Решение № 10019 от 9.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1347/2012 г.

Решение № 10019 от 9.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1347/2012 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Касационното производство по чл. 208 АПК е образувано по касационна жалба на Станимир Христов Ангелов от гр. Габрово против решение № 5819 от 19.12.2011 г. по адм. дело № 6676/2010 г. на Административния съд - София-град, като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - "Хенди-Тел" ЕООД - гр. София, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна с искане за разноски за тази инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, приема, че подадената от надлежна страна и в срока по чл. 211 АПК касационна жалба е основателна. С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 39, ал. 1 и 2 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) във връзка с чл. 203 АПК, след като е отхвърлил жалбата на Станимир Ангелов за установяване на незаконосъобразни действия на "Хенди-Тел" ЕООД - гр. София, по смисъла на чл. 2, ал. 2 и чл. 4 от ЗЗЛД, в качеството му на администратор на лични данни, е отхвърлил и предявения от него иск за претърпени неимуществени вреди в размер на 50 000 лева, причинени му от неправилно съхранение и обработка на личните му данни. Съдът е изложил съображения, че не е установен фактическият състав на чл. 203 АПК във връзка с чл. 39, ал. 2 ЗЗЛД, тъй като не е било установено, че между жалбоподателя и ответното дружество не е бил сключен на 14.04.2010 г. договор, такъв не е подписван и не съществува в правния мир. Освен това "е налице признание на жалбоподателя и ответникът не го оспорва, че между страните има висящо производство по реда на чл. 38 ЗЗЛД", което обстоятелство изключва допустимостта на иска. Решението е постановено при съществени процесуални нарушения относно установяването на правно релевантните за спора фактически обстоятелства. В разглеждания случай се касае до иск за неимуществени вреди, претърпени вследствие твърдени от ищеца незаконосъобразни действия от ответното дружество, като на 15.04.2010 г. без негово участие и съгласие е бил сключен договор от негово име за срок от една година и тарифен план Comfort 150, поради което е налице злоупотреба с личните му данни по смисъла на чл. 2, ал. 2 и чл. 4 ЗЗЛД. Посочено е правно основание на така предявения иск - чл. 39, ал. 1 и 2 ЗЗЛД във връзка с чл. 203 АПК. Искът е съединен с иск за установяване незаконосъобразността на действията на длъжностни лица на ответното дружество като администратор на лични данни съгласно чл. 204, ал. 4 АПК. Според разпоредбата на чл. 39, ал. 1 и 2 ЗЗЛД при нарушаване на правата му по този закон всяко физическо лице може да обжалва действия и актове на администратора по съдебен ред пред съответния административен съд или пред Върховния административен съд, като в същото производство физическото лице може да иска обезщетение за претърпените от него вреди вследствие на неправомерно обработване на лични данни от страна на администратора. Съгласно разпоредбата на чл. 39, ал. 3 от ЗЗЛД физическото лице не може да сезира съда, ако има висящо производство пред Комисията за защита на личните данни (Комисията) за същото нарушение или нейното решение за същото нарушение е обжалвано и няма влязло в сила решение на съда. По искане на физическото лице Комисията удостоверява липсата на висящо производство пред нея по същия спор. Следователно тази разпоредба предвижда недопустимост на иска по чл. 39, ал. 1 и 2 ЗЗЛД, като липсата на това основание следва да се установи от лицето, предявило иска. В разглеждания случай съдът е приел, че от ищеца е подадена жалба срещу ответното дружество по реда на ЗЗЛД. Този му извод е необоснован и постановен при съществено процесуално нарушение на чл. 39, ал. 3 от ЗЗЛД, тъй като не е изискал ищецът да представи удостоверение, предвидено в тази разпоредба. Установяването на този факт обуславя допустимостта на предявения иск, за която съдът служебно е задължен да провери. С това той е допуснал съществено нарушение на закона, защото е решил делото при неизяснена фактическа обстановка относно наличието на незаконосъобразност на действията на администратора, твърдени в исковата молба. Налице е отменителното основание на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, като обжалваното решение следва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав съобразно дадените от настоящата инстанция указания. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1, т. 1 АПК, Върховният административен съд - III отделение,