Решение № 216 от 30.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 381/2008 г.

Решение № 216 от 30.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 381/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Бойка Ташева Производството е по чл. 218е, ал. 1 ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационната жалба на адв. С като процесуален представител на "П" ЕО. гр. П. срещу въззивното решение на Пернишкия окръжен съд, постановено на 25.VII.2007 г. по в. гр. д. № 1037/2006 г., както и по частната му касационна жалба срещу определението на въззивния съд от 9.VIII.2007 г. Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, намира, че касационната жалба е допустима, но разгледана по същество - неоснователна, съображенията за което са следните: С атакуваното в настоящото производство решение Пернишкият окръжен съд по въззивна жалба само на Ж. "Рай" П. е отменил решението на Пернишкия РС от 4.V.2006 г. по гр. д. № 403/2005 г. в отхвърлителната му част по предявения от Ж. "Рай" срещу "П" ЕО. установителен иск за собственост и вместо него е постановил друго, с което е признал за установено по отношение на дружеството, че Ж. "Рай" е собственик на магазин № 8, находящ се на партера на изградения от кооперацията жилищен блок в гр. П., ул. "О" № 8, със застроена площ 60.92 кв. м, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, и е отменил нот.акт № 137/2004 г. В останалата му част, с която е прекратено производството по предявения от кооперацията срещу дружеството иск за прогласяване нищожност на нот.акт № 137/2004 г., първоинстанционното решение е оставено в сила. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че Ж. "Рай" е учредена на 05.VI.1975 г. Със заповед от същата година, издадена от председателя на ИК на ГНС П., на кооперацията е отстъпено право на строеж, включително и на процесния магазин в нея, като със заповед от 1977 г. е отредено и строително петно. С протокол № 14/13.VIII.1975 г. на ИК на ГНС П. магазин № 8 е отреден на "Т" за ремонт на телевизори. С оглед на това и на разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от приетия впоследствие ЗЖ. тази организация /"Т"/ е била член-кооператор по право. С писмо от 1991 г. организацията се е отказала от отреденото й помещение, като със заповед № 2730/17.Х.1991 г. на председателя на ВрИК на ОбНС П., с която е преутвърден архитектурният проект на сградата, помещението е отредено за "П" ЕО., като проектът в частта му за предоставяне на "Т" е отменен. При отказа на последната е неприложима разпоредбата на чл. 16 от ЗЖ, която разпоредба се отнася само за заместване в членствени правоотношения на физически, но не и на юридически лица, членове по чл. 10, ал. 2 от ЗЖСК. В закона не е предвидена друга възможност за придобиване на членство в Ж., освен чрез предвиждане в архитектурния проект, приемането на проекта от общото събрание (чл. 28, ал. 1, т. 3 от закона) и утвърждаването му с административен акт. Заповедта за утвърждаване не може да бъде изменява на след влизането й в сила, поради което не може органът, утвърдил проекта, да определи след това нов член-кооператор по право, което по същество е изменение на проекта, а в компетенциите му е само да утвърди или да откаже утвърждаването. При тези обстоятелства е направен извод, че ответното дружество не е станало член-кооператор въз основа на заповедта от 1991 г. и не може да придобие собствеността върху процесния магазин. Посочено е още, че дори да се приеме обратното, собственик отново би била Ж., защото дружеството се е снабдило с констативен нотариален акт № 137/2004 г., без да е спазена предвидената в закона задължителна процедура за това. Представеният протокол за проведено на 25.II.1999 г. общо събрание не може да се приравни на решение на общото събрание по чл. 35, ал. 1 от ЗЖ., тъй като съдържа само разпределение на магазинните помещения, но не и окончателната цена на имотите и припадащите им се идеални части от общите части и от правото на строеж. За член-кооператорите по право по чл. 10, ал. 2 от ЗЖ. важат всички правила, отнасящи се и до обикновените член-кооператори, включително чл. 28, ал. 1, т. 5 и т. 6 и чл. 35 от ЗЖСК. С атакуваното определение от 9.VIII.2007 г. ПОС е осъдил "П" ЕО. да заплати на Ж. "Рай" 2468 лв. разноски по делото. Касационната жалба на "П" ЕО. срещу така постановеното решение съдържа оплаквания за съществено процесуално нарушение, необоснованост и незаконосъобразност - касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК (отм.). Твърди се, че членственото правоотношение на касатора в Ж. е възникнало със заповедта от 1991 г. на Председателя на Вр. ИК на ОбНС П., а не чрез приемане с решение на общото събрание, което би било нищожно като противоречащо на чл. 10, ал. 2 от ЗЖСК. Съдът не е разгледал факта, че има преутвърден архитектурен проект, с което по отношение на касатора е приложима разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от посочения закон. Твърди се и че разпределянето на имотите е станало с решение на общото събрание, което не е оспорено от член-кооператорите. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на претенциите. Ответникът по касационната жалба Ж. "Рай" е заела становище за нейната неоснователност. Претендира разноски. Третото лице - помагач "Т" О. П. не е заявило становище пред настоящата инстанция. Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, като прецени атакуваното решение с оглед заявените в касационната жалба оплаквания, намира, че то е правилно. Законосъобразен и в пълно съответствие с представените от страните доказателства по делото е изводът на въззивния съд за основателност на предявения установителен иск. Въззивният съд е изложил подробни съображения за това, подлагайки на преценка и всички възражения на ответника, сега касатор, включително и за преутвърждаването през 1991 г. на архитектурния проект със заповедта на председателя на ВрИК на ОбНС П. Правилно е приетото, че членствено правоотношение по право по чл. 10, ал. 2 от ЗЖ. възниква само с одобряването на архитектурния проект. В ЗЖ., включително и в неговия чл. 16, освен заместване на физически лица не е предвидена възможност за заместване и на организация - член-кооператор по право с друга такава - нито с акт на държавен или общински орган за изменение на одобрения проект, нито с решение на общото събрание на член-кооператорите. С оглед на това собствеността върху процесния имот не е преминала у ответното дружество. Правилно въззивният съд е приел и че дори касаторът да е член- кооператор по право по чл. 10, ал. 2 от ЗЖ, той не е станал валидно собственик с оглед разпоредбата на чл. 35, ал. 2 от с.з., тъй като не е осъществена процедурата по чл. 35, ал. 1 от закона. По делото не е представено, а не се и твърди да има, решение на общото събрание на член- кооператорите за определяне на окончателната цена на имотите и на припадащите им се идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, а само влязло в сила такова решение е предпоставка /условие/ за издаването на нотариален акт, респективно и за възникването на право на собственост върху обект, изграден от Ж., по силата на чл. 35, ал. 2 от ЗЖСК. Представеният протокол за общо събрание, проведено на 25.II.1999 г., на който е основано и издаването на нот. акт № 137/2004 г., не е решение по смисъла на чл. 35, ал. 1 от ЗЖ, както правилно е приел въззивният съд. Изложените съображения налагат извод, че атакуваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци, поради което и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр. 2 от ГПК (отм.) то следва да бъде оставено в сила. По частната касационна жалба: С атакуваното определение, постановено в з.з. на 9.VIII.2007 г., Пернишкият окръжен съд е осъдил "П" ЕО. да заплати на Ж. "Рай" 2468 лв. разноски. Определението е неправилно в частта за разликата над 887 лв. и недопустимо в частта за 493 лв., представляващи 1/3 част от внесените пред първоинстанционния съд от Ж. 1480 лв. разноски, съображенията за което са следните: Първоинстанционният съд не се е произнесъл по направените от страните и поискани разноски. С въззивната си жалба Ж. е поискала и тези разноски. С оглед на обстоятелството, че първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен изцяло предявеният от "П" ЕО. срещу Ж. "Рай" иск за присъждане на обезщетение за пропуснати ползи, не е обжалвано и е влязло в сила, следва да се приеме, че въззивната жалба представлява и молба по чл. 192, ал. 4 от ГПК (отм.) за изменение на това решение в частта за 1/3 част от направените пред този съд разноски по този иск. Въззивният съд не е следвало да се произнася по тази молба. Такава компетентност има първоинстанционният съд, тъй като той не се е произнесъл по направеното пред него от Ж. искане за разноски и тъй като този иск не е бил предмет на въззивното производство. Въззивният съд, като се е произнесъл в тази част за сумата 493 лв. разноски въпреки това, е постановил недопустим съдебен акт, който поради това следва да бъде обезсилен и делото да се изпрати на Пернишкия РС за произнасяне по инкорпорираната във въззивната жалба молба. Неправилно е атакуваното определение в частта, с която са присъдени 887 лв. разноски /493 лв. за първата инстанция и 394 лв. - 1/2 от направените пред въззивния съд 788 лв. разноски за втората инстанция/, въпреки че с въззивното решение е оставено в сила първоинстанционното такова в частта, с която е прекратено производството по предявения от Ж. "Рай" срещу дружеството инцидентен иск за установяване нищожността на нот.акт № 137/2004 г. Освен това въззивният съд е присъдил и още 200 лв. разноски, въпреки че няма данни по делото такива да са направени. Ето защо в тази част определението следва да бъде отменено. В останалата част за сумата 887 лв. атакуваното определение е правилно с оглед изходът на спора пред въззивния съд и направените от Ж. "Рай" за двете инстанции разноски в общ размер 2268 лв. Ето защо в тази част определението следва да бъде оставено в сила. С оглед изходът на спора пред настоящата инстанция и на основание чл. 64, ал. 1 от ГПК (отм.) на ответника по касация следва да бъдат присъдени 400 лв. разноски. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,