Решение № 6530 от 14.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1022/2013 г.

Решение № 6530 от 14.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1022/2013 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Йосиф Методиев Петров, Александър Методиев Петров и Трендафила Милудинова Кръстанова, всички от гр. София, против Решение № 5967 от 8.11.2012 г., постановено по адм. д. № 4928/2012 г. по описа на Административен съд София - град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на обжалваното решение в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира касационната жалба от Трендафила Милудинова Кръстанова за процесуално недопустима като подадена от ненадлежна страна. Същата не е била страна по делото пред първата инстанция, поради което няма право касационна жалба срещу решението - арг. от чл. 210, ал. 1 АПК. Предвид изложеното, касационната жалба, подадена от Трендафила Милудинова Кръстанова, следва да бъде оставена без разглеждане. Касационната жалба от Йосиф Методиев Петров и Александър Методиев Петров е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Йосиф Методиев Петров и Александър Методиев Петров против заповед № РД-18-18/25.01.2012 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, с която на основание чл. 49, ал. 1 ЗКИР са одобрени кадастралната карта (КК) и кадастралните регистри (КР) за землището на с. Житен, район "Нови Искър", Столична община, област София, в частта й относно вписването в кадастралния регистър на правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор 29430.4705.101. Жалбата е отхвърлена като неоснователна. За да постанови решението си, съдът е приел, че при изготвянето на кадастралната карта и регистри и одобряването им с процесната заповед не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, както и на материалноправни разпоредби и заповедта е законосъобразна. Решението е валидно, правилно и законосъобразно. Решаващият съд след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства, е достигнал до верни правни изводи. Взето е предвид, че кадастралната карта и кадастралните регистри се създават и одобряват чрез обединяване на данни, съдържащи се в документите по чл. 41, ал. 1 и 2 ЗКИР. Установено е, че кадастралните регистри са изготвени при спазване изискванията на чл. 41, ал. 1 ЗКИР относно набирането на данните за собствениците и носителите на други вещни права, както и за актовете, от което те черпят правата си. Вписването в кадастралните регистри на право на собственост е извършено при спазване на чл. 41, ал. 2, т. 2 ЗКИР въз основа на представените от Йосиф Стефанов Лозев документи за собственост. Жалбоподателите не са изпълнили задължението си по чл. 38 ЗКИР, като не са представили документи за собственост в течение на производството по изработването на КККР. По делото не са налице доказателства процесният имот да е вписан като собствен на жалбоподателите в регистрите към одобрените кадастрални и регулационни планове (чл. 41, ал. 1, т. 1 ЗКИР) или в регистрите на общинската и областната администрация (чл. 41, ал. 2, т. 3 ЗКИР). Правилно при тези данни съдът е приел за законосъобразна оспорената заповед и е отхвърлил жалбата срещу нея. Правилно съдът е посочил, че представеният пред съда нотариален акт, с който жалбоподателите се легитимират като собственици на идеални части от имота, може да послужи за иницииране на процедура по изменение на влезлите в сила КККР по реда на чл. 53 ЗКИР, но не може да обоснове извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. Настоящата инстанция споделя изцяло изложените мотиви от първоинстанционния съд. Не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението като правилно следва да се остави в сила. Воден от изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав,