Решение № 13780 от 18.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10500/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка със Закона за държавния служител /ЗДСл/. Образувано е по касационна жалба на председателя на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/, чрез процесуалния му представител юрк. Иванова, против решение 6845 от 31.07.2024г., постановено по адм. д. 479/2024г. по описа на Административен съд гр. Пловдив, с което е отменена заповед 4 от 19.02.2024г. на председателя на КОНПИ, с която на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл. е прекратено служебното правоотношение на М. С. Ч., на длъжност главен инспектор в териториален отдел Пловдив, поради получена най ниска оценка на изпълнение на длъжността съгласно Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация /НУРОИСДА/. С решението КОНПИ е осъдена да заплати разноските по делото. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на оспореното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Навежда съображения, че от всички събрани по делото доказателства безспорно се установява, че са налице правните основания за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателката, противно на приетото от съда. Твърди и че при постановяване на заповедта са спазени изискванията на чл. 14 и чл. 18 от НУРОИСДА, както и не е допуснато приетото от съда нарушение на чл. 16 ал. 1 т. 5 от Наредбата. Посочва и че атестирането е проведено при спазване както на чл. 12 ал. 2 и 3 , така и на чл. 2 т. 1 и т. 2 от посочената Наредба във връзка с чл. 76 от ЗДСл.Посочва и че от събраните доказателства се установява обоснованост на крайната най ниска оценка, поради голямата степен на неизпълнение на индивидуалния план за работа на служителя и недостатъчното ниво на компетентност за заемане на длъжността. В тази връзка твърди необоснованост на изводите на съда за незаконосъобразност на заповедта и постановяването й в противоречие със събраните доказателства. Иска оспореното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата срещу заповедта. Претендира присъждане на разноски и юрисконсулско възнаграждение. Ответникът М. С. Ч., чрез процесуалния си представител адв. Гунчева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение АС гр. Пловдив е приел, че оспорената заповед е издадена при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, довели до нарушение на материалния закон. Направил е извод, че макар формално да е била спазена предвидената процедура по изготвяне на оценка по НУРОИСДА, а именно спазено е изискването за съставен работен план, направена е междинна среща с държавния служител на 07.07.2023г., на която обаче няма набелязани конкретни действия за подобряване на работата, както и изисквания за подобряване на работата, а по отношение на плана е посочил, че планът не е конкретен, с точно посочени задачи, а е общ и е съставен в нарушение на чл. 9 ал. 2 и ал. 3 от НУРОИСДА. Изложил е мотиви за допуснати нарушения и на чл. 14 ал. 1 и чл. 18 от същата Наредба. Приел е и че крайната изготвена оценка не отразява безпристрастно и обективно преценката за изпълнение на длъжността, констатациите в нея в по голямата си част са общи, без да става ясно по кои дела и преписки е установено недобро изпълнение, като е отчел че работата на служителя е на юрист, а оценяващият е икономист. Приел е и че при постановяване на крайната оценка са нарушение чл. 76 ал. 5, ал. 6 и ал. 7 ЗДСл, както и на чл. 16 т. 5 НУРОИСДА, относно изискването да бъде установено, че служителят не е изпълнил преобладаващата част от целите си в индивидуалния план на нивото на изискванията, определени в него, като неизпълнението е предизвикано от обстоятелства зависещи от служителя. Поради това е достигнал до извод за това, че макар формално да е спазена процедурата по атестирането, то същата е в противоречие с изискването за извършването й въз основа на обективно установими факти и обстоятелства, което от своя страна, обосновава противоречие на заповедта с материалния закон и целта на същия. Поради това е отменил оспорената заповед като незаконосъобразна. Решението е правилно. Законосъобразен е изводът на съда, че оспорената заповед е постановена както при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, така и в противоречие с материалния закон, като настоящият състав намира, че същата противоречи и на целта на закона. В случая съответен на доказателствата е изводът на съда, че индивидуалният работен план не е изготвен съобразно изискванията на чл. 9 от НУРОИСДА. В нарушение на чл. 9, ал. 3 от наредбата целите в индивидуалния работен план на оценяваната служителка са общи и не са в максимална степен конкретни, постижими, съгласувани с целите на административната структура, както и не е отразено в графата изисквания/критерии за изпълнението , такива, които да са измерими по обем, качество и срокове, каквото е изискването на цитираната норма. В плана няма заложени определени конкретни, измерими, постижими, ориентирани към резултати и определени във времето цели, нито са въведени конкретни изисквания към изпълнението, които служителят следва да реализира през процесния период за съответната година. Неспазването на това първо изискване опорочава целия процес на оценяване, тъй като констатираните нарушения при съставянето на работния план се отразяват и при оценката на изпълнението на длъжността съобразно чл. 14, ал. 1 от НУРОИСДА, съгласно който оценяването се извършва въз основа на степента на постигане на целите от индивидуалния работен план и показаните компетентности. Съобразно изискването на чл. 14 ал. 1 от НУРОИСДА оценяващия ръководил мотивира при определяне на оценката за изпълнението конкретно степента на постигане на целите и показаните компетентности, включително тези сочещи на неприемливо изпълнение въз основа на критериите по чл. 16 ал. 1 т. 5 б. а и б НУРОИСДА, както и съгласно Приложение 1 към чл. 15 от същата Наредба. В случая в представения формуляр за оценка по приложение 2 от Наредбата на служителя мотиви относно поставената от оценяващия ръководител оценка неприемливо изпълнение не съответстват на изискванията на чл. 16 ал. 1 т. 5 от Наредбата, както правилно е приел и съдът. Видно е, че е направена междинна среща съобразно изискванията на чл. 12 от НУРОИСДА, с отразяване на сериозно забавяне на някои преписки, разпределени на служителя, но липсват дадени препоръки за изпълнение на заложените в работния план цели. В самия план най общо е заложено спазване на установените срокове за започване и приключване на разпределени проверки, без обаче да е конкретизирано какви са те. В тази връзка е съответен на закона извода на съда за допуснато нарушение на чл. 12 ал. 2 от Наредбата при провеждане на междинната среща. В случай в крайната оценка е прието, че не са изпълнени в цялост заложените в работния план цели, като е посочено, че голяма част от възложените преписки не са приключени в срок, като обаче не е конкретизирано колко са общо възложените преписки и каква част от тях не е приключена. Конкретно посочено е, че не са приключени 23 преписки, но не става ясно каква част от всички работени от служителя са те. В крайната оценка е посочено, че служителката извършва процесуални действия, които са като цяло съобразени с фактите и доказателствения материал по делата, по които е извършвала представителство, като това не кореспондира с констатациите на липса на достатъчна компетентност. Посоченото, че пропуска важни срокове, също е бланкетно без конкретно посочване какви и по кои преписки или дела с оглед на обективното установяване на обстоятелството дали действително има такива пропуски. Най накрая отразеното в графа бъдещ потенциал за развитие , а именно, че служителят има потенциал за развитие е в противоречие с поставената най ниска оценка за изпълнение на задълженията. Съобразно чл. 18 ал. 1 НУРОИСДА Оценяващият ръководител е длъжен да извърши оценката на изпълнението на длъжността безпристрастно и компетентно въз основа на обективно установими факти и обстоятелства, както и да мотивира писмено своята оценка . В случая и това изискване не е изпълнено. Посочените нарушения на изискванията на чл. 14, ал. 1 и чл. 18, ал. 1 от НУРОИСДА са съществени, както е приел съдът, тъй като опорочават изготвената обща оценка, която в нарушение на чл. 76, ал. 7 ЗдСл., във връзка с ал. 5 и 6 от тази разпоредба, не отразява безпристрастно и обективно преценката за изпълнението на длъжността, за която служителят е оценяван с оглед обективно установени факти и обстоятелства - същата не отразява изпълнението на целите и задачите, както и демонстрираните професионални компетентности за периода на оценяване, а съдържа общи изрази, които са в противоречие с целите на атестирането, регламентирани в чл. 1, ал. 2 от НУРОИСДА, свързани със създаване на условия за ефективно управление на изпълнението за постигане целите на съответната административна структура; оценяване приноса на отделния служител за изпълнението на целите на съответните административно звено и структура; справедливо определяне на възнагражденията на служителите; подобряване на работните взаимоотношения и създаване на условия за реализиране на справедливи и прозрачни процедури за професионално и кариерно развитие. Съгласно чл. 16 ал. 1 т. 5 от НУРОИСДА най ниска оценка неприемливо изпълнение се поставя, когато оценяваният едновременно: а) не е изпълнил преобладаващата част от целите в индивидуалния си работен план на нивото на изискванията/критериите, определени в него, като неизпълнението е предизвикано от обстоятелства, зависещи от служителя; б) е показал за преобладаващата част от компетентностите знания, умения и поведение, неотговарящи на изискванията в приложение 1 и приложение 1а. В случая е правилен извода на съда, че от събраните по делото доказателства не се установява комулативното наличие на посочените две условия. Това е така, тъй като в случая единственото конкретно посочено обстоятелство е наличието на 23 забавени преписки, като обаче в работния план не се установява да има конкретно посочено задължение за приключване с определени срокове и условия за приключването им. По отношение на другите заложени в плана цели, които следва пак да се посочи, че са общи и бланкетни, не се посочват конкретни неизпълнения. Не се установява и втората предпоставка по б. б на т. 5 на чл. 16, тъй като в самата крайна оценка е посочено, че се извършват процесуални действия съответни на фактите и доказателствата по делото, което не обосновава липсата на компетентности, знания и умения, а по отношение на твърдените пропуски липсва конкретизиране на обстоятелства, а констатациите за това са бланкетни. Спазването на установената с НУРОИСДА процедура за провеждане на оценяването, неизготвяне на работния план съгласно изискванията на наредбата, неизлагането на мотиви относно степента на постигане на целите от индивидуалния работен план и показаните компетентности, представляват съществено нарушение на административно производствените правила, които са довели до нарушение на материалния закон, тъй като в случая не се установяват критериите по чл. 16 ал. 1 т. 5 НУРОИСДА за поставяне на най ниска оценка неприемливо изпълнение . Поради и това може да се направи обоснован извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. Ето защо като е достигнал до извод, че обжалвания административен акт е издаден при съществени нарушения на административно производствените правила, в противоречие с материално правните норми, първоинстанционният съд е постановил решение съответно на материалния закон. По изложените съображения оспореното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски. Искането на процесуалния представител на ответника по касация за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата във връзка с чл. 143 ал. 1 АПК, като основателно следва да бъде уважено в рамките на минималното такова по чл. 8 ал. 3 от Наредба 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на второ отделение,