Решение № 891 от 22.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13200/2013 г.

Решение № 891 от 22.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13200/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "Декс Ексчейндж" ООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, срещу решение № 9814 от 28.06.2013 г., постановено по адм. дело № 10117/2012 г. от тричленен състав на Върховния административен съд - трето отделение. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му. Ответникът - министърът на финансите, в писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. Ответникът - "Интернешънъл Карънси Иксчейнч България" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, не ангажира становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд - I колегия, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. С обжалваното решение тричленният състав на Върховния административен съд е отхвърлил жалбите на "Декс Ексчейндж" ООД, гр. София и "Интернешънъл Карънси Иксчейнч България" ЕООД, гр. София, с които се оспорва изречение второ на чл. 4 от Наредба № 4 от 8.08.2003 г. за условията и реда за вписване в регистъра и изискванията към дейността на обменните бюра, издадена от министъра на финансите, обн., ДВ, бр. 74 от 22.08.2003 г., попр., бр. 86 от 30.09.2003 г., изм. и доп., бр. 115 от 30.12.2004 г., в сила от 1.02.2005 г., доп., бр. 57 от 12.07.2005 г., в сила от 16.07.2005 г., изм., бр. 29 от 18.03.2008 г., в сила от 1.04.2008 г., изм. и доп., бр. 48 от 26.06.2012 г., изм., бр. 59 от 3.08.2012 г. (наричана по-долу за краткост Наредбата). За да постанови този резултат, съдът е приел, че обжалваната наредба е издадена от компетентен орган в кръга на правомощията му съгласно чл. 76, ал. 1 от АПК, при наличие на законова делегация, при спазена процедурата по чл. 77 и сл. от АПК и в установената форма, като е обнародвана в "Държавен вестник", съгласно чл. 5 от Конституцията и чл. 37, ал. 1 от ЗНА, поради което при издаването й не са нарушени административнопроизводствени правила. Според съда не било налице противоречие между чл. 2, ал. 1 от Валутния закон (ВЗ) и оспорената част от Наредбата поради това, че с нея не се ограничавало свободното извършване на сделките с валута в наличност. Всяко лице, което изпълнело изискванията на Наредбата за вписване в публичния регистър, можело да извършва сделките по чл. 1, ал. 1 - 5 от ВЗ. Законът и наредбата не поставяли изисквания, които да диференцират отделните лица, извършващи посочените дейности. Напротив, всички те били поставени при едни и същи условия на дейност и поради това - и при условията на пазарна конкуренция. Пазарната конкуренция не означавала липса на условия и изисквания за една дейност, а осигуряване на стопанските субекти на едни и същи условия за осъществяване на дейността им. С оглед на това нямало пречка при така определения процент на маржа на обменните курсове да се извършват свободно всички сделки с валута, изрично изброени във ВЗ. Разпоредбите на чл. 4, във вр. с чл. 3, ал. 3 и чл. 14, ал. 1 от ЗОАРАКСД нямали отношение към конкретния спор, тъй като този закон уреждал административните изисквания и предпоставки за започване и осъществяване на една стопанска дейност. Не било налице и нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от Конституцията, тъй като оспорената наредба поставяла еднакви условия към всички стопански субекти, извършващи търговия с валута извън кредитните институции. Директива 2000/12/ЕО на ЕП и Съвета от 20.03.2000 г., на която жалбоподателите се позовавали, се прилагала за всички кредитни институции, но само и единствено за тях. По смисъла на посочените разпоредби на директивата обменните бюра, които не били кредитни институции, не били подчинени на тази регламентация. В самата директива конкретно били посочени финансовите институции, за които се отнасяли някои от разпоредбите на общностното право, но обменните бюра не отговаряли на дефиницията на този вид финансова институция. Не съдържало правни изводи относно превратното упражняване на правомощия от страна на министъра на финансите и цитираното от жалбоподателите решение по дело С 92/78 на СЕС - Симентал (Simmenthal). В него Съдът на Европейския съюз утвърждавал директния ефект на нормите на общностното право. Съдът не е установил твърдяното противоречие на оспорения текст от Наредбата и с правната уредба на конкуренцията на общностно ниво, съдържаща се в разпоредбите на чл. 101 и 102 от ДФЕС. В резултат на тълкуването на тази правна уредба съдът е стигнал до извода, че поставянето на праг на търговската надценка по никакъв начин не се вмествало в забранените практики от ЕС във връзка със защита на конкуренцията. Общностните правила се прилагали дотолкова, доколкото имали за цел да регулират търговията между държавите-членки. Общностното право на конкуренцията намирало приложение, когато тя се прилагала на съюзно ниво, но не и когато нормите регламентирали дадена дейност на национално ниво. Нещо повече - в разгледаната по-горе директива сделките с валута, извършвани от кредитните институции, били определени като услуги и уредени като част от свободното предоставяне на услуги в ЕС. В досегашните редакции на договорите се съдържали няколко разпоредби относно този вид услуги. Лисабонският договор засилвал уредбата на услугите от общ икономически интерес. Разпоредбата на чл. 14 от ДФЕС утвърждавала особения им характер и посочвала, че Европейският парламент и Съветът чрез регламенти установяват принципи и определят условия, без да се засяга компетентността на държавите-членки да предоставят, възлагат и финансират тези услуги. Допълнително в Протокол № 26 към ДФЕС, в разпоредбата на чл. 1, било посочено, че основната компетентност по отношение на тези услуги остава в държавите-членки. От това следвала компетентността на държавата да въведе правна уредба на дейността на обменните бюра, която счита, че съответства на интереса на потребителите и е пречка за появата на нелоялни търговски практики. Решението е правилно. Към него са изложени подробни мотиви, съдържащи задълбочено обсъждане на твърдените с жалбата доводи за отмяна на оспорения текст от Наредбата. Тези мотиви и съдържащите се в тях правни изводи са правилни и обосновани, поради което напълно се споделят от настоящата инстанция. Съгласно чл. 4 от Наредба № 4 от 8.08.2003 г. за условията и реда за вписване в регистъра и изискванията към дейността на обменните бюра, издадена от министъра на финансите, обн., ДВ, бр. 74 от 22.08.2003 г., обменните бюра извършват обмяната на чуждестранна валута в наличност при обменен курс към лева, определен от обменното бюро на пазарен принцип. Обменният курс може да се отклонява до 5 % от курса за съответната валута за деня, за която Българската народна банка има котировка. Оспорва се изречение второ от посочения текст и в частност наложеното ограничение от 5 % за отклонение от курса за деня на съответната валута. Основното възражение, което се прави, е за неравнопоставеност и неравностойно положение на обменните бюра спрямо кредитните и останалите финансови институции, тъй като според жалбоподателя, такова ограничение за тях не било наложено. Това възражение е неоснователно. Кредитните институции имат широкообхватна финансова дейност, уредена в чл. 2 от Закона за кредитните институции (ЗКИ), като търговията с чуждестранна валута обхваща само малка част от тази дейност. Съгласно чл. 3 от същия закон, финансовата институция е лице, различно от кредитната институция, чиято основна дейност е извършване на една или повече от дейностите по чл. 2, ал. 2, т. 1, 2, 6 - 13; придобиване на участия в кредитна институция или в друга финансова институция; отпускане на заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Сред дейностите по чл. 2, ал. 2 от ЗКИ е и търговията с чуждестранна валута. Т. е. обменните бюра по смисъла на закона са финансови институции, осъществяващи точно определена дейност, а именно търговия с чуждестранна валута. Целта на всеки търговец е реализирането на определена печалба от дейността, която осъществява. Предвид изострените обществени отношения, които се засягат с правната уредба на дейността на обменните бюра, създали в недалечното минало некоректни спрямо клиентите практики, тази уредба следва да бъде по-прецизна. Именно с оглед защита на интересите на клиентите е бил и намален процентът, с който обменният курс на обменното бюро може да се отклонява от курса на БНБ, като в предишната си редакция (ДВ, бр. 115 от 2004 г.) разпоредбата е предвиждала отклонение от курса за деня до 20 %. Предвид изложеното не може да се установи нарушение на сочените от оспорващото дружество разпоредби на Конституцията на РБ. Правилно първоинстанционният съд не е установил и твърдяното противоречие на оспорения текст от Наредбата с чл. 2, ал. 1 от ВЗ. Съгласно тази законова разпоредба, доколкото със закон не е установено друго, всички действия, сделки и плащания по чл. 1, ал. 1 - 5 се извършват свободно. С оспорения текст от Наредбата не се ограничава свободното извършване на сделките с валута в наличност. Всички лица, изпълнили изискванията на наредбата за вписване в публичния регистър са поставени при едни и същи условия да извършват сделките по чл. 1, ал. 1 - 5 от ВЗ, като ограничението касае само максимално допустимия марж, който е свален от 20 % на 5 %. Както правилно съдът е отбелязал, пазарната конкуренция не означава липса на условия, а поставянето на стопанските субекти при равни условия при осъществяване на дейността им. Тази промяна в текста на Наредбата цели единствено да се ограничи отклонение спрямо курса на БНБ, при което може да се нарушат правата на клиентите на сделките с валута. В този смисъл тричленният състав на Върховния административен съд е тълкувал и правната уредба на конкуренцията, дадена в чл. 101 и чл. 102 от ДФЕС, като е достигнал до правилния извод, че общностните правила в областта на конкуренцията имат за цел да регулират търговията между държавите-членки, без да се засяга компетентността им да дадат правна регламентация на дейността на обменните бюра, която да отчита преди всичко интересите на потребителите на тази услуга. До правилни изводи е стигнал съдът и при тълкуването на Директива 2000/12/ЕО, противоречие с която се твърди от касатора, като е разграничил кредитните от финансовите институции и условно е определил обменните бюра като финансови такива, за които обаче тази директива не се отнася. В тази връзка, както правилно съдът е установил с решение по дело С 92/78 на СЕС - Симентал (Simmenthal) СЕС утвърждава принципа на директно приложение на нормите на общностното право, които както вече беше установено, не ограничават възможността на държавата-членка да създава правна уредба, защитаваща интересите на потребителите на услугата и не може да наведе извод за превратно упражняване на власт от страна на министъра на финансите. Решението на съда е обосновано, постановено е в съответствие с наличните данни, от които са изведени законосъобразни правни изводи. Твърдените касационни доводи не се установяват, поради което и не може да се приеме наличието на касационни отменителни основания. По изложените съображения обжалваното решение на тричленен състав на Върховния административен съд - трето отделение, като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - петчленен състав,