Решение № 1534 от 1.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14000/2012 г.

Решение № 1534 от 1.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14000/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Космо България Мобайл" ЕАД, гр. София против решение № 10939 от 2.08.2012 г. по адм. дело № 7068/2011 г. на Върховния административен съд, седмо отделение, с което жалбата на дружеството против решение № 344/31.03.2011 г. на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) е отхвърлена. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е постановен в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необоснован. Моли решението да бъде отменено и да се постанови друго по същество, с което решението на административния орган да бъде отменено. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът - Комисията за регулиране на съобщенията оспорва касационната жалба и моли решението на Върховния административен съд, тричленен състав, да бъде оставено в сила със законните последици. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в предвидения срок за касационно обжалване и от страна, за която първоинстанционното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Върховния административен съд, тричленен състав, е постановено в съответствие със закона. Правилно съдът приема, че оспореният административен акт е издаден в съответствие с правомощията на КРС, регламентирани в чл. 227, ал. 3 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС). Цитираният текст предоставя възможност на регулаторния орган по своя инициатива, с цел защита интересите на потребителите да измени или допълни общите условия на договора, сключен от предприятието, предоставящо съобщителни услуги, с крайните потребители, като даде задължителни указания на предприятието за съответни изменения. Аргументирано е преценено, че при постановяване на административния акт са спазени изискванията за форма, както и административнопроизводствените правила. Решението е писмено и мотивирано с конкретни фактически и правни съображения (чл. 35, ал. 1 от ЗЕС) и е постановено след съобразяване със становището на предприятието, предоставящо мобилни телефонни услуги и преценка за приоритетния характер на интересите на потребителите. Правилно е и заключението на тричленния съдебен състав, че актът на КРС е издаден при наличие на материалноправните предпоставки за това. В случая с решението, предмет на оспорване, комисията дава задължителни указания на жалбоподателя "Космо България Мобайл" ЕАД за изменение на т. 32- 36 от Общите условия за взаимоотношения на дружеството с потребителите на мобилни телефонни услуги и задължава оператора да преработи общите условия относно договарянето на кредитния лимит на абонатите и условията за неговото изменение, ползването на услуги в рамките на лимита, без заплащане на гаранционна сума и уведомяване на потребителите при достигане на 90 % от лимита, съобразно предписанията. Указанията са дадени в съответствие с правомощията на КРС, предвидени в чл. 233, ал. 3 от ЗЕС, с цел защита на интересите на потребителите. Отчетена е необходимостта от въвеждане на изисквания към оператора, даващи възможност на потребителите да договарят като кредитен лимит индивидуално определена сума, да ползват услуги в рамките на лимита без заплащане на гаранция, да са защитени срещу промяна на предвидения лимит едностранно от оператора и да бъдат информирани преди изразходване на кредитната сума. Решението е в съответствие с целите за защита на интересите на потребителите на електронни услуги, регламентирани в чл. 4, ал. 1, т. 3 от ЗЕС. Указанията не са в противоречие с изискванията на чл. 227, ал. 1 и ал. 2 от ЗЕС в ред. до ДВ, бр. 105/2011 г., тъй като разпоредбите изброяват задължителното съдържание на общите условия на договорите с потребителите на мобилни телефонни услуги, без да въвеждат ограничения за разширяване на тези условия с клаузи, които, както в случая, създават по-сериозни гаранции за защита интересите на потребителите. Ето защо доводът на жалбоподателя за противоречие на решението с цитирания текст е неоснователен. Поради изложеното настоящата инстанция приема, че оспореното решение на КРС е постановено в съответствие с действащата към момента на издаването му нормативна уредба. Обстоятелството, че задължителните указания са в съответствие с изискванията на чл. 29 от Директива 2002/22/ ЕО, изменена с Директива 2009/136/ ЕО, както и с последвалите изменения на ЗЕС с ДВ, бр. 105/2011 г. са още един аргумент в подкрепа на извода, че взетото от регулаторния орган решение е съобразено с целите на закона във връзка с защита на правата и интересите на потребителите. Ето защо принципно правилните съображения на касационния жалбоподател във връзка с приложението и действието на директивата, в случая не могат да обосноват извод за незаконосъобразност на съдебното решение. Поради всичко изложено настоящият петчленен състав приема, че обжалваното решение е постановено в съответствие със закона, а доводите на касатора в обратния смисъл са неоснователни. Атакуваният съдебен акт на тричленния състав на Върховния административен съд, седмо отделение, е постановен при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие с доказателствата по делото. Решението е постановено след цялостна преценка на всички доказателства и доводи на страните. Представените с административната преписка писмо от регулаторния орган до жалбоподателя и последвалото становище относно подготвяното изменение на общите условия на договорите, сключвани от оператора на мобилния телефонни услуги с потребителите, обосноват извода, че процедурата по издаване на оспореното решение е спазена. Заключението за съответствие на административния акт с материалноправните разпоредби е направено след преценка на данните, съдържащи се в преписката и анализ на действащата към момента на постановяване на акта нормативна уредба. Цитираните последващи изменения на ЗЕС са само допълнителен аргумент в подкрепа на крайния извод на съдебния състав, а не материалноправно основание за постановеното решение. Ето защо доводите на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост на атакувания съдебен акт са неоснователни. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав стигна до извода, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Атакуваният съдебен акт е валиден, допустим и правилен и не са налице основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане и на основание чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2008 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения жалбоподателят следва да заплати на ответника по касационната жалба сумата 150.00 лв. възнаграждение за юрисконсулт в настоящото производство. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,