Решение № 5737 от 16.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6233/2018 г.

ВАСIV отделение16.04.2019 г.докладчик т Кремена Хараланова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 375/17.01.2018 г. по адм. дело № 2391/2017 г. на Административен съд София-град, трето отделение, 60-ти състав и НАМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ решение № Ж-8/18.01.2017 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране и ВРЪЩА преписката на Комисията за енергийно и водно регулиране за ново произнасяне в срок от 30 дни при спазване на задължителните указания на съда по тълкуване и прилагане на материалния закон. ОСЪЖДА Комисията за енергийно и водно регулиране да заплати на "Водоснабдяване и канализация" ЕАД, със седалище гр. Бургас, сумата от 175 (сто седемдесет и пет) лева, представляваща направените по делото разноски за двете инстанции. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 5737 от 16.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6233/2018 г., IV о., докладчик председателят Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на "Водоснабдяване и канализация" ЕАД, със седалище гр. Бургас, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Д. Златева, против решение № 375/17.01.2018 г. постановено по адм. дело № 2391/2017 г. на Административен съд София-град, трето отделение, 60-ти състав, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на дружеството, срещу решение № Ж-8/18.01.2017 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране. Релевирани са доводи за неправилно прилагане на материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяната на решението, ведно с присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът - Комисията за енергийно и водно регулиране, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Н. Иванова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованите страни "Хаас България" ЕООД, "Нова Мес" ЕООД и "Ка-мес" АД, не изразяват становища по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение намира, че касационната жалба е допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - основателна, по следните съображения: Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалбата на "Водоснабдяване и канализация" ЕАД, срещу решение № Ж-8/18.01.2017 г. на КЕВР, с което на основание чл. 22, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 ЗЕ са дадени задължителни указания на дружеството: 1) да възстанови водоподаването към недвижим имот, находящ се в с. Русокастро; 2) да открие партида на наемателя "Ка-мес" АД при изпълнени изисквания по чл. 2, ал. 3 от Общите условия и 3) в едномесечен срок от получаване на решението да представи информация и доказателства в КЕВР за предприетите действия. Комисията е била сезирана с жалба, подадена от Б. Шишков, в качеството му на управител на "Хаас България" ЕООД, срещу действия на "ВиК" ЕАД - Бургас, относно преустановяването на водоподаването в собствения му имот. Установено е, че имотът е бил отдаден под наем на "Нова Мес" ЕООД, на което след подадено заявление по образец на 11.07.2012 г., от "ВиК" ЕАД - Бургас е открита индивидуална партида с титуляр "Нова Мес" ЕООД, в качеството на наемател на имота, по реда на чл. 2, ал. 3 от Общите условия на дружеството (ОУ). В отговора си до КЕВР, ВиК операторът декларирал, че издава ежемесечни фактури за ползваните от титуляра на партидата ("Нова Мес" ЕООД) услуги и представил справка за размерите на натрупаните задължения и плащанията по партидата. Изтъкнал е, че е предприел действия за събиране на задълженията по исков ред, срещу собственика на имота, както и че е изпълнена процедурата по чл. 40, ал. 1 от Общите условия. В отговор на поставени от КЕВР, въпроси, на свой ред жалбоподателят пред КЕВР - "Хаас България" ЕООД, чрез управителя си, е заявил, че на 01.01.2016 г. са прекратени наемните му правоотношения с "Нова Мес" ЕООД и счита, че са предприети действия по промяна на партидата, съобразно сключен на 21.03.2016 г. договор с нов наемател - "Ка-мес" АД, представяйки нотариално заверена декларация за съгласие за вписването на последното дружество като потребител. Изразено е предположение, че "Ка-мес" АД е предприело действия по промяна на партидата след 12.05.2016 г., (за което няма представени доказателства по делото), но ВиК операторът отказал да направи това поради наличието на задължения за ползвани от предходния наемател ВиК услуги, както и че поради тях е прекъснал водоподаването към имота на 28.03.2016 г. Въз основа на извършената проверка по преписката от главния директор на Главна дирекция "Водоснабдителни и канализационни услуги" при КЕВР са изготвени доклад и проект на решение, разгледани на заседание на 18.01.2017 г., обективирано в протокол № 11, на което и с четири гласа "за" е взето оспореното решение. По същество регулаторният орган е приел, че предприетите от "ВиК" ЕАД-Бургас действия, спрямо титуляра на партидата "Нова мес" ЕООД, за събиране на неплатени суми за предоставени услуги и спирането на водоподаването в имота са в съответствие с Общите условия, но до момента, в който операторът е сезиран с искане за промяна в титуляра на партидата от новия наемател "Ка-мес" АД, във връзка с която промяна по преписката е представена декларация с нотариална заверка на подписа от собственика на имота, че е съгласен "потребител" на ВиК услуги за имота да бъде новият наемател. В решението си КЕВР сочи, че правилото на чл. 43, ал. 1 от Общите условия, че възстановяването на водоподаването е дължимо "след отстраняване на причината, която го е наложила", важи за неизправния длъжник, който не е платил потребените от него услуги, но спирането на водоподаването спрямо лице, което няма задължения към оператора и по силата на облигационни отношения със собственика на имота може да го ползва за свои цели, е неправомерно и дава основание за дадените задължителни указания на ВиК оператора, да възстанови водоподаването и да открие партида на новия наемател на имота - "Ка-мес" АД. При тези данни по делото и доказателствата от приложената административна преписка, съдът е приел, че оспорения акт на КЕВР е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Изтъкнато е, че собственикът на имота е представил декларация за съгласие за прехвърляне на партидата, което според съда е единственото законово условие за прехвърляне на партидата от наемодател на наемател, а оттам и че ВиК дружеството е било длъжно го да направи. Изложени са мотиви, че според Общите условия операторът не може да откаже прехвърляне на партидата на ползвател, който няма установени задължения и в противен случай упражнява "господстващо положение" като водоразпределително дружество и нерегламентирана принуда спрямо добросъвестен ползвател, по които жалбата е отхвърлена като неоснователна. Така постановеното решение е неправилно. Не намира основание изводът на съда за правилно приложение от КЕВР на материалния закон, с оглед превратното тълкуване на ОУ от комисията, която задължила на основание чл. 2, ал. 3 от тях, ВиК операторът да извърши действия за откриване на партида на наемателя "Ка-мес" АД и да възстанови водоподаването в имота. В случая липсва спор, че касаторът е ВиК оператор съгласно чл. 2, ал. 1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и обслужва потребителите в област Бургас, обитаващи водоснабдени имоти, като доставя вода, съответно отвежда и пречиства отпадъчните води от тези обекти. Тази си дейност ВиК дружеството извършва на база Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите, като последно действащите, са одобрени с решение № 0 У-09/11.08.2014 г. на КЕВР. В процесното решение КЕВР е посочила, че към момента на подписване на договора с "Нова Мес" ЕООД са действали общи условия, одобрени с предходно нейно решение № 0 У-057/03.07.2006 г. и според чийто чл. 2, ал. 3, потребител може да бъде и наемател на имот, спрямо който с писмена декларация-съгласие, собственикът на имота се е задължил солидарно с дължимите суми за ползвани ВиК услуги, за периода на наемното правоотношение. Предвид това и липсата на представена по преписката такава декларация, КЕВР приела, че операторът е нямал основание да насочи претенцията си за заплащане на дължимите суми към наемодателя. Изложеното в тази връзка не отчита приложимата правна уредба, нито наличието на влезли в сила решения на гражданските съдилища, установяващи със силата на пресъдено нещо, наличието на неизплатени задължения от страна на собственика на имота - жалбоподател пред комисията към ВиК оператора. Съгласно чл. 8, ал. 9 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (обн. ДВ, бр. 88/2004 г.) наемателят на водоснабдяван имот може да заплаща ВиК услуги от името на наемодателя, като е длъжен да спазва изискванията на наредбата и на договора. Когато наемателят не спазва задълженията съгласно общите условия и договора, отговорен за тях е наемодателят. Другояче казано, според наредбата, при неспазване на задълженията на наемателя за заплащане на предоставяни му ВиК услуги, отговорен за тях е наемодателят. Съгласието на собственика на имота да бъде освободен от част от задълженията си, като потребител и партидата бъде открита на името на неговия наемател (11.07.2012 г.), не го освобождава от задължението за заплащане на предоставената в имота му услуга солидарно с наемателя. В случая, при наличието на задължения и спазване на изискванията на чл. 40 от Общите условия, ВиК операторът е спрял водоподаването до имота и предприел действия за събиране на задълженията от собственика на имота. В тази връзка следва да се отбележи, че с влязло в сила решение № I-102/06.12.2017 г. по гр. дело № 1443/2017 г. на Бургаския окръжен съд е потвърдено решение № 915/29.06.2017 г. на Районен съд-Бургас, по което е прието за установено, че в полза на ВиК-Бургас е налице парично вземане спрямо "Хаас България" ЕООД. Административният съд не е съобразил силата на пресъдено нещо на горепосочените съдебни актове, при което изцяло необосновано и незаконосъобразно приел, че сама по себе си декларацията-съгласие от собственика на имота за прехвърляне на партидата на нов наемател, задължава ВиК дружеството да осъществи това прехвърляне. Неправилността на изводите на КЕВР, че ВиК-Бургас е нямало основание да насочи претенцията си за заплащане на дължимите суми към наемодателя, сочи на незаконосъобразност и на дадените от нея задължителни указания, ВиК операторът да възстанови водоподаването в имота. Съгласно чл. 43, ал. 1 от Общите условия, когато ВиК операторът е прекъснал доставянето на питейна вода и/или отвеждането на отпадъчни води по вина на потребителя, същите се възстановяват след отстраняване на причината, която ги е наложила, и след заплащането от потребителя на разходите по възстановяването им. В конкретния случай, с влезли в сила съдебни решения е установено, че собственикът на имота "Хаас България" ЕООД има задължения към ВиК-Бургас, за които няма данни да са погасени, следователно не е изпълнено условието по смисъла на чл. 43, ал. 1 ОУ за възстановяване на водоподаването. Оттам и АССГ е достигнал до грешни правни изводи, че е недопустимо да се лишава от правото на водоснабдяване потребител, който няма задължения към дружеството. Неправилно административният орган и първоинстанционният съд са приели за безспорно и обстоятелството, че новият наемател "Ка-мес" АД е предприел действия по смяна на партидата, основавайки се единствено на обяснението, дадено на КЕВР от "Хаас България" ЕООД, че такова заявление вероятно е подадено "в дните след 12.05.2016 г.", без каквито и да било доказателства в тази връзка. Съгласно чл. 61, ал. 1 ОУ, при промяна на собствеността или правото на ползване, новият и/или предишният собственик или ползвател са длъжни да подадат до ВиК оператора в 30-дневен срок от датата на промяната, заявление по образец за откриване, промяна или закриване на партида. По преписката липсват данни за подадено от "Ка-мес" АД искане за прехвърляне на партидата, поради което и недоказани са твърденията на собственика на имота за предприети от това дружество действия по смяна на партидата. Следователно, не е налице и цитираната от процесуалния представител на КЕВР и АССГ, хипотеза на чл. 64, ал. 1 от Общите условия, според която ако предишният собственик или ползвател не закрие партидата си, ВиК операторът събира дължимите суми от него до датата на откриване на партида на новия собственик или ползвател, съобразно представения акт за собственост или правото на ползване. Като краен резултат, издаденото от КЕВР задължително предписание на оператора за изпълняване на фактически действия по възстановяване на водоподаването и откриване на нова партида, каквито са предвидени в общите условия, но едва след извършването на определени действия от предишния собственик/ползвател и от наемателя, е незаконосъобразно. Правилата, записани в тях, са одобрени от КЕВР като регулаторен орган и задължителни за прилагане, както от ВиК оператора и потребителите, така и от самата комисия. По изложените по-горе съображения, извършеният анализ на фактите по делото и приложимата правна уредба, налагат извода, че оспореният акт на регулаторния орган е издаден в противоречие с приложимия материален закон. АССГ, като не е съобразил това и отхвърлил като неоснователна жалбата срещу този акт е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. При това, с оглед изяснеността на спора от фактическа страна, следва да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което незаконосъобразният акт на КЕВР да бъде отменен, а преписката - върната за ново произнасяне съобразно дадените от настоящия съд указания в мотивите на настоящото решение. С оглед изхода от спора, неоснователно се явава искането на процесуалния представител на ответника, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Разноски по делото следва да бъдат присъдени на касатора, във връзка със своевременно предявеното от процесуалния му представител искане за присъждането им за двете инстанции. В тази връзка, КЕВР следва да бъде осъдена да заплати на "ВиК" ЕАД - Бургас, разноски в размер общо на 175 лв, които включват 75 лв държавна такса за двете инстанции и 100 лв юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК. В първоинстанционното производство касаторът е представляван от адвокат, но по делото не са представени доказателства за реално изплатено адвокатско възнаграждение, поради което такова не следва да се присъжда. Водим от изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 8, ал. 9