Решение № 7571 от 30.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16304/2011 г.

Решение № 7571 от 30.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16304/2011 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадени касационни жалби от директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) - гр. Плевен и "Хидро Енерджи" ООД - гр. Ловеч, против решение № 512 от 10.10.2011 г., постановено по адм. дело № 461/2010 г. по описа на Административния съд - гр. Плевен. В жалбите са развити съображения за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Сдружение за дива природа "Балкани" - гр. София, чрез процесуалния си представител адвокат Т. Георгиева прави искане да бъде оставено в сила обжалваното решение като законосъобразно. Претендират се и разноски по делото. Заинтересованите страни - община Ловеч, кметът на кметство Александрово, РИОКОЗ - Ловеч, директора на Басейнова дирекция Дунавски район - център Плевен, директора на ОД "Земеделие и гори" - Ловеч, РДНСК - гр. Ловеч, Българско дружество за защита на птиците, Сдружение "Екомисия 21 век", и Софийски Университет "Св. Климент Охридски", не са изразили становище по касационните жалби Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че касационните жалби са подадени от надлежни в срока по чл. 211 АПК, което ги прави процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни. С обжалваното решение Административният съд - гр. Плевен, по жалба на Сдружение за дива природа "Балкани" - гр. София, е отменил решение № ПН-5-8/2008 г. на директора на РИОСВ - гр. Плевен, с което е одобрено осъществяване на инвестиционно предложение - изграждане на малка ВЕЦ "Александрово" на р. Осъм в землището на с. Александрово и с. Деветаки, Ловешка област. Съображенията за това са били, че при издаване на административния акт, не са били спазени както материалноправните, така и административнопроизводствените правила. Тези изводи са направени с оглед констатираните нарушения на чл. 1, т. 1 и чл. 51, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР), тъй като с обжалваното решение на практика се игнорират незаконосъобразно защитените зони, които са предназначени за опазване или възстановяване на благоприятното състояние на включените в тях природни местообитания, както и на видовете в техния естествен район на разпространение. Като допуснати процесуални нарушения, които били самостоятелни основания за отмяна на оспореното решение, административният съд е посочил, че възложителят, в нарушение на чл. 4, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (НУРИОВОС) и чл. 95, ал. 1 от ЗООС, не е информирал писмено компетентния орган - РИОСВ, гр. Плевен за своето инвестиционното предложение по време на прединвестиционните проучвания. Допълнително, съдът е посочил, че неспазването на изискванията на чл. 5, ал. 2 и чл. 8, ал. 3 от НУРИОВОС за информиране на населението за различните етапи на производството по ОВОС, водело до опорочаване на процедурата, респ. до незаконосъобразност на издадения административен акт. Така приетото е законосъобразно и обосновано. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка, съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за разрешаването на възникналия административноправен спор. Изложените в тази връзка съображения се споделят изцяло и от настоящата касационна инстанция, поради което не е необходимо да се преповтарят отново. Върховният административен съд намира за неоснователно твърдението на "Хидро Енерджи" ООД - гр. Ловеч, за недопустимост на жалбата поради липса на правен интерес от оспорване на решението от Сдружение за дива природа "Балкани" - гр. София. От приложеното към делото удостоверение за актуално състояние на СГС, по ф. д. № 1785150/1992 г./2011 г.,. е видно, че сдружението е вписано в регистъра на юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на дейност в обществена полза и постигане на различни цели. Една от целите на сдружението е извършване на научни изследвания и практически действия по опазване на растителния и животински свят, изготвяне на обосновани и научно мотивирани предложения за усъвършенстване на природозащитното законодателство, формирането на природозащитна и екологична култура сред населението. Следователно следва да се приеме, че по отношение на сдружението е налице активна легитимация за оспорване на решението на МОСВ. В тази връзка следва да се имат предвид и разпоредбите на чл. 9 от Орхуската конвенция за достъпа до информация, ратифицирана от РБългария. Освен изложеното, съгласно § 1, т. 25 от ДР на ЗООС засегната общественост е обществеността по т. 24, която е засегната или с вероятност да бъде засегната, или която има правен интерес при процедурите за одобряване на планове, програми, инвестиционни предложения и при вземането на решения за издаването или актуализацията на разрешителни по реда на ЗООС или на условията в разрешителното, включително екологичните неправителствени организации, създадени в съответствие с националното законодателство. Цитираните разпоредби изцяло се покриват с разпоредбите на чл. 2 точки 4 и 5 от Конвенцията за достъпа до информацията, участието на обществеността в процеса на вземането на решенията и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда (ратифицирана с ДВ бр. 91 от 14.10.2003 г., в сила от 16.03.2004 г.) Ето защо, доводите развити в касационната жалба на "Хидро Енерджи" ООД - гр. Ловеч, са неоснователни. Неоснователни са наведените доводи в касационните жалби, че решението на първоинстанционния съд е неправилно поради необоснованост. В решението са изложени подробни и последователни мотиви базирани на събраните по делото доказателства. След изясняване на фактите, съдът е обсъдил всички относими доказателства и е обосновал извода си за незаконосъобразността на обжалвания пред него административен акт. Неоснователно е възражението на касаторите, че съдът е игнорирал в мотивите си направените от тях възражения в хода на производството пред административния орган. В решението правилно съдът е приел, че възраженията направени в хода на процедурата по изготвяне и одобряване на ОВОС са били съобразени от административния орган при постановяване на акта. Засегнатата общественост не е била информирана от най-ранния етап - внасянето на инвестиционното предложение за разглеждане от компетентния орган, не е била дадена е възможност на всички заинтересувани лица да се запознаят с материалите по административната преписка и да изложат своите искания, мнения и възражения, като същите да са били обсъдени и съответно съобразени при постановяването на административния акт. На следващо място, настоящият тричленен състав не възприема оплакванията развити в двете касационни жалби за допуснато от съща съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Това е така, защото след като по несъмнен и безспорен начин по делото е било установено, че инвестиционното предложение попада в рамките на защитени зони, обосновано и в изпълнение разпоредбата на чл. 146 от АПК, който императивно задължава първата съдебна инстанция служебно и изцяло да провери действителността на оспорения пред нея административен акт и в съответствие с чл. 168, ал. 1 от АПК, съд е извършил проверка за законосъобразност на обжалвания индивидуален административен акт относно съответствието му с материалноправните норми на Закона за опазване на околната среда (ЗООС), Закона за биологичното разнообразие, Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони и Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (НУРИОВОС). Изводът на съда, приет въз основа на даденото заключение от назначената по делото експертиза, че действително са били допуснати от административния орган, при издаване на обжалваното решение на посочените по-горе нормативни актове е напълно обоснован. Това е така, защото експертното заключение е било ценено от съда и с оглед всички събрани по делото доказателства. Назначаването на експертиза не е подмяна на доклада, а проверка на неговата законосъобразност. Ето защо не е налице допуснато нарушаване на съдопроизводствените правила от първоинстанционният съд. Неоснователни са доводите развити в касационните жалби, че при издаването на административния акт, РИОСВ - Плевен, не е допуснал нарушения на материалния закон. Това е така, защото, след като е установено, че инвестиционното предложение предвижда изграждане на МВЕЦ "Александрово" ползваща хидроенергийния потенциал на река Осъм в землището на с. Александрово и с. Деветаки, обл. Ловеч, с възложител "Хидро Енерджи" ООД, като площадката на МВЕЦ е в границите на потенциално защитени зони "Деветашко плато" BG 0000215 и BG 0002102, то явно издаденото решение противоречи на материалноправните разпоредби на чл. 1, т. 1 и чл. 51, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), както и на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за биологичното разнообразие. Това е така, защото от приетата по делото комплексна съдебно-биологична експертиза се установява, че инвестиционното предложение за изграждане на МВЕЦ "Александрово" с конкретните параметри - местоположение и мощност, е несъвместимо с предмета и целите на опазване на защитените зони по отношение на 5 вида птици; 1 вид бозайник, 2 вида безгръбначни животни, 2 вида земноводни и 2 вида риби. Само това нарушение допуснато от административния орган при издаването на обжалвания административен акт е достатъчно за отмяната на последния. Като е достигна до същия извод, съдът е постановил законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на ответната страна за присъждане на съдебно-деловодни разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за представителство пред Върховния административен съд в размер на 500 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,