Решение № 9123 от 4.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3727/2017 г.

Решение № 9123 от 4.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3727/2017 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. А. М. от град К. против решение № 9/9.02.2017 г., постановено по адм. дело № 21/2017 г. по описа на Административен съд - К. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като постановено в нарушение на процесуалния и материален закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - Полицейски орган при Районно управление /РУ/ К. не е взел становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С оспореното решение е отхвърлена жалбата на А. А. М. срещу заповед за задържане на лице рег. № 1947зз-14/18.01.2017 г., издадена от полицейски орган при РУ кърджали към ОДМВР К., с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) е наредено задържане на А. М. за срок от 24 часа. Административният съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган и в съответствие с възложените му функции и в предписаната от закона форма, при спазване на приложимата материалноправна норма. Според първоинстанционния съд в обжалваната заповед и съпровождащите я документи от административната преписка се съдържат достатъчно фактически и правни основания за нейното издаване. Касационната инстанция намира така постановеното съдебно решение за правилно. Разпоредбата на чл. 72 от ЗМВР регламентира правомощието на полицейските органи да задържат в специални помещения за срок от 24 часа лицата, по отношение на които са налице обстоятелствата на чл. 72, ал. 1, т. 1 - 7 от ЗМВР включително. От анализа на събраните по делото доказателства е видно, че в случая задържането е било извършено във връзка с наличие на данни за извършване на престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК, от А. А. М., както и с необходимостта от обиск и претърсване на жилището на последния. Задържането е било извършено за срок, посочен в закона, заповедта на полицейския орган е издадена в изискуемата форма. Налице са и фактическите обстоятелства, съответстващи на приложимия материален закон - чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа, представлява по смисъла на чл. 22 от ЗАНН принудителна административна мярка, която има за цел да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление или да се укрие. За прилагане на нормата е достатъчно наличие на данни за извършено престъпление и данни то да е извършено от задържаното лице, без дори да е необходимо да се уточнява характера на престъплението. В хода на съдебното производство пред АС, административният орган е представил доказателства, които установяват по безспорен начин наличието на данни за извършено от А. А. М., престъпление, които обосноват необходимостта от задържането му. Правилно съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, тъй като към момента на прилагането на ПАМ е имало данни, че жалбоподателят е извършил престъпление по отразения в заповедта текст на чл. 354а, ал. 3 на НК. В тази връзка лицето е било задържано, след като полицейските органи извършили претърсване и изземване на обитавано от него жилище и установили в едно от помещенията вещество, което при извършения наркополеви тест, реагирало на амфетамин. Именно по този повод е било образувано и незабавно досъдебно производство № 25/2017 г. по описа на РУ К.. Оплакванията, които се правят с касационната жалба и които са обсъдени от първоинстанционния съд за допуснати от полицейския орган нарушения на административнопроизводствените правила, са неоснователни. На задържаното лице е връчен препис от заповедта за задържане, за да може да упражни правото си на обжалване. При задържането са му били разяснени съответните права: правото на адвокатска защита, правото на медицински преглед, на свиждане, уведомяване на чл. от семейството или друго заинтересовано лице, видно от подписаната от лицето декларация, екземпляр от която същия получил. Извършен му е преглед от лекар в спешно отделение на МБАЛ "Ат. Дафовски" АД К.. Касационната инстанция споделя правните изводи на АС за неоснователност на доводите, свързани с ограничаване правото на защита на задържания. Задържаното лице е представило договор за правна защита и съдействие, сключен между него и адвокат Бръмбарова на 18.01.2017 г. Милев обаче е бил задържан на 18.01.2017 г. в 10:30 ч., като на посочената дата в 10:40 часа, е била осъществена среща на жалбоподателя с адвокат. Поради това той е имал възможност на оспори незабавно издадената заповед за задържане, тъй като е получил екземляр от нея в 10:30 часа, с отбелязване на възможността за оспорването й, а срещата с адвоката е осъществена в 10:40 часа, т. е той е имал възможност да предостави заповедта на своя защитник за целите на оспорването, както правилно е посочил в мотивите си администартивния съд. По делото също така не е било спорно, че по отношение на Милев е издадена и друга заповед за задържане за срок от 24 часа, но тя касае наличие на данни за извършено от него друго престъпление - по чл. 144, ал. 3 НК, за срок от 24 часа, с начало на задържането в 10:20 часа на 17.01.2017 г. и освобождаване в 9:20 часа, на 18.01.2017 г. Задържането по оспорената в настоящето производство заповед е извършено на 18.01.2017 г. от 10:30 часа, и въз основа на данни, получени на 17.01.2017 г., за престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК. Поради това правилно АС е приел липса на нарушение на разпоредбата на чл. 73 ЗМВР, установяваща 24 - часова продължителност на задържането, тъй като лицето е било задържано във връзка с получени данни за две различни деяния и срокът на задържането по всяко от тях не е превишавал 24 часа. За прилагането на тази ПАМ не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастно с него, което дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката. Такива данни по отношение на А. М. са били налице, поради което изводите на АС К., че към момента на задържането полицейският орган е бил събрал данни за извършено престъпление от лицето са обосновани и в съответствие с представените по делото писмени доказателства. Предвид на изложеното, оспореното решение като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Разноски от ответника не са претендирани, поради което такива не следва да бъдат присъдени в негова полза. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение