Решение № 8989 от 19.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5064/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано по касационна жалба на "Топлофикация София " ЕАД, чрез процесуален представител Главен юриск. Ангелов, срещу Решение 7559 от 04.12.2023 г., постановено по адм. дело 3080/2022 г. на Административен съд София град/АССГ/, в частта му, с която дружеството е осъдено да заплати на В. П. Г. сумата в размер на 10 000 лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди от незаконосъобразно обработване на личните й данни от ответника. Навеждат се съображения за недопустимост на съдебното решение, като постановено при липсата на всички необходими процесуални предпоставки за разглеждане на предявения иск и моли касационната инстанция да го обезсили, алтернативно - да го отмени като неправилно, постановено при допуснати процесуални нарушения, представляващо касационно основание по чл.209, т.3 от АПК. По подадени от ищцата насрещна касационна жалба срещу Решение 7559/04.12.2023 г. и частна жалба срещу Решение 1044/16.02.2024 г. по адм. дело 3080/2022 г. по описа на АССГ са постъпили писмени отговори от Топлофикация София ЕАД, с които се оспорват същите като недопустими, алтернативно - неоснователни. В съдебно заседание касаторът се представлява от юриск. Искренов, който поддържа касационната жалба и отговора по частната жалба. Оспорва касационната жалба на насрещната страна. Няма доказателствени искания. В хода по същество моли касационната инстанция да обезсили, алтернативно да отмени обжалваното съдебно решение и да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира разноски за юриск. възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Постъпила е и втора касационна жалба по делото от В. Г., чрез адв. Е. Григорова, обективирана в Писмен отговор по касационна жалба, срещу горецитираното решение в частта му, с което е отхвърлен искът за неимуществени вреди в за сумата над 10 000 лв. до пълния предявен размер от 200 000 лв. и в частта, с която не е присъдена законна лихва за забава върху сумата 10 000 лв. Иска се от касационната инстанция да отмени решението в обжалваната му част, като осъди Топлофикация София ЕАД да й заплати допълнително още 10 000 лв., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на завеждане на исковата молба. Заявява, че предявява и изтеклите до момента лихви към предявения иск на основание чл.214, ал.2 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК - върху присъдената сума от 10 000 лв., както и върху горницата до пълния размер от 20 000 лв. Оспорва се касационната жалба на Топлофикация София ЕАД като неоснователна. Претендират се разноски. Подадена е частна жалба В. Г., чрез адв. Е. Григорова, срещу Решение 1044/16.02.2024 г. по адм. дело 3080/2022 г. по описа на АССГ, с което е отхвърлено искането й за допълване на Решение 7559/04.12.2023 г., както и е отхвърлено искането й за изменение на решението в частта за разноските. В съдебно заседание касаторът Г. не се явява лично, представлява се от адв. Григорова, която поддържа касационната жалба и частната жалба. Няма доказателствени искания. Сочи, че на основание чл.214, ал.2 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК са предявили искане за присъждане на вече изтекли лихви /законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането с нарочна молба на лист 165 от първоинстанционното дело и моли касационната инстанция да вземе предвид това при постановяване на съдебния си акт. В хода по същество адв. Григорова моли касационния съд да уважи подадените от доверителката й касационна и частна жалба, да осъди дружеството да й заплати увеличения размер на обезщетението, ведно със законната лихва. Излага доводи, че от момента на упълномощаването й на основание чл.38 от Закона за адвокатурата са възникнали предпоставки за освобождаването й като особен представител, поради което й се дължат разноски за адвокатски хонорар именно по този ред, при съобразяване с фактическата и правна сложност на делото. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на двете касационни жалби и за основателност на частната жалба срещу решението, в частта му, с което е отхвърлено искането на адв. Григорова за изменение на Решение 7559/04.12.2023 г. по адм. дело 3080/2022 г. на АССГ в частта за разноските. Върховният административен съд, Пето отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и наведените в тях отменителни касационни основания съгласно чл. 209 от АПК, приема същите за процесуално допустими, като подадени в срок и от надлежни страни, а разгледани по същество - за неоснователни, по следните съображения: Съдебното производство пред АССГ е образувано по изпратена по подсъдност от Софийски градски съд искова молба вх. 8469/05.06.2014г., подадена В. Г., с която срещу Топлофикация София ЕАД е предявен осъдителен иск с правно основание чл.39, ал.2 от Закона за защита на личните данни/ЗЗЛД/ за присъждане на сумата в размер на 200 000 лева, представляваща обезщетение на ищцата за причинените й неимуществени вреди и 1000 лева, представляващи обезщетение за причинените й имуществени вреди разноски за адвокат по водените дела, причинени от неправомерно обработване на личните данни от ответника в качеството му на администратор на лични данни. Първоинстанционният съд е установил следната фактическа обстановка: Съгласно Нотариален акт за продажба на недвижим имот 30, том IV, рег. 10430, дело 568/14.09.2001 г., трето лице, със същите три имена- В. П. Г., но с [ЕГН], е собственик на недвижим имот апартамент [номер], находящ се в гр. София, [жк], [адрес], със ЗП 56,48 кв. м. Това лице е подало молба - декларация за откриване на партида за апартамента, заведена при ответното дружество с вх. ТО/6067 от 10.10.2001 г. В молбата-декларация е посочен горецитираният единен граждански номер на собственика. С покана за доброволно изпълнение изх. 3713/08.10.2012г. В. Г., с [ЕГН] е поканена в 7 - дневен срок от получаването й, да заплати доброволно дължимата сума в размер на 1 928,36 лева главница за консумираната топлинна енергия за топлоснабдения имот на адрес [жк], [адрес], през периода VII06 IV12 и законната лихва за забава до момента на плащане, като дължимият размер на главницата и лихвата възлиза към 08.10.2012 г. на 2 530,22 лева. Посочена е също дължима сума /главница/ за дялово разпределение в размер на 30,60 лева и лихва върху нея в размер на 6,66 лева към същата дата. Указано е, че при неизпълнение сумите ще бъдат събрани по съдебен ред, съгласно чл.154, ал.1 от Закона за енергетиката, на основание чл.410, ал.1 ГПК вр. § 22 от ГПК. Задължението не е било платено в посочения в поканата срок за доброволно изпълнение, с оглед което от Топлофикация София ЕАД е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, заведено в Софийски районен съд/СРС/ с вх. 3328343/30.10.2012 г. От съдържанието на заявлението се установява, че като длъжник е посочена В. П. Г., [ЕГН] с адрес гр. София, [жк], [адрес], а като пояснение относно паричното вземане: за доставена, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, [жк], [адрес], аб. 057580. Г. е подала възражение по реда на чл.414 от ГПК, в което сочи, че няма нищо общо с апартамента в [жк], във връзка с който е подадена Искова молба от Топлофикация София ЕАД с вх. 23973/27.12.2012 г. по описа на СРС, с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК за установяване съществуването на дължимо вземане, насочена срещу В. П. Г. с [ЕГН] /касатор по настоящото дело/. В отговора на исковата молба Г. е заявила, че търсените суми са за задължения на друго лице и става въпрос за посочен грешен ЕГН. С Решение II-78-189/07.06.2013г., постановено по гр. дело 62218/2012 г. по описа на Софийския районен съд е признато за установено, че В. П. Г. с [ЕГН]/единният граждански номер на касаторката по настоящото дело/, дължи на Топлофикация София ЕАД конкретно посочени суми, установени посредством ССчЕ, представляващи цената за ползвана топлоенергия. По реда на инстанционния контрол горецитираното решение е отменено и вместо това предявеният от Топлофикация София ЕАД иск с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК е отхвърлен с Решение от 21.05.2014 г., постановено по гр. дело 12076/2013 г. по описа на Софийски градски съд. След постановяването на този съдебен акт касаторът Г. е сезирала Софийски районен съд с исковата молба, по която е образувано настоящото производство, в която се твърди, че ответникът е откраднал личните й данни и е използвал същите, за да я осъди да заплати част от задълженията на друго лице, с което й е причинил имуществени и неимуществени вреди. Въз основа на така установените факти АССГ е направил следните правни изводи: Искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е преценен за допустим, а по същество за частично основателен. Искът за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 1000 лв. е приет за недопустим, исковата молба е върната и в тази част съдебното производство е прекратено. Решението, в частта относно иска за имуществени вреди не е обжалвано и е влязло в сила. За да уважи исковата претенция за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., първоинстанционният съд е приел, че Г. е ангажирала отговорността на ответника в качеството му на администратор на лични данни за това, че без нейното съгласие е използвал единния й граждански номер, за да я идентифицира пред съда като лице длъжник, срещу което да бъде насочено изпълнението за просрочени задължения за предоставяне на топлинна енергия за топлоснабден имот. АССГ е цитирал и анализирал относимите разпоредби от Регламент ЕС 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г. - чл.79, ал.1, с който е предоставена компетентност на съдилищата на държавата членка, в която администраторът или обработващият лични данни има място на установяване, да разглежда споровете, свързани със защита при нарушение на правилата за съхранение и обработване на лични данни. Относно приложимия ред за защита, чл.82, § 6 от Регламента препраща към вътрешното право на държавите. Съгласно действащата разпоредба на чл.39, ал.1 от ЗЗЛД при нарушаване на правата му по Регламент ЕС 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета на Европа и на ЗЗЛД, субектът на лични данни може да обжалва действия и актове на администратора на лични данни пред съда по реда на АПК, а съгласно ал.2 е предвидено да се търси и обезщетение за претърпените от същото лице вреди от нарушението. За да приеме, че предявеният иск с правно основание чл.39, ал.2 от ЗЗЛД е основателен, АССГ е изследвал дали са налице следните предпоставки: неправомерно обработване на лични данни; настъпила вреда от неправомерното обработване; пряка причинно - следствена връзка между неправомерното обработване на лични данни и настъпилия вредоносен резултат. Данните за единния граждански номер попадат в обхвата на личните данни, както изрично сочи разпоредбата на чл.4, §1 от Регламент 2016/679, тъй като чрез тях лицата могат да бъдат пряко идентифицирани. В качеството си на доставчик на топлинна енергия дружеството ответник обработва личните данни на лицата потребители на услугата доставка на топлинна енергия. В това си качество то е обработило личните данни имена и ЕГН на лицето, собственик на жилищния имот в [жк]. Топлофикация София ЕАД не е оспорила обстоятелството, че е разполагала с тези данни, още повече, че в производството пред СРС е представила Нотариален акт за продажба на недвижим имот 30, том IV, рег. 10430, дело 568/14.09.2001г. относно собствеността на процесния в това производство имот в [жк], заявление за откриване на партида и декларация от лицето, собственик на имота. АССГ е цитирал разпоредбата на чл.4, § 2 от Регламент 2016/679, съгласно която обработване на лични данни означава всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване. По аргумент от чл.4, §1 и §2 от Регламент 2016/679 първоинстанционният съд е приел, че дружеството е извършило обработка на личните данни ЕГН на ищцата, чрез събиране, съхраняване, употреба и разпространяване като е посочил същия в подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение и впоследствие в исковата молба, с която е предявен иска по чл.415, ал.1 от ГПК. На следващо място, анализирайки разпоредбата на чл.6, §1, б. а - е от Регламента, в която са указани изрично и алтернативно основанията за обработване, както и понятието Съгласие на субекта на данните , регламентирано в чл.4, §11 от Регламента, административният съд е приел, че в случая такова съгласие не е било налице. Основанието по чл.6, §.1, б. б от регламента - обработването на личните данни на лицето да е необходимо за изпълнението на договор, по който субектът на данните е страна, също не е налице в случая, тъй като ответникът е разполагал с документ за собственост за процесния апартамент, след като го е приложил към исковата си молба, но не е разполагал с документ за собственост на лицето, срещу което е насочен искът му по чл.415, ал.1 от ГПК, за да може да се позове на посоченото основание от регламента. АССГ е посочил, че не е налице и основанието по чл.6, § 1, б. в от регламента - обработването да е необходимо за спазването на законово задължение, което се прилага спрямо администратора. Събирането на дължими суми по реда на заповедното производство е правна възможност, а не законово задължение на администратора на лични данни. Не са относими основанията по чл.6, § 1, б. г и д от регламента, тъй като обработването на данните чрез събиране, съхраняване, разкриване и предаване не е необходимо, за да бъдат защитени жизненоважните интереси на субекта на данните или на друго физическо лице, нито е необходимо за изпълнението на задача от обществен интерес или при упражняването на официални правомощия, които са предоставени на администратора. Основанието по чл.6, § 1, б. е от регламента - обработването е необходимо за целите на легитимните интереси на администратора или на трета страна, които са приоритетни спрямо интересите на субекта на личните данни, също не е налице по отношение на представения в съда документ, съдържащ ЕГН на Г., тъй като последната не е страна по договора, за чието неизпълнение е образувано съдебното производство. В обобщение, решаващият съд е приел, че Топлофикация София ЕАД в качеството й на администратор на лични данни, е обработила личните данни на В. Г. в случая нейния ЕГН неправомерно, без да е налице нито едно от основанията, посочени в регламента, следователно в нарушение на неговите разпоредби и на разпоредбите на ЗЗЛД. Според АССГ предвид безспорно установеното неправомерно обработване на данни относно Г. е нормално като последици от последното тя да е изпитвала стрес, притеснение, чувство на несигурност. При всички случаи неправомерното обработване на лични данни накърнява легитимните очаквания спрямо администратора за сигурност в личната и имуществената сфера, с оглед възможността за злоупотреби с личните данни. Съдът е кредитирал показанията на разпитаните в хода на съдебното производство двама свидетели и е приел, че Г. е доказала настъпването на неимуществени вреди, по-големи от обичайните, които всеки човек би изпитал при неправомерно обработване на личните му данни. Налице е и причинна връзка между настъпването на тези вреди и предприетите действия от страна на ответника по подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение и впоследствие завеждане на съдебно дело за доказване съществуването на задължението, при които неправомерно е обработило лични данни на ищцата ЕГН, за целите на образуването на двете производства. По отношение размера на обезщетението, съдът с оглед разпоредбата на § 1 от заключителните разпоредби на АПК, вр. с чл.52 от Закона за задълженията и договорите/ЗЗД/ и задължителните указания по приложението на чл.52 от ЗЗД, дадени в т.ІІ на ППВС 4/1968 г., при съобразяване на установените по делото факти и продължителността на времето, през което Г. е изживявала негативни емоции под формата на стрес, влошени социални и лични взаимоотношения, притеснения относно финансовото бъдеще на семейството й, както и създаденото чувство на угнетеност поради несправедливостта, която е извършена спрямо нея, е приел, че сумата от 10 000 лева представлява справедлива компенсация за причинените на ищцата неимуществени вреди, като за останалата част до пълния предявен размер от 200 000 лева искът за неимуществени вреди е преценен като неоснователен и недоказан. С оспореното Решение 7559 от 04.12.2023 г., постановено по адм. дело 3080/2022 г. на Административен съд София - град, е осъдил Топлофикация София ЕАД, да заплати на В. Г. сумата в размер на 10 000 лева, представляваща обезщетение на ищцата за причинените й неимуществени вреди от незаконосъобразно обработване на личните й данни от ответника, отхвърлил е иска за неимуществени вреди в останалата му част над сумата от 10 000 лева до пълния предявен размер от 200 000 лева, върнал е исковата молба в частта на предявения иск за присъждане на сума в размер на 1000 лева, представляваща обезщетение за причинените й имуществени вреди от незаконосъобразно обработване на личните й данни от Топлофикация София ЕАД, прекратил е производството по делото в посочената част и е осъдил ответната страна да заплати на ищцата разноски по производството. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Съдебното решение е постановено в законен състав, при надлежно сезиране от заинтересовано лице за заплащане на парична сума, като искът е подсъден на административните съдилища. АССГ се е произнесъл по допустим иск за обезщетение, в които се съдържат твърдения за неправомерно обработване на лични данни в нарушение на Регламент /ЕС/ 2016/679, от което са произтекли вреди и за този казус не е сезирана Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/. Съгласно чл. 39 от Закона за защита на личните данни при нарушаване на правата му по Регламент /ЕС/ 2016/679 и по този закон субектът на данни може да обжалва действия и актове на администратора и на обработващия лични данни пред съда по реда на АПК като може да иска обезщетение за претърпените от него вреди вследствие на неправомерно обработване на лични данни от страна на администратора или на обработващия лични данни. При липса на други правила, искът следва да бъде разгледан от административния съд при съответно прилагане на реда на чл. 204 и сл. от АПК, във връзка с чл. 144 от АПК, препращащ към ГПК. Условие за допустимост е само липсата на висящо производство пред КЗЛД за същото нарушение, нейно обжалвано решение относно същото нарушение, респективно влязло в сила решение на съда. В настоящия казус пред АССГ е не е установено наличие на производство пред КЗЛД като отрицателна процесуална предпоставка за допустимост на иска. Изричното искане да бъде установена незаконосъобразността на действия на администратора на лични данни не е условие за допустимост на иска за обезщетение доколкото е част от фактическия състав на твърдяното увреждане, причинено от администратор на лични данни. В този смисъл е съдебната практика на ВАС - Определение 8132/24.06.2020 г. по адм. дело 5952/2020 г., Определение 2492/17.02.2020 г., постановено по адм. дело1796/2020 г., Определение 334/04.03.2020 г. по адм. дело 2109/2020 г. и др. В обобщение - неоснователен е изложеният довод в касационната жалба на Топлофикация София ЕАД, че не са налице всички процесуални предпоставки за разглеждане на предявения иск по чл.39,ал.2 от ЗЗЛД, а именно: да е подадена жалба и да е образувано производство по оспорване на актове и действия на администратора на лични данни пред съответния съд. При разглеждане на спора пред първата инстанция не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, фактическата обстановка е установена правилно въз основа на всички събрани по делото доказателства. При правилно установена фактическа обстановка решаващият съд е обосновал правилни правни изводи в съответствие с приложимото материално право, които се споделят от настоящата касационна инстанция и на основания чл.221, ал.2, изр.2 - ро от АПК препраща към тях.. Законосъобразно и в съответствие със събраните по делото доказателства АССГ е приел за установено, че Топлофикация София ЕАД е администратор на лични данни, който при действието на Регламент /ЕС/ 2016/679, представляващ пряко приложим нормативен акт, го е нарушил, обработвайки събрани и съхранявани от него лични данни на В. П. Г., в частност - нейния ЕГН, без да е налице законово основание за това. В съответствие със събраните по делото писмени доказателства и свидетелски показания, решаващият съд е приел за установено причиняването на неимуществени вреди на лицето, чийто данни са обработени неправомерно. Настоящият съдебен състав споделя напълно мотивите на първата инстанция относно вида на вредите и наличието на пряка причинна връзка с извършеното обработване на лични данни без законово основание. Действията, предприети от Топлофикация София ЕАД с цел събиране на парично вземане, са причинили стрес, страх, безпокойство и дискомфорт у В. Г. и същите са пряка, непосредствена и предвидима последица от извършеното неправомерното обработване на личните й данни от дружеството, довело до образуване на съдебни производства срещу нея пред СРС и СГС, продължили значителен период от време. Съгласно установеното общо правило всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Поправянето на неимуществените вреди е практически невъзможно, поради което за тях се дължи парично обезщетение, което съдът определя по справедливост, съобразявайки разпоредбите на чл. 45 и чл. 51 от ЗЗД. Със съдебната практика са установени множество критерии за прилагане принципа за справедливост, като във всеки конкретен случай се изследва доколко същите са относими, при отчитане целта да бъде обезщетен пострадалия. Определеното от първата инстанция обезщетение в размер на десет хиляди лева е справедливо и представлява пълно и действително обезщетяване на доказаните претърпени неимуществени вреди. В този смисъл неоснователна е касационната жалба на Г. срещу съдебното решение в частта му, в която е отхвърлен искът за неимуществени вреди за разликата над 10 000 лв. до 200 000 лв./неправилно посочени като 20 000 лв./. По изложените съображения, касационната инстанция намира, че Решение 7559/04.12.2023 г. като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде изцяло оставено в сила в обжалваната му част. Не са налице наведените касационни основания по смисъла на чл.209, т.3 от АПК в двете касационни жалби. След постановяване на съдебното решение на 04.12.2023 г., ищцата, чрез адв. Григорова, е подала да АССГ две молби- първата от 22.01.2024 г. , с която е поискано изменение на решението в частта за разноските. Адв. Григорова е посочила, че в качеството й на процесуален представител на Г., надлежно упълномощен с изрично писмено адвокатско пълномощно, представено с молба от 19.04.2023 г., е преупълномощила адв. Мумджиев да представлява ищцата. Последният не е вписан като особен представител и служебен защитник в Националния регистър на правната помощ. Според адв. Григорова упълномощаването на адвокат съставлява изменение в обстоятелствата, при които е предоставена правната помощ, което налага нейното прекратяване съгласно чл.24а, ал.2 от Закона за правната помощ/ЗПП/. С молбата е направено искане АССГ да констатира, че нуждата от предоставяне на правна помощ е отпаднал, да прекрати правната помощ, считано от 20.04.2023 г. и да измени решението в частта за разноските, като присъди на адвокат Григорова адвокатско възнаграждение по реда на чл.38,ал.2,вр. с ал.1, т.2 от ЗПП. Постъпила е и втора молба на 22.01.2024 г. от адв. Григорова, с която е претендирала законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателно изплащане на вземането и в тази връзка е поискала от АССГ да допълни решението си по реда на чл.250 от АПК, вр. с чл.144 от ГПК, като присъди на ищцата и законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска на основание чл.214, ал.2 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК. По тези две молби на адв. Григорова е постановено Решение 1044/16.02.2024 г. АССГ е приел като неоснователна претенцията за присъждане на законна лихва, тъй като такава не е била своевременно поискана. Касационната инстанция констатира, че с исковата молба не са претендирани лихви, както правилно е посочил и АССГ. В хода на настоящото касационно производство адв. Григорова уточнява, че с молба на лист 165 от първоинстанционното дело е направено искане за присъждане на законна лихва, като съдът констатира, че тази молба е подадена на 22.01.2024 г., т.е. след постановяване на съдебното решение от 04.12.2023 г. АССГ се е произнесъл по цялото искане, с което е бил сезиран, като претенция за законна лихва не е била заявена до приключване на устните състезания пред първата инстанция. В този смисъл законосъобразен е правният извод на административния съд, че не е налице хипотезата на чл.250, ал.1 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК, поради което решението, с което АССГ е отхвърлил искането на адв. Григорова за постановяване на допълнително решение е правилно. Искането за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска, инкорпорирано в касационната жалба и поддържано в съдебно заседание от адв. Григорова, е допустимо като направено до приключване на устните състезания в касационното производство. Доколкото претенцията за присъждане на законна лихва не е самостоятелен иск по чл.86 от ЗЗД, и предвид нормата на чл.214, ал.2 от ГПК, съгласно която не се смята за увеличение на иска прибавянето на изтекли лихви след предявяването му, ще следва касационният съд да осъди ответната страна Топлофикация София ЕАД да заплати на ищцата Г. законна лихва върху сумата от 10000 лв., считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане. По отношение частната жалба срещу Решение 1044/16.02.2024 г. по адм. дело 3080/2022 г. по описа на АССГ, в частта му, с която е отхвърлено искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за първата инстанция, настоящият съд намира същата за неоснователна, по следните съображения: С Определение от 25.11.2022 г. АССГ е предоставил на ищцата правна помощ под формата на процесуално представителство, на основание чл.23,ал.3 от Закона за правната помощ. Съдът е приел, че молителят не разполага с достатъчно средства за заплащане на адвокатско възнаграждение в минимален размер за осъществяване на процесуално представителство по настоящото дело. С писмо 66030/2022 с Изх. 11410/08.12.2022 г. Председателят на Софийска адвокатска колегия е уведомил АССГ, че за осъществяване на правна помощ по адм. дело 3880/2022 г. по описа на АССГ на ищцата В. Г. е определен адвокат Е. Григорова. С Определение от 09.12.2022 г. АССГ е назначил адв. Григорова за процесуален представител на ищцата В. Г.. В с. з. на 09.02.2023 г. не е бил даден хода на делото поради постъпила молба от адв. Григорова с искане за отлагането му, за което е представила болничен лист. В следващото съдебно заседание, проведено на 20.04.2023 г., ищцата се е явила лично и с адв. Мумджиев, преупълномощен от адв. Григорова, с представено пълномощно и договор за правна защита от 18.04.2023 г. за оказване на безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата/материално затруднени лица/. За да отхвърли искането на адв. Григорова за изменение на съдебното решение в частта за разноските, АССГ е приел, че представеното пълномощно и договор за правна защита по чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, не представлява обстоятелство, което да води до прекратяване на предоставената правна помощ по смисъла на чл.24а, ал.1, т.1 от ЗПП, тъй като не променя обстоятелствата, при които е предоставена правната помощ, съответно не е налице основание за присъждане на адвокатско възнаграждение на адв. Григорова в хипотезата на чл.38 от Закона за адвокатурата. Решението в частта му за разноските, е правилно. Съгласно чл.24а, ал.1, т.1 от ЗПП правната помощ се прекратява при промяна на обстоятелствата, поради които е предоставена. В конкретния случай обстоятелството, наложило предоставянето на правна помощ е, че молителят Г./касатор в настоящото производство/ не разполага с достатъчно средства. По делото няма данни, от които да се направи извод, че е настъпила промяна в доходите на Г.. Наличието на адвокатско пълномощно по чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, не представлява промяна в обстоятелствата по смисъла на чл.27, ал.1 и ал.2 от ЗПП. Липсата на данни за промяна на обстоятелствата, обосновали извода на съда за допускане на правна помощ, води и до липса на предпоставките за прекратяването на същата на основание чл.96, ал.2, вр. с ал.1, т.1 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК и чл.27, ал.2 от ЗПП. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение