Решение № 6123 от 9.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3374/2014 г.

Решение № 6123 от 9.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3374/2014 г., VI о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Детелина Тодорова Кръстанова от с. Мало Бучино против решение № 7550 от 3.12.2013 г., постановено по адм. дело № 8532/2013 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата й против решение № РО-623/30.07.2013 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) София град. Излагат се доводи за неправилност на решението, като от съдържанието на жалбата се извеждат касационни основания за отмяна - необоснованост и нарушение на материалния закон. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго, с което оспореният акт да бъде отменен и съдът да разпореди изплащане на полагаемите се болнични с лихви за просроченото им неизплащане. Ответникът - директорът на ТП на НОИ, София град не взима становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, шесто отделение, след като обсъди доводите в касационната жалба и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която обжалваното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на Детелина Тодорова Кръстанова против решение № РО- 623/30.07.2013 г. на директора на ТП на НОИ, София град, с което са потвърдени разпореждания № О-21-999-56-00262444/6.06.2013 г. и № О-21-999- 46-00266549/5.07.2013 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите за откази за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване по представените болнични листове. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган съгласно чл. 117, ал. 1 от КСО, в предвидената от закона форма, при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон. Съдът е приложил разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и чл. 42, ал. 2 от КСО, като е обосновал извод, че за да се изплати паричното обезщетение за временна неработоспособност е необходимо осигуреното лице да е изпаднало в състояние на временна неработоспособност и това състояние да е настъпило до 30 календарни дни от прекратяването на трудовия договор или осигуряването. Правилно е приел, че в случая осигуряването на жалбоподателката е прекратено, считано от 8.03.2013 г., поради което срокът от 30 календарни е изтекъл на 7.04.2013 г. Като е съобразил, че според първия от представените болнични листове № 09812504/23.05.2013 г. временната неработоспособност е настъпила на 10.05.2013 г. и към този момент Кръстанова няма качеството на осигурено лице, е направил аргументирано заключение за липса на право по отношение на жалбоподателката на парично обезщетение за временна неработоспособност. Обжалваното решение е правилно. От фактическа страна е установено, че от Детелина Кръстанова в качеството й на самоосигуряващо се лице - съдружник в "Булхим индустрия" ООД са представени болнични листове за времето от 10.05.2013 г. до 13.05.2013 г., от 13.05.2013 г. до 18.06.2013 г. и от 19.06.2013 г. до 8.07.2013 г. По делото няма спор, че осигуряването на жалбоподателката е прекратено от 8.03.2013 г. От компетентното длъжностно лице са издадени разпореждания за отказ за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност за времето от 10.05.2013 г. до 8.07.2013 г. по болнични листове № 0981504/23.05.2013 г., № 0981409/234.05.2013 г. и № 4551125/19.06.2013 г. на основание чл. 42, ал. 2 от КСО поради прекратяване на осигуряването на Кръстанова като съдружник в дружеството от 8.03.2013 г. С оспореното в първоинстанционното производство решение директорът на ТП на НОИ - София град е потвърдил двете разпореждания на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите. Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. В случай, че този риск е настъпил до 30 календарни дни след прекратяване на трудовото правоотношение или осигуряването, то паричното обезщетение се изплаща до максимален срок от 30 календарни дни съгласно чл. 42, ал. 2 от КСО. Изискването на закона е да е налице качеството осигурено лице, определение за което е дадено в § 1, т. 3 от ДР на КСО - физическо лице, което извършва трудова дейност, за което подлежи на задължително осигуряване и за което са внесени или дължими осигурителни вноски, а самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени лица за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски. В настоящия случай е безспорно установено, че осигуряването на жалбоподателката е прекратено, считано от 8.03.2013 г., поради което тя няма качеството на осигурено лице към момента на настъпване на риска временна неработоспособност. Срокът от 30 календарни дни, когато рискът е настъпил след прекратяване на осигуряването, в който законодателят е предвидил възможност да се изплати паричното обезщетение, е изтекъл на 7.04.2013 г. В конкретния случай предвид датата на настъпване на временната неработоспособност поради общо заболяване - 10.05.2013 г., срокът по чл. 42, ал. 2 от КСО е изтекъл и Кръстанова няма право на парично обезщетение, както правилно са приели административният орган и съдът в обжалваното решение. Възраженията, че дължимите осигурителни вноски са внасяни от жалбоподателката в продължение на 37 години не обосновават извод, че са налице предпоставките за изплащане на обезщетението по чл. 40, ал. 1 от КСО. Към момента на настъпване на риска временна неработоспособност лицето няма качеството на осигурено такова, а паричните обезщетения от фондовете на ДОО са предназначени да заместят доходите именно на осигурените лица по време, когато поради настъпване на осигурено събитие те не са в състояние да упражняват трудова дейност. Изложените в касационната жалба доводи, свързани с неправилно според жалбоподателката законодателно разрешение в чл. 42, ал. 2 от КСО, са неоснователни. Цитираната разпоредба не противоречи на чл. 40, ал. 1 от КСО. С чл. 42, ал. 2 от КСО законодателят е въвел изключение от общата уредба, като е предвидил възможност да се изплаща парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност, когато последната е настъпила до определен период след прекратяване на осигуряването, която норма правилно е тълкувана и приложена от първоинстанционния съд. С оглед изложеното и при извършената по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК проверка настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,