Решение № 8488 от 31.8.2023 г. на ВАС, III о.

Община Стара Загора е подала касационна жалба срещу решение 36/6.02.2023 г. по адм. дело 739/2022 г. по описа на Административния съд-Стара Загора в частта, в която е осъдена да заплати на В. Петров обезщетение в размер на 1000 лева, предявено по частичен иск за 10 000 лева, за неимуществени вреди, понесени в периода 05.09.2019 г. - 31.03.2021 г. вследствие на отмененото като незаконосъобразно решение 2349/27.06.2019 г. на Общинския съвет - Стара Загора, както и в частта на присъдените разноски в размер на 184 лева. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено. Поискано е присъждането на разноски. Община Стара Загора е подала и втора касационна жалба срещу постановеното по същото дело решение 68/02.03.2023 г. за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в решение 36/6.02.2023 г., в частта, в която да се чете " ...ведно със законната лихва от 1.11.2022 г. до окончателното изплащане на сумата". Поискана е отмяната и на това решение в съответната част във връзка с изложените в първата жалба съображения. Ответникът В. Петров е оспорил допустимостта на жалбите и алтернативно, тяхната основателност, като е поискал да се отхвърлят и да му се присъдят направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решенията са правилни и следва да се оставят в сила. Върховният административен съд, като провери допустимостта на касационните жалби и правилността на решенията с оглед направеното касационно оплакване , прие следното: Касационните жалби са допустими, подадени в срок от страна, участвала в делото, за която решенията са неблагоприятни. Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на В. Петров срещу Община Стара Закона, с която са предявени искове, както следва : иск за присъждане на обезщетение в размер на 2000 лева по предявен частичен иск от 10 000 лева за понесени неимуществени вреди от отмененото като незаконосъобразно решение 2349/27.06.2019 год. на Общинския съвет - Стара Загора, иск за присъждане на обезщетение в размер на 300 лева, по предявен частичен иск от 800 лева за понесени неимуществени вреди в периода от 01.06.2021 г. до 26.08.2021 г., причинени от отменения като незаконосъобразен отказ на главния архитект на Община Стара Загора по писмо с изх. 20-29240/27.06.2019 г. Административният съд установил, че по силата на договор за делба В. Петров е собственик на недвижим имот с идентификатор 68850.513.6839 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Стара Загора, представляващ УПИ ІІ-6196 в кв.810 по подробния устройствен план на град Стара Загора, квартал Бедечка , одобрен с решение 283/28.06.2012 г. на Общинския съвет - Стара Загора. С решение 2349/27.06.2019 г. по протокол 45 от заседание на Общинския съвет - Стара Загора, проведено на 27.06.2019 г., е одобрен проект за изменение на подробния устройствен план - план за регулация и план за застрояване за новообразувани имоти от територията на парк/квартал Бедечка , обхващащ кварталите 801, 802, 803, 804, 805, 806, 807, 808, 809, 810, 811, 812, 813, 814, 815, 816, 817, 818, 819, 820, 821, 822, 823, 824, 825, 826, 827, 828, 829, 830, 831 по плана на гр. Стара Загора. По жалба на В. Петров с решение 290/23.07.2020 г. по адм. дело 650/2019 год. по описа на Административния съд- Стара Загора е отменено решение 2349 на Общинския съвет Стара Загора в частта, в която е одобрен проект за изменение на подробния устройствен план - план за регулация и план за застрояване за новообразуваните имоти от територията на парк/квартал Бедечка , обхващащ квартали 801, 802, 803, 804, 805, 806, 807, 808, 809, 810, 811, 812, 813, 814, 815, 816, 817, 818, 819, 820, 821, 822, 823, 824, 825, 826, 827, 828, 829, 830, 831 по плана на гр. Стара Загора, в частта относно собствения на ищеца поземлен имот УПИ ІІ-6196, кв.810. Решението на административния съд било оставено в сила с решение 4119/31.03.2021 г. по адм. дело 11097/2020 г. по описа на Върховния административен съд. По жалба на В. Петров от 01.06.2021 г. с решение 326/28.07.2021 по адм. дело 334/2021 г. по описа на Административния съд - Стара Загора, е отменен като незаконосъобразен отказа на главния архитект на Община Стара Загора за издаване на скица по писмо с изх. 20-29240/27.06.2019 г. Решението е влязло в законна сила на 26.08.2021 г. Административният съд събрал гласни доказателства във връзка с твърденията на ищеца, че е имал неприятни и продължителни преживявания във връзка с издадените административни актове. Административният съд приел за частично основателен предявения иск за обезщетяване на неимуществени вреди от издаденото решение 2349/27.06.2019г. на Общинския съвет-Стара Загора в периода 05.09.2014 г. 31.03.2021 г. Ищецът обжалвал поредица от актове на Общинския съвет Стара Загора, като и на кмета на община Стара Загора във връзка със собствения му имот, находящ се в гр. Стара Загора, квартал Бедечка , като безспорно е търпял твърдените в исковата молба негативни емоции на гняв, обида, унижение, незащитеност от незаконосъобразното решение на ответника предвид нормалното за всеки човек отношение към необходимостта от законосъобразност и справедливост на актовете, действията и бездействията на органите на държавна власт и местно самоуправление и произтичащата от незаконосъобразното упражняване на правомощията им загуба на вяра в институциите. Според съда, имало пряка и непосредствена връзка между отмененото решение на Общинския съвет- Стара Загора и установеното по делото отрицателно въздействие върху духовната сфера на ищеца с характер на причинена неимуществена вреда. Поради това преживените от ищеца страдания следвало да бъдат възмездени по справедливост със сумата 1000 лева, върху която да се присъди законната лихва от датата на исковата молба. Административният съд отхвърлил като неоснователен предявения иск за сумата 300 лева за обезщетяване на неимуществени вреди от отменения отказ на главния архитект на Община Стара Загора да издаде скица на имота на ищеца. Не били доказани вредни последици, тъй като отказът за издаване на скица на недвижимия имот, не засягал правото на собственост на ищеца, респективно намерението му да построи семейна къща. Касационната инстанция намира, че решението на съда в обжалваната част съответства на материалния закон. Видно от мотивите на решението по адм. дело 11097/2020 г. по описа на Върховния административен съд, решението на Общинския съвет-Стара Загора е отменено в обжалваната от В. Петров част поради незаконосъобразните предвиждания на плана, по силата на които се заличават границите на поземлен имот УПИ II-6196 в кв. 810 по действащия подробен устройствен план, който попада в общ поземлен имот УПИ I, отреден за парк и открити спортни обекти в кв. 810, без да е налице съгласие от собственика. Административният съд законосъобразно приел, че решението на Общинския съвет-Стара Загора в частта, засягаща имота на ищеца, е било източник на негативни емоции за ищеца в продължение на продължилия двегодишен период от издаването до отмяната му. Съдът е обосновал присъдения размер на обезщетението с вида на вредите и периода, през който са понасяни. Преценката му съответства на критерия по чл. 52 ЗЗД, който изисква възмездяването на причинените вреди с определен паричен еквивалент, съответстващ на принципа за справедливост. Доводът на касационния жалбоподател, че ищецът е водил и други дела, поради което не са установени категорично моралните вреди, които е понесъл конкретно във връзка с решение 2349/27.06.2019 г. на Общинския съвет-Стара Загора, не може да се приеме, при положение, че нуждата от воденето на поредното съдебно дело във връзка с устройството на територията на имотите в квартал "Бедечка" на град Стара Загора, в частност на имота на ищеца, е фактор за присъждането на по-висок, а не на по-нисък размер на обезщетението. Постановеното в този смисъл решение на административния съд, с което на В. Петров е присъдено обезщетение в размер на 1000 лева за неимуществени вреди от отмененото решение на Общинския съвет-Стара Загора, е правилно и следва да бъде оставено в сила. В сила следва да се остави и решението за поправка на очевидна фактическа грешка в съответната част. С това решение съдът е поправил пропуска си да се произнесе в диспозитива на решение 36/6.02.2023 г. за присъждането на законната лихва върху обезщетението от 1000 лева, считано от предявяването на иска. Присъждането на лихвата се дължи върху размера на главницата, считано от деня на забавата (чл.86 ЗЗД). Лихвата е поискана от ищеца от датата на исковата молба и така е присъдена от съда. С оглед изхода на спора в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 АПК Върховния административен съд