Решение № 4238 от 25.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13399/2010 г.

Решение № 4238 от 25.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13399/2010 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Директора на ОД на МВР - Смолян срещу решение № 253 от 16.09.2010 г. по адм. д. № 199/2010 г. на Административен съд гр. Смолян с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Стойчо Савов Стоев в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че по отношение на оспореното решение не са налице касационни основания и затова същото следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взема предвид доводите на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение е отменена изцяло, като незаконосъобразна, заповед № Я-416 от 12.05.2010 г. на Директора на ОД на МВР - Смолян, с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 226, ал. 1, т. 2, чл. 228, т. 2 от ЗМВР и чл. 226, ал. 1, т. 3 и т. 5 от ППЗМВР, е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от шест месеца на държавен служител категория "Д", главен полицай Стойчо Савов Стоев - младши полицейски инспектор "КОС", ПУ Устово към РУ на МВР Смолян при ОД на МВР - Смолян. За да постанови този резултат, съдът е вземал предвид, че в случая наказанието е наложено за бездействие, изразяващо се в неосъществен навременен контрол по разрешителния режим за боравене, съхранение и притежаване на оръжие и боеприпаси, като в заповедта общо е посочено, че жалбоподателят Стоев и колегата му Анастас Ангелов за периода от месец май 2009 г. до месец януари 2010 г. са проявили небрежност, като са допуснали лица около 10 месеца да притежават и съхраняват огнестрелно оръжие без валидни разрешителни. В заповедта не е посочено кой точно нормативен акт не е спазен или е нарушен, както и, че отговорността е лична, като не е било направено разграничение между допуснатите нарушения от страна на жалбоподателя Стоев и от страна на главен полицай Анастас Ангелов. Липсата на мотиви относно нарушението и разпоредбите, които са нарушени, представлява съществено процесуално нарушение и е основание за отмяна на заповедта. При изяснена фактическа обстановка, са направени обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. В заповедта е посочено, че описаното деяние е съставомерно по чл. 224, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, тъй като е нарушена разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 6 от ППЗКВВООБ, както и Раздел II - длъжностните задължения по Типовата длъжностна характеристика, където е посочено, че младши полицейски инспектор "КОС" осигурява в срок издаването на необходимите разрешения за дейности с общоопасни средства и води на отчет лицата, носещи ловно и късо оръжие. Посочването на нарушените разпоредби е незаконосъобразно. Това е така, защото чл. 5, ал. 1 от ППЗКВВООБ има само две точки, а и същата е неотносима към настоящия случай. Освен това, Типовата длъжностна характеристика не е подзаконов нормативен акт и не попада в обхвата на чл. 224, ал. 2, т. 1 от ЗМВР. Посочването на чл. 226, ал. 1, т. 5 от ППЗМВР е неоснователно, тъй като в мотивите липсват твърдения за пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност. Непосочването на разпоредбите, които са нарушени, води до незаконосъобразност на административния акт. Независимо от това, от представените доказателства се установява, че работата в служба "КОС" (контрол върху общоопасните средства) при РУ на МВР Смолян между гл. полицай Атанас Ангелов и гл. полицай Стойчо Стоев е обща и административният орган не е направил разграничение между допуснатите нарушения от всеки от тях. В нарушение разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК ответникът не е установил съществуването на фактическите основания посочени в акта, послужили за издаването му. По изложените съображения, правилно е прието, че оспореният административен акт следва да бъде отменен, като незаконосъобразен. Решението на първоинстанционния съд не страда от пороците визирани в чл. 209 от АПК и затова следва да бъде оставено в сила. Водим от това и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,