Решение № 50147 от 25.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3224/2022 г.

Решение № 50147 от 25.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3224/2022 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Светлана Калинова Производството е по чл. 304 ГПК. Образувано е по молбата на Р. А. А. от [населено място], която е починала след подаване на молбата за отмяна и заместена от своите наследници по закон А. В. А. и Б. В. А., за отмяна на решение от 01.10.2010 г. по гр. д. № 7229/2006 г. на Софийски районен съд, 46 състав, влязло в сила на 30.11.2021 г., с което на основание чл. 108 ЗС В. К. А. е осъден да предаде на "Евилард България" ООД владението върху недвижим имот – УПИ I-49, кв. 271, местност "Л.", к-с "Б. шосе II част", к-с "Б. шосе – рамка". В молбата се поддържа, че Р. А. А. е съпруга на В. К. А., имащ качеството ответник по предявения от "Евилард България" ООД ревандикационен иск за предаване владението на недвижим имот, придобит по време на техния брак, поради което така постановеното решение я обвързва без да е участвала в производството по делото. В писмен отговор в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК ответникът по молбата "Евилард България" ЕООД изразява становище, че молбата е неоснователна, тъй като ответникът В. К. А. е признат за собственик с представените по делото констативни нотариални актове на основание давност и наследство, както и по причина, че е упражнявал фактическата власт в границите на работилницата и сервиза по смисъла на чл. 23, ал. 3 СК и за неговата съпруга върху имота не са възникнали права. Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305, т. 5 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 306, ал. 1 ГПК. При постановяване на решението на въззивния съд, с което е оставено в сила решението на първоинстанционния съд, чиято отмяна се иска, е прието, че ищецът "Евилард България" ЕООД е правоприемник на "Пътностроителна техника" ЕАД по силата на договор за покупко-продажба, сключен през 2000 г., а по отношение на "Пътностроителна техника" ЕАД е прието, че е универсален правоприемник на държавно предприятие, разполагало с право на управление върху процесния имот, който е бил включен в капитала му към момента на неговото преобразуване в търговско дружество с държавно участие. При тези данни е прието, че спрямо процесния имот в периода до 01.06.1996 г. не е текла придобивна давност, доколкото до този момент имотът е бил държавна собственост и предвид забраната на чл. 86 ЗС (редакция преди изменението в ДВ, Бр. 33/1996 г.). Прието е, че впоследствие давността е спряна на основание § 1 ДР на ЗДДС, считано от 31.05.2006 г. и последователно срокът на мораториума е продължаван до 31.12.2022 г. Прието е, че В. А. е упражнявал фактическа власт върху реална част от имота, която обаче не отговаря на изискванията на чл. 200, ал. 1 вр. чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗУТ. Посочено е също така, че започналият да тече от 01.06.1996 г. давностен срок е бил и прекъснат при условията на чл. 116, буква "б" ЗЗД с предявения на 24.08.2005 г. ревандикационен иск. Именно във връзка с тези изводи на съда ответникът по молбата за отмяна поддържа, че същата е неоснователна. Следва да се отбележи обаче, че от съществено значение за изхода на настоящето производство е обстоятелството, че на 05.05.2005 г. е съставен н. а. №... по н. д. № 2006 г., с който В. А. е признат за собственик на имота по давностно владение, както и констативен нотариален акт № 29.12.2006 г., том.........., н. д. № 2006 г., с който е признат за собственик по давностно владение и наследство, при което по делото не са въвеждани твърдения, нито са били събирани доказателства имотът да е бил придобит от В. А. по наследство. Не са били въвеждани твърдения, нито са събирани доказателства и дали В. А. е упражнявал фактическата власт върху процесния имот по смисъла на чл. 23, ал. 3 СК. От представеното с молбата за отмяна копие от удостоверение за граждански брак се установява, че В. К. А. и Р. А. Р. са сключили граждански брак на 25.05.1975 г., като след сключването на брака съпругата се именува Р. А. А.. Това обстоятелство според настоящия състав обосновава наличието на предвиденото в чл. 304 ГПК основание за отмяна на влязлото в сила съдебно решение, с което е разрешен спор за принадлежността на правото на собственост върху недвижим имот, придобит на името на единия съпруг по време на брака, като в производството по делото другият съпруг не е участвал. Разпоредбата на чл. 304 ГПК дава правото да иска отмяна на влязло в сила решение и лице, което не е било страна по делото, но спрямо което това решение има сила с оглед разпоредбата на чл. 216, ал. 2 ГПК. В производството по отмяна неучаствалото по делото лице брани самостоятелно своите права независимо дали участвалите в производството негови другари са поискали конституирането му. Ирелевантно за това е поради какви причини е бил уважен предявеният срещу участвалия в производството по делото съпруг ревандикационен иск. В случая предмет на предявения ревандикационен иск е недвижим имот, придобит по време на брака на Р. А. А. и В. К. А. на основание, което принципно попада в приложното поле на чл. 21 СК, поради което постановеното решение, с което искът е уважен я обвързва, а с оглед настъпилото след подаването на молбата за отмяна наследствено правоприемство обвързва и нейните наследници по закон. Р. А. А. не е участвала като страна в производството по гр. д. № 7229/2006 г., поради което по реда на чл. 307, ал. 3 ГПК постановеното по делото решение, както и решението на СГС, с което същото е оставено в сила, следва да бъдат отменени и делото бъде върнато за ново разглеждане от Софийски районен съд като на наследниците по закон на Р. А. А. при новото разглеждане следва да бъде дадена възможност да изразят становище по предявения иск и да ангажират доказателства. По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение