Решение № 11549 от 13.12.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на район Красно село, Столична община, срещу решение 1753 от 17.03.2022 г., постановено по адм. дело 9451/2021 г. по описа на Административен съд София-град. В касационната жалба се твърди неговата нищожност и неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска обявяването му за нищожно, евентуално да бъде отменено като неправилно и вместо него постановено друго по същество на спора, с което се отхвърли жалбата срещу оспорения пред съда негов акт. Ответниците Х. Бодикян и С. Стоилов, чрез адвокат Кеседжи в писмен отговор вземат становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Искат присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Намира, че решението е правилно и следва да остане в сила. Касационната жалба е допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебния акт е неблагоприятен, в законоустановения срок. Производството пред Административен съд София-град се е развило по жалбата на Х. Бодикян и С. Стоилов против писмо с Рег. РКС21-ГР94-1757-1 от 13.08.2021 на кмета на Район Красно село, Столична община, съдържащо отказ да се извърши адресна регистрация по настоящ адрес в посочения обект с наименование Ателие, тъй като не представлява обект за задоволяване на жилищни нужди по смисъла на § 5, т. 30 от ДР на ЗУТ и позиция 1 на т. 4 Самостоятелни обекти в сгради и съоръжения на техническата инфраструктура от приложение 4 към чл. 16, ал. 3 от Наредба РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Отказът се основава и на разпоредбата на чл. 89, ал. 2 и ал. 3 от Закона за гражданската регистрация, като регламентиращи елементите на състава на адреса. С обжалваното решение административния съд е отменил обжалвания писмен отказ. За да постанови този резултат е приел, че е постановен от компетентен орган, в надлежна форма но в нарушение на материалния закон. Приел е, че ателие, разположено в жилищна сграда, може да се разглежда като място, в което може да се получава кореспонденция и попада в хипотезата на чл. 89, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация. Отделно от това ателиетата се включват в категорията обекти по § 5, т. 29 и 29а от ДР на Закона за устройство на територията наравно с жилищата. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите за нищожност на обжалваното решение. Решението е постановено от законен състав в рамките на правораздавателната му власт в изискуемата се от закона писмена форма и е подписано. Решението е и допустимо, като постановено в производство против подлежащ на оспорване административен акт от неговите адресати. Неоснователни са доводите за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правото на участие на страната в развилото се съдебно производство не е препятствано, решението съдържа изискуемите се от закона мотиви. Неоснователни са и доводите за неправилност на решението поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Предмет на оспорване пред съда е отказ за извършване на адресна регистрация по настоящ адрес. Съгласно разпоредбата на чл. 89, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР) адресът е еднозначното описание на мястото, където лицето живее или където то получава кореспонденцията си, като всяко лице, подлежащо на гражданска регистрация по този закон, е задължено да заяви писмено своя постоянен и настоящ адрес, който трябва да съответства на адрес по чл. 89, ал. 5. Настоящият адрес се заявява чрез подаване на адресна карта от лицето, до органите по чл. 92, ал. 1 ЗГР, като адресната регистрация се извършва от кмета на общината, на района или кметството или от определени от тях длъжностни лица. В настоящия случай, с оглед съдържанието на адресната карта е приложима разпоредбата на чл. 92, ал. 5 ЗГР, според която за извършване на адресна регистрация на лица, които са в родство по права линия със собственика или ползвателя на имота, както и за съпрузите на тези лица, не се представят документите по ал. 2 и 3. Кметът на общината, на района или на кметството или определените от тях длъжностни лица извършват служебна проверка в регистъра на населението за родствената връзка между собственика или ползвателя на имота и лицето, което заявява настоящ адрес, както и проверка чрез отделите "Местни данъци и такси" относно собствеността на имота. Съгласно разпоредбата на чл. 89, ал. 5 от Закона за гражданската регистрация, кметът на общината определя адресите на територията на общината, на които може да се извършва адресна регистрация. От своя страна чл. 139, ал. 3 от Наредба РД-02-20-9/21.05.2012 г. за функциониране на Единната система на за гражданска регистрация (Наредбата) гласи, че адресна регистрация се извършва само на адреси, включени в националния класификатор на настоящите и постоянни адреси. Налице е задължение за административния орган, при заявяване на настоящ адрес да бъде извършена проверка дали адресът, посочен в заявлението, се съдържа в националния класификатор на настоящите и постоянни адреси. Тази проверка се извършва служебно (автоматизирано) чл. 140, ал. 3 от Наредбата. Съгласно чл. 140, ал. 4 от Наредбата, когато адресът от заявлението за постоянен адрес е включен в националния класификатор на настоящите и постоянни адреси, на лицето се издава удостоверение за настоящ адрес. В случая в оспорения писмен отказ не се излагат съображения от административния орган, че посочения в подадената до него адресна карта адрес не е включен в националния класификатор на настоящите и постоянни адреси, съответно, че липсата на такъв не му дава възможност да извърши исканата регистрация по изискването на чл. 89, ал. 5 ЗГР. Напротив, видно от представеното по делото копие от личната карта на подалото адресната карта лице се установява, че заявеният в нея настоящ адрес съвпада с този, отразен в личната му карта като постоянен. С оглед на изложеното и при споделяне мотивите на първоинстанционния съд настоящата инстанция намира, че за заявителя са били налице нормативноустановените изисквания за издаване на удостоверение за настоящ адрес. Постановеният от административния орган отказ правилно е отменен като незаконосъобразен, като следва да се отбележи, че същият е постановен и срещу лице, което не е заявило регистрация по настоящ адрес. Предвид изложеното, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответниците по жалбата за присъждане на разноски по делото е неоснователно, тъй като не се представят доказателства за сторени такива пред настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,