Решение № 9641 от 29.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5056/2011 г.

Решение № 9641 от 29.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5056/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 90, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), образувано по касационна жалба на Юсуф Хосейн Каид, подадена чрез адв. Даскалова, против Решение № 3144 от 07.03.2011 г. на Върховния административен съд, състав на трето отделение, по адм. д. № 5573/2010 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против решение № 151/30.03.2010 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет. В касационната жалба се поддържа, че съдебното решение е постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - председателят на ДАБ не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключения за неоснователност на жалбата в подробно становище по съществото на делото. Посочено е, че от приложената преписка е видно, че жалбоподателят излага противоречиви твърдения и че предоставянето на статут на сестрата на Каид в Норвегия е неотносимо към решението на административния орган. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като прецени допустимостта на жалбата и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Административното производство е образувано по молба за закрила с вх. № 1033/16.10.2009 г. при РПЦБ-ДАБ. С молба от 24.11.2009 г., чужденецът е препотвърдил искането си закрила, мотивирайки необходимостта от закрила с обстоятелството, че има "задочна присъда - доживотна, в съда от Ливанското правителство". На същата дата чрез даване на писмени указания административния орган е изпълнил задълженията си по чл. 58, ал. 6 от ЗУБ като е запознал Каид на разбирам за него арабски език с реда за подаване на молбата, за процедурата, която ще се следва и за правата и задълженията на лицата търсещи закрила, както и за организации, предоставящи правна и социална помощ на чужденци. Съгласно регистрационните и декларирани данни, жалбоподателят е без гражданство, по етническа принадлежност - палестинец, роден през 1971 г., религия - сунит, с основно образование, професия - багерист, семейно положение - неженен, без деца. На 25.11.2009 г., съгласно чл. 63а от ЗУБ е проведено интервю за изясняване на бежанската история. В хода на интервюто е посочено, че през последните 10 години жалбоподателят е живял в бежанския лагер "Еин Ал Хелуа" в Ливан и търси закрила от Република България, тъй като "тук се стига най-лесно и най-бързо" и има задочна доживотна присъда (от 2005 г.) от военния съд в Ливан по причина на симпатизиране на ислямските групировки в лагера "Еин Ал Хелуаи" във връзка със събития от 1999 г. На 14.12.2009 г., видно от констативен протокол с рег. № УП 3974/14.12.2009 г., Юсеф Каид не се е явил след надлежна покана за второ интервю. С писмо, депозирано в ДАБ на 08.12.2009 г., Главният директор на ГД "Контраразузнаване" е възразил да бъде предоставена закрила на жалбоподателя с основание, че същия представлява заплаха за националната сигурност. На 29.12.2009 г., към административната преписка са приложени заповед № З-2579/27.11.2009 г. и заповед № З-2679/14.12.2009 г., видно от които на чужденеца, като лице създаващо сериозна заплаха за националната сигурност е наложена ПАМ експулсиране, като е отнето правото му на пребиваване и му е наложена забрана за влизане в страната за срок от 10 години. На 07.01.2010 г. с молителя е проведено интервю, в което е посочил, че осъждането му е за принадлежност към ислямската организация "Палестински джихад", същата е напуснал след осъждането му, след което е бил притесняван от друга организация - "Усбату Ансар", бил е задържан за месец от тази организация, а преди две години негов брат е бил задържан от ливанските власти, с цел жалбоподателят да се предаде. В интервю 20.01.2010 г. е заявено, че ако се завърне в Ливан, "ще ме вкарат в затвора" на основание, присъда за извършено убийство на чл. на "Фатах", което той не признава. Посочено е, че от 2001 г., когато е извършено убийството, жалбоподателя се укрива от властите в лагера "Айн Алхелуе". След изясняване на бежанската история на молителя и въз основа на приложените към административната преписка справки с вх. № 3961/18.12.2009 г. и № 3915/14.12.2009 г. относно обстановката в Ливан, сигурността на държавата и положението на палестинските бежанци в рамките на Ливан, лагера "Айн Ал Хилуя" и въобще в района на Близкия Изток, интервюиращият орган е изготвил становище до Председателя на ДАБ, в което мотивирал предложение да бъде отказан статут на бежанец и хуманитарен статут на молителя. С обжалваното решение е постановен отказ за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателите на осн. чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във вр. с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците. Административният орган приел, че изложената бежанска история е недостоверна, тъй като същата съдържа множество разминавания във фактите. При преценка на данните, органът е приел, че молителят не е обосновал страх от преследване по причините, посочени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ и осъществено по смисъла на ал. 2-5 от същата разпоредба спрямо него или близките му. По отношение приложението на чл. 9 от ЗУБ е посочено, че бежанската история не е попада в хипотезите на ал. 1, т. 1 и 2. Отделно е изследвано наличието на предпоставките на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ и прието, че спрямо жалбоподателят не съществува риск от тежки посегателства, тъй като в държавата по произход - Ливан не е налице въоръжен конфликт. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. В случая обаче, както правилно са установили административният орган и съда, не се установява преследване спрямо кандидата на основания по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Напротив, видно от неговите изявления и ако действително е налице преследване, то същото се извършва от официалните власти в страната по повод извършено от жалбоподателя тежко престъпление против личността - убийство. Що се касае до отказа за предоставяне на хуманитарен статут, то решението на първоинстанционния съд в тази му част също е законосъобразно. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Видно от приложената справка за ситуацията в Ливан не се установява конфликт, а напрежението съществуващо в бежанските лагери, не е от степен, която да обоснове непосредствена и пряка заплаха, още повече, че ливанските власти съблюдават за възникването на актове на безогледно насилие, както и че самата палестинска организация "Фатах", съумява да се противопоставя успешно на опитите за въоръжена агресия в лагера "Айн ал-Хилуа". С основание съдът е приел, че дали членове на семейството на Каид са получили закрила в други страни от съюза, е неотносимо към конкретното административно решение, тъй като в него е разгледана личната бежанска история на молителя. Основното касационно оплакване е за неизследване на въпроса дали срещу молителя действително е постановена присъда и дали приетите против него обвинения от ливанските власти са в обхвата на изключващите основания на чл. 12 ЗУБ, съответно как това би се отразило на неговата сигурност в Ливан, при обсъждане качеството на съдебните производства и съответствието на условията в ливанските затвори на критериите за защита на основните човешки права. Оплакването е неоснователно, при констатираните противоречия в информацията, дадена от самия молител в двете му интервюта от 07 и 20.01.2010 г., относно наказателните обвинения срещу него на официалните власти на страната му на произход. С право е прието за недостоверно и твърдението, че при задочна присъда, молителят е успял да се крие от властите в продължение на 9 години, живеейки в бежански лагер. Мотивът, че е напуснал страната, за да не притеснява семейството си, въпреки, че задържаният му брат е бил освободен преди неговото заминаване също е неубедителен. Неоснователни с оглед на това са и твърденията му за нарушение на Женевските конвенции и на принципа "non refoulement". За да се позове на този принцип и на закрилата, която конвенцията и българския закон дават, чужденецът, след като е влязъл не по законоустановения ред в страната, пристигайки направо от територията, където са били застрашени животът и свободата му, е длъжен да се представи незабавно на компетентните органи и да посочи уважителни причини за незаконното си влизане - чл. 4, ал. 5 ЗУБ. Такива доказателства по делото няма. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия