Решение № 159 от 7.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9853/2009 г.
ВАСVI отделение07.01.2010 г.докладчик Румяна Папазова
Диспозитив
Отменя решение № 45 от 12.05.2009 г. по адм. дело № 22 по описа за 2009 г. на Административен съд - Търговище и вместо него Постановява: Отменя решение № 91-РД-2 от 20.01.2009 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Търговище и потвърденото с него разпореждане № 91-РРа-2746 от 05.11.2008 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което на Лариса Затулъвитер от гр. Търговище е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Изпраща преписката на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Търговище, за решаване на въпроса по същество съобразно дадените задължителни указания. ОСЪЖДА Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Търговище, да заплати на Лариса Затулъвитер от гр. Търговище деловодни разноски за първоинстанционното производство в размер на 200 лв. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 159 от 7.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9853/2009 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Лариса Затулъвитер от гр. Търговище против решение № 45 от 12.05.2009 г. по адм. дело № 22 по описа за 2009 г. на Административен съд - Търговище, с което е отхвърлено оспорването на решение № 91-РД-2 от 20.01.2009 г. на Директора на ТП на НОИ, гр. Търговище, за потвърждаване на разпореждане № 91-РРа-2746 от 05.11.2008 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване. Посочените пороци на съдебното решение въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно прилагане на материалноправните норми на § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО във вр. с чл. 19 от НПОС (Наредба за пенсиите и осигурителния стаж), на чл. 41, ал. 2 от отменения ППЗП (Правилник за прилагане на Закона за пенсиите) и на ПМС № 42/1984 г. за по-нататъшно разширяване и усъвършенствуване на материалните условия за дейност на Димитровската пионерска организация "Септемврийче" (ДВ, бр. 65 от 1984 г.). Ответникът Директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Търговище, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. С обжалваното решение Административен съд - Търговище е отхвърлил жалбата на Лариса Затулъвитер от гр. Търговище против решение № 91-РД-2 от 20.01.2009 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. Търговище и потвърденото с него разпореждане № 91-РРа-2746/05.11. 2008 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което на жалбо- подателката е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО поради неизпълнение на условието за придобит учителски осигурителен стаж с продължителност 25 години в звено, създадено по реда на Закона за народната просвета. Решението е постановено в нарушение на материалноправната норма на чл. 19, ал. 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (редакция - ДВ, бр. 17 от 2008 г.), която няма придадено обратно действие по отношение на трудовото и осигурителното правоотношение на жалбоподателката през периода 17.11.1975 г. - 01.02.1984 г. Видно от мотивите към оспорените административни актове, заеманата от жалбоподателката длъжност "дружинен ръководител" през процесния период е включена в списъка на длъжностите, приет от МОН и НОИ, за които се признава учителски трудов стаж. Съгласно писмо изх. № 25-ЖП-11#1/06.01.2009 г. на контрольор в ТП на НОИ - Търговище лицето е упражнявало трудова дейност във Второ основно училище в гр. Търговище. Така придобитият трудов стаж неправилно не е бил зачетен като учителски по съображение, че лицето е било на пряко подчинение на ОК на ДКМС, който е изплащал трудовите възнаграждения. Неприложима е и посочената от административния орган материалноправна норма на чл. 41, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите, която е създадена с изменението на правилника, обн. в ДВ, бр. 10 от 1998 г., и е влязла в сила на 01.01.1998 г. Съгласно § 9 от ПЗР на КСО за осигурителен стаж по кодекса се признава времето до 31 декември 1999 г., което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране съгласно действащите дотогава разпоредби. В периода 17.11.1975 г. - 01.02.1984 г. заеманата от жалбоподателката длъжност "дружинен ръководител" е била сред педагогическите длъжности, по което няма спор между страните. Дейността на дружинния ръководител към Димитровската пионерска организация "Септемврийче" се е изпълнявала от лица с педагогическо образование и е включвала учителски функции за възпитание на деца от 1 до 8 клас в различни учебни заведения. При положение, че лицето е работило към Второ основно училище в гр. Търговище при пълното законоустановено работно време, положеният стаж следва да бъде зачетен за учителски (В същия смисъл Решение № 5137 от 7.05.2008 г. на ВАС по адм. д. № 1438/2008 г., VI о., Решение № 4315 от 03.05.2007 г. на ВАС по адм. д. № 1309/2007 г., VI о., Решение № 9852 от 30.09.2008 г. на ВАС по адм. д. № 7123/2008 г., VI о. и др.). С оспорените административни актове незаконосъобразно е отказано признаване на учителски стаж за времето, през което лицето е работило като дружинен ръководител във Второ основно училище "Н. Й. Вапцаров" - Търговище, под предлог, че е било на пряко подчинение на ОК на ДКМС. Обжалваното съдебно решение, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, следва да бъде отменено като неправилно. Спорът следва да бъде решен по същество, като вместо отмененото съдебно решение бъде постановено друго, с което оспорените актове бъдат отменени, а преписката - върната на административния орган на основание чл. 173, ал. 2 от АПК за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Основателно е искането на жалбоподателката за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство в размер на 200 лв. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,
Цитирани разпоредби
2- чл. 19
- чл. 5