Решение № 6675 от 16.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8961/2012 г.

Решение № 6675 от 16.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8961/2012 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - София, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Десислава Петрова, против решение № 1122 от 16.05.2012 г. по адм. дело № 1540 от 2011 г. по описа на Административния съд - Пловдив. В жалбата поддържа, че решението е недопустимо поради участието в него на ненадлежна страна. Твърди, че неправилно съдът е конституирал като ответник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", а оспореният акт е издаден от заместник изпълнителния директор. Излага и доводи за неправилно приложение на материалния закон и за необоснованост на решението. Оспорва становището на съда за немотивираност на административния акт, като твърди, че в съответствие с ТР № 16 от 1975 г. ОСГК на ВС мотивите могат да бъдат излагани и в съпътстващи документи. Излага, че въз основа на ежегодно изготвяните географски данни с допустимите за подпомагане площи, предоставени от МЗХ на ДФ "Земеделие", се извършва процедура на кръстосани проверки за установяване на допустимостта за подпомагане на декларираните площи. Въз основа на тези проверки, когато даден блок попада частично или изцяло извън допустимата за подпомагане площ, частта извън СЕПП се счита наддекларирана. Твърди, че такива кръстосани проверки са направени и са сравнени данните в заявлението на жалбоподателя и данните от регистъра на ИСАК, при което констатациите в електронен вид са предадени на ДФ "Земеделие" от МЗХ. Оспореният по делото АУПВД е издаден именно на базата на констатираните разминавания между допустимата за подпомагане площ и площите, декларирани от жалбоподателя. Що се отнася до преценката дали лицето е било добросъвестно, касационният жалбоподател твърди, че това въобще не следва да се преценява. Неправомерността на плащането е обективна категория и не зависи от субективното отношение на страната по правоотношението. С оглед на това прави искане да бъде обезсилено обжалваното решение и бъде върнато делото за ново разглеждане. Алтернативно прави искане за отмяна на обжалваното решение и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по жалбата, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Правилни са изводите на съда за допуснати съществени нарушения на процесуалните и материалноправните норми. От извършените проверки през 2009 г. не става ясно коя площ е обработваема и коя не. Едва проверката през 2010 г. е установила разминаване в данните, но тя не е била последвана от допълнителни проверки съгласно чл. 24, т. 2 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г., за които заявителят да е бил уведомен. Жалбоподателят е пререшил въпроса за подпомагане на земеделския производител, без да му даде възможност да изложи възражения и да представи доказателства. В акта липсва обосновка по каква методика е определена дължимата сума и не се съдържат фактически и правни основания за издаването му. С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 от ДОПК във вр. с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), съдът е отменил акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/21944 от 10.04.2011 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, с който по отношение на Стоян Колев Стехов от гр. Хисар е установена недължимо платена сума за недопустими за подпомагане площи в размер на 3944,87 лв. за кампания 2009 г. по подадено заявление за единно плащане на площ с УИН 16/280509/49881. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. При проверка на допустимостта на решението прие за установено следното: Решението на Административния съд - Пловдив, е недопустимо поради нарушение на чл. 153, ал. 1 от АПК. В производството по оспорване на индивидуални административни актове съдът конституира страните служебно. Съгласно чл. 153, ал. 1 от АПК страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица. Като жалбоподател по делото е конституиран адресатът на акта - Стоян Колев Стехов, а като ответник - Държавен фонд "Земеделие". В хода на съдебното производство е бил призоваван ДФ "Земеделие", който е бил представляван от юрисконсулт Десислава Петрова, упълномощена от изпълнителния директор на фонда. Поради допуснато съществено процесуално нарушение при конституирането на страните решението е постановено по отношение на юридическото лице - Държавен фонд "Земеделие", вместо по отношение на органа, издал оспорения административен акт - заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". Поради това решението на административния съд следва да се обезсили и делото да се върне за ново разглеждане, при което да се извърши надлежно конституиране на страните съобразно чл. 153, ал. 1 АПК. При констатираната недопустимост на решението то не следва да се проверява с оглед сочените касационни основания за отмяната му като неправилно. Разноски по делото не следва да се присъждат - поради това, че разглеждането му не е приключило. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд - трето отделение,