Решение № 1301 от 30.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11412/2017 г.

Решение № 1301 от 30.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11412/2017 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 10470/14.08.2017 г., постановено по адм. д. № 11883/2016 г. тричленен състав при Върховния административен съд е отменил решение № РД-05-143 от 13.09.2016 г. на Съвета за електронни медии (СЕМ), с което се отнема и прекратява индивидуалната лицензия № ЛЛР-01-3-016-1 за доставяне на аудио-визуална услуга с наименование "News 7", издадена на "Б. Б. Т." ЕАД. Срещу това решение, чрез юрисконсулт Станева е подадена касационна жалба от СЕМ с оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че съдът не е обсъдил и направил преценка доколко с акта на Съвета за електронни медии се съблюдават целите на закона. Моли обжалваното решение да бъде отменено и постановено друго, с което бъде потвърдено оспореното решение № РД-05-143 от 13.09.2016 г. на СЕМ. В съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява от юрисконсулт Станева, която поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Ответникът - "Б. Б. Т." ЕАД чрез адв. Боев оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура счита решението на тричленния състав за правилно. Оспореният административен акт е постановен при нарушаване на материално правните разпоредби на ЗРТ, поради което първоинстанционният съд правилно го е отменил. Върховният административен съд прецени събраните по делото доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Настоящият петчленен състав намира касационната жалба за неоснователна, а обжалваното съдебно решение по адм. д. № 11883/2016 г. за правилно, постановено при правилно тълкуване и прилагане на чл. 121, ал. 1, т. 3 и чл. 122, т. 3 от Закона за радиото и телевизията (ЗРТ). Съгласно чл. 122, т. 3 от ЗРТ лицензията се отменя при установяване на неверни данни в декларациите по чл. 111, прилагани към заявлението за издаване на лицензия, една от които е за липса на обстоятелства по чл. 105, ал. 4, т. 5 от закона - през последните 5 години, предхождащи кандидатстването, лицата да не са обявени в несъстоятелност или да са в производство за обявяване в несъстоятелност или в ликвидация. В настоящия случай основанието за отмяна на административния акт, констатирано от първоинстанционния съд е, че не е налице съответствие между правното - чл. 122, т. 3 от ЗРТ, и фактическото основание за разпоредено отнемане на лицензията - откриване на производство по несъстоятелност спрямо дружеството и обявяване начална дата на неплатежоспособността с решение № 522 от 17.03.2016 г. по търговско дело № 4258/2014 г. по описа на Софийски градски съд. Осъществяването на основанието по чл. 122, т. 3 от ЗРТ предполага противоречие между действителността и обективираното в декларацията изявление на издателя й относно съществуващите към момента на нейното подаване факти. Ненастъпилите факти по хипотеза не биха могли да бъдат декларирани, а последващото им проявление не разкрива дори теоретична възможност за квалификацията на декларираните данни като неверни с оглед на меродавния момент за подобна преценка. Затова и факта на откритото производство по несъстоятелност не е правно значим за фактическия състав по чл. 122, т. 3 от ЗРТ. Доколкото нормата е изрична, разширяването на обхвата на приложението й с включването на новото фактическо основание на правомощието да се отнеме лиценза (каквото представлява промяната впоследствие на данните след подаването на декларацията) чрез разширително тълкуване е недопустимо. Точният смисъл на нормата не може да бъде коригиран посредством извеждането на предполагаемата воля на законодателя и съображения за несъответствието на изразеното от закона и неговата цел. Всъщност проблемът, който очертава параметрите на правния спор, е свързан с въпроса дали лицензията може да бъде отнета на припознатото от органа основание и без ЗРТ да го е уредил нарочно. Отговорът му е отрицателен, тъй като визираните в закона предпоставки не могат да се тълкуват разширително. Отнемането на лицензията по съществото си е мярка от категорията на принудителните административни мерки. За да бъде правомерно приложена, основанието на ПАМ, видът и съдържанието й трябва изрично да са уредени със закон - арг. от чл. 23 от ЗАНН. Подобно разрешение намира разумното си оправдание в интензитета на засягане на правната сфера на адресата на мярката, в частност - прекратяването на породените от лицензионния акт права, и е проявление на общия принцип в публичното право, че на административните органи е разрешено само това, което е изрично предвидено в закона. Основанията за отнемане на лицензия са лимитативно установени в чл. 122 от ЗРТ. Разпоредените с отмененото решение правни последици не могат да настъпят от други юридически факти извън уредените от закона, а в техния обсег откриването на производство по несъстоятелност на доставчика на медийни услуги не попада. В противен случай би се накърнил принципа на законоустановеност на ПАМ. Само на това основание решението на колективния орган е подлежало на отмяна. Дори да се приеме, че в ЗРТ съществува празнота, немислимо е нейното преодоляване и чрез аналогията на закона (основанията по чл. 125д от ЗРТ за заличаване на регистрацията на радио- и телевизионните оператори) или на правото, вкл. посредством правоприлагане по аргумент за по-силното основание в една от четирите му проявни форми. Аналогията е изключена на самостоятелно основание от изчерпателността на изброяването на предпоставките за отнемане на лицензия, а тя определя и характера на правните норми в текста на чл. 122 от ЗРТ, ограничаващ обема на правомощия на СЕМ с упражнения предмет. Действително, в ЗРТ липсва съгласуваност между условията за допустимост на лицензирането и тези за отнемане на разрешаващия дейността на доставчика акт в частта относно обстоятелствата по чл. 105, ал. 4, т. 5 от ЗРТ от закона - настъпването им след издаването на лицензията не е скрепено с реципрочно основание за нейното отнемане. Отнемането на лицензията е само един от способите по чл. 121, ал. 1 от ЗРТ за прекратяването й - т. 2 от посочената разпоредба. Отделно основание с идентични правни последици е прекратяването на юридическото лице, титуляр на лицензията - чл. 121, ал. 1, т. 3 от ЗРТ. В случая на производство по несъстоятелност, приключващо с решение на съда по чл. 735, ал. 3 във вр. с ал. 1 от ТЗ, прекратяването на лицензията би било резултат от евентуално постановеното заличаване на търговеца. Т. е. според обективното право разрешаването на колизия между критерия към кандидатите за лицензия и действието на вече издадена при последващо несъответствие с него е постановено в зависимост от изхода на производството по несъстоятелност, който би могъл да рефлектира върху съществуването на правния субект - носител на лицензията, респ. способността му да осъществява дейността, предмет на лицензионния режим. Поради тези съображения правилно първоинстанционния съд е приел, че не е налице и фактическото основание, посочено в оспорения административен акт за прекратяване на лицензията - прекратяването на юридическото лице при откриване на производство по несъстоятелност. С оглед горното в съответствие с материалния закон тричленният състав на Върховния административен съд е отменил решението за прекратяване и отнемане на индивидуалната лицензия на "Б. Б. Т.", като постановено в нарушение на чл. 121, ал. 1, т. 3 и чл. 122, т. 3 от ЗРТ. Изложеното мотивира оставянето в сила на съдебното решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на II колегия,