Решение № 9549 от 20.8.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3245/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Р. М. П., чрез адв. Е.Хубенова срещу решение 2231 от 07.12.2023 г., постановено по адм. дело 2693/2023г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед РД 09 - 155/23.02.2021г. на Министъра на земеделието, храните и горите /понастоящем Министър на земеделието и храните/ за одобряване на окончателни специализирани слоеве "Площи, допустими за подпомагане" и "Физически блокове" за Кампания 2020 г., в частта, в която извън специализирания слой Площи допустими за подпомагане изцяло са изключени заявените за подпомагане от П. със заявление УИН 16/0620/09749, УРН [номер] парцели, както следва: БЗС 40939 - 131 - 3 - 1 с площ 0.16 ха.;БЗС 40939 - 131 - 4 - 1 с площ 14.44 ха; БЗС 40939 - 131 - 5 - 1 с площ 1.79 ха. и БЗС 40939 - 131 - 6 - 1 с площ 3.93 ха., всички находящи се в землището на [населено място], община Карлово и заявени с код на култура 314000 постоянни или временни пасища за паша на животни /пасища и мери за паша/. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага доводи, че решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка и несъобразяване с доказателствата по делото, нормативните изисквания и изготвената по делото експертиза. Твърди, че административният орган, безспорно не е доказал недопустимост на процесните площи, а от заключението на вещото лице по назначената по делото експертиза се установява, че голяма част от площите са допустими за подпомагане - същите са поддържани и без недопустими по материалния закон елементи. Счита, че решението не съответства и на изискванията на чл. 172а, ал. 2 АПК, тъй като не съдържа конкретни мотиви от които да се установи, че съдът е извършил дължимата се проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, въз основа и при правилна преценка на основните доказателства по делото представената преписка от МЗ и проведената СТЕ. Иска обжалваното решение да бъде отменено и се постанови ново по съществото на правния спор. Претендира направените по делото разноски, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК. Ответникът Министъра на земеделието и храните, редовно призован, не е взел становище по касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд състав на Пето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е частично основателна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано в изпълнение на Решение 10166 от 25.10.2023 г., постановено по адм. дело 717/2023 г. по описа на Върховния административен съд, с което е отменено Решение 1972/09.11.2022 г., постановено по адм.д. 880/2021 г. по описа на Административен съд-Пловдив и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството е Заповед РД 09 - 155/23.02.2021г. на Министъра на земеделието, храните и горите за одобряване на окончателни специализирани слоеве "Площи, допустими за подпомагане" и "Физически блокове" за Кампания 2020 г., в частта, с която от слоя Площи допустими за подпомагане са изключени заявени за подпомагане от П. със заявление УИН 16/0620/09749, УРН [номер], парцели както следва: БЗС 40939 - 131 - 3 - 1 с площ 0.16 ха.;БЗС 40939 - 131 - 4 - 1 с площ 14.44 ха; БЗС 40939 - 131 - 5 - 1 с площ 1.79 ха. и БЗС 40939 - 131 - 6 - 1 с площ 3.93 ха., всички находящи се в землището на с Кърнаре, община Карлово и заявени с код на култура 314000 постоянни или временни пасища за паша на животни /пасища и мери за паша/. За да постанови решението си съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при липсата на пороци във формата на акта и при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон. Установил е, че актуализацията на специализирания слой ПДП за кампания 2020 г. за процесните четирите парцела е извършена на база самолетно заснемане на територията от 29.08.2020 г., като при извършената дешифрация на актуалната за кампанията цифрова ортофотокарта (ЦОФК), четирите парцела, с цялата си заявена площ, попадат извън специализирания слой ПДП, тъй като са оценени като неподдържани и следователно - като негодни за подпомагане, съгласно Наредба 2 от 26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделски площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ. Отчел е и назначената и приетата по адм.д. 880/2021 г. съдебно техническа експертиза, по която вещото лице за всеки едни от процесните парцели е посочил следното: За БЗС 40939-131-4-1 със заявена площ от 14.44 ха и приет за недопустим за подпомагане на основание чл.8, ал.2, т.2 и 3 и чл.10, ал.1, т.1, 2 и 4 и ал.2, т.1 от Наредба 2 от 26.03.2018г. - неподдържани площи, без следи от земеделска дейност (паша, косене или почистване), наличие на нежелана растителност/хвойна; на места ерозирали, оголени терени и скални участъци, вещото лице е установило, че действително части от парцела с площ от 2.519 ха не отговарят на изискванията за допустимост /видимо са силно захрастени, има ерозирали, оголени терени, скални участъци и полски пътища/, но останалата част от площта с площ от 11.922 ха, представлява допустима площ и следва да бъде включена в слоя ПДП за 2020 г. Вещото лице е посочило, че от аерофотоснимката на БЗС 40939-131-4-1 в ЦОФК не може да се установи площите да са изоставени - без наличие на земеделска дейност и предвид обстоятелствата, че парцелът е заявен като пасище за паша на животни и че пасището е високопланинско, е нормално при надморска височина около 1500 м., към момента на самолетното заснемане - 29.08.2020 г. тревата да е изсъхнала. Посочил е и че следи от пашуване на животни, с оглед резолюцията на аерофотоснимката, е невъзможно да се установи, дали са налични или разпознаваеми. За БЗС 40939-131-3-1, заявен за подпомагане с площ от 0.16 ха. и приет за недопустим за подпомагане на основание чл. 8, ал. 2, т. 3 и чл. 10, ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 2, т. 1 от Наредба 2 от 26 март 2018 г. - неподдържани площи, без следи от земеделска дейност (паша, косене или почистване), наличие на нежелана растителност/хвойна, вещото лице е посочило, че парцелът е допустим за подпомагане с цялата си заявена площ от 0.16 ха, поради липса на каквито и да било доказателства за неговата недопустимост / на изключително неясна самолетната снимка не се наблюдават захрастени и изоставени площи, а единични храсти от хвойна в южната част на парцела откъм асфалтирания път (три или четири на брой) - мозаечно разположени/. И по отношение на този парцел, с оглед резолюцията на аерофотоснимката, вещото лице е посочило, че следи от пашуване на животни е невъзможно да се установи, дали са налични или разпознаваеми, както и че към момента на самолетното заснемане е нормално при надморска височина 1525 м, тревата да е изсъхнала. За БЗС 40939-131-5-1, заявен за подпомагане с площ от 1.79 ха. и приет за недопустим за подпомагане на основание чл. 8, ал. 2, т. 3 и чл. 10, ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 2, т. 1 от Наредба 2 от 26 март 2018 г. - неподдържани площи, без следи от земеделска дейност (паша, косене или почистване), наличие на нежелана растителност/хвойна, вещото лице е установило, че действително части от парцела с площ от 0.086 ха, в северната част, не отговарят на изискванията за допустимост /видимо са леко захрастени, непочистени, а храстите от хвойна не са мозаечно разположени/, но останалата част от парцела с площ от 1.705 ха, представлява допустима площ и следва да бъде включена в слоя ПДП за 2020 г. Вещото лице е посочило, че в допустимата част от парцела се наблюдават единични храсти от хвойна, но те са мозаечно разположени и не възпрепятстват преминаването на животни при пашуване, както и че от самолетните снимки не може да се прецени, какви са конкретните причини, в допустимите части от имота, да се твърди, че представляват неподдържани площи, без следи от земеделска дейност, при положение, че парцелът е заявен като пасища за паша на животни, същият се поддържат в добро земеделско състояние чрез почистване от нежелана растителност, камъни, храсти, строителни и битови отпадъци и се използват за паша на животни. За БЗС 40939-131-6-1 със заявена за подпомагане площ от 3.93 ха и счетен за недопустим за подпомагане с цялата си заявена площ, на основание чл. 8, ал. 2, т. 3 и чл. 10, ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 2, т. 1 от Наредба 2 от 26 март 2018 г. - неподдържани площи, без следи от земеделска дейност (паша, косене или почистване), наличие на нежелана растителност/хвойна, вещото лице е установило, че част от парцела, в северозападната част, с площ от 0.297 ха не отговарят на изискванията за допустимост / участъците са видимо силно захрастени, непочистени, а храстите от хвойна не са мозаечно разположени/. В останалата част от парцела, равняваща се на 3.634 ха, според вещото лице се наблюдават единични храсти от хвойна, мозаечно разположени, които не възпрепятстват преминаването на животни при пашуване, поради което представлява допустима площ. Съдът не е кредитирал заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза. Счел е, че констатациите за недопустимост на процесните парцели не са оборени, тъй като по делото не са събрани данни, че тези площи са използвани за паша или че и извършвано косене и поддържане на същите. По изложените съображения съдът постановил оспореното решение. Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно. Правилни са изводите на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при липсата на пороци във формата на акта и при спазване на административнопроизводствените правила. След като процесните парцели са заявени за подпомагане като пасища и мери за паша по чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба 2 от 26.03.2018 г., условията за допустимост на подпомагането на същите са определени в чл. 8, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3 и чл. 10 от посочената Наредба. В тази връзка, съдът неправилно не е кредитирал заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, която не е оспорена от страните. Същата е изготвена след детайлен анализ на представените с административната преписка доказателства електронния носител с данни от МЗХГ за процесните парцели, снимките от фотограметричното /самолетното/ заснемане и невъзможността същите да се съпоставят със сателитно заснемане на Google Earth / едното извършено на 19.10.2019 г. и неотносимо за кампания 2020 г., а другото извършено на 17.03.2020 г. с наличие на снежна покривка/, като вещото лице е изложило подробни констатации за всеки един от парцелите, изключени от административния орган от окончателния слой ПДП. Следва да се посочи, че именно посредством използването на специални знания може да се извърши преценка досежно правилното дешифриране на ЦОФК и причините за изключване на площите от слоя ПДП. Вещото лице е установило, че 2.519 ха от БЗС 40939-131-4-1, 0.086 ха от БЗС 40939-131-5-1 и 0.297 ха от БЗС 40939-131-6-1 се явяват недопустими за подпомагане, съгласно изискванията на чл. 8 и чл.10, ал.1, т.1, т.2 и т.4 от Наредба 2 от 26.03.2018 г. и в тази част оспорената заповед се явява правилна и законосъобразна. Досежно останалата част на процесните парцели вещото лице не е установило недопустимост на площите, съгласно изискванията на чл. 8, ал. 2 и чл. 10 от Наредба 2 от 26.03.2018 г. Вещото лице е посочило, че от аерофотоснимките на БЗС -та в ЦОФК не може да се приеме, че площите са изоставени - без наличие на земеделска дейност, като е отчело и обстоятелството, че парцелите са заявени като пасища за паша на животни и тъй като същите са високопланински, е нормално при надморска височина около 1500 м., към момента на самолетното заснемане - 29.08.2020 г. тревата да е изсъхнала. Изрично вещото лице е отразило и че следи от пашуване на животни, с оглед резолюцията на аерофотоснимките, е невъзможно да се установят, дали са налични или разпознаваеми. След като не са налице трайно недопустими елементи в посочените части на процесните парцели и по безспорен начин не се установява същите да са неподдържани и неизползвани по предназначение, не може да се наложи извода, че административния орган коректно е извършил дешифрация на данните от самолетното заснемане относно тях. Ето защо, за тези части от процесните парцели оспорената заповед се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена. В тази част преписката следва да се върне на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията на съда по тълкуване и прилагане на закона. При новото произнасяне административният орган следва да съобрази установеното от съда относно частите от имотите, които трябва да се включат в слоя площи допустими за подпомагане за 2020 г., при спазване критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ, посочени в Наредба 2/26.03.2018 г. Предвид изложеното обжалваното решение в тази част като неправилно следва да бъде отменено. С оглед изхода на правния спор и съобразно уважената част на оспорването, на касатора следва да се присъдят направените в производството разноски, Д.Т. и адвокатско възнаграждение за всички съдебни инстанции, възлизащи на 5 600 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,