Решение № 5530 от 5.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10313/2020 г.

Решение № 5530 от 5.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10313/2020 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор срещу Решение № 27 от 30.07.2020 г. на Административен съд, гр. Русе, по адм. дело № 213/2020 г. С обжалваното решение съдът е отменил негова Заповед № А-0-041 от 24.02.2017 г., с която едноличен търговец Ц. Д., действащ като едноличен търговец с фирма "Ц. Д. – Данкомерс", е заличен от регистъра на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор на лицата извършващи дейности по поддържане, ремонтиране и преустройване на съоръжения с повишена опасност и е обезсилено удостоверение № ВТ055/05.09.2007 г." за вписването на едноличния търговец в същия регистър. Касационният жалбоподател – председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че депозираната жалба срещу заповедта е просрочена и съответно недопустима. Правилно административният орган е обезсилил издаденото удостоверение на едноличния търговец поради факта, че липсват сключени трудови договори. Липсата на сключени трудови договори е установена чрез извършена проверка на едноличния търговец на 10.10.2016 г. на основание чл. 36а, ал. 1 от Закона за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП) от контролни органи на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) за нает по трудово правоотношение персонал. Счита че едноличният търговец (ЕТ) "Ц. Д. – Данкомерс" е новоучредено физическо лице, което не отговоря на изискванията на чл. 36, ал. 9 ЗТИП. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли подадената жалба. Касаторът се представлява от юрк. М. В.. Ответникът по касационната жалба – ЕТ "Ц. Д. – Данкомерс", оспорва жалбата като неоснователна. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе по съществото на спора съдът съобрази следното: За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че: ЕТ "Ц. Д. – Данкомерс" е търговско дружество, вписано в регистъра на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор на лицата, извършващи дейности за поддържане, ремонт и преустройване на съоръжения с повишена опасност, за което му е издадено удостоверение № ВТ055 от 5.09.2007 г. На 10.02.2017 г. по реда на чл. 61, ал. 3 АПК едноличният търговец е уведомен за започналото административно производство по обезсилване на удостоверение № ВТ055 от 5.09.2007 г., поради неизпълнение на задълженията му по ЗТИП и наредбите по прилагането му. ЕТ "Ц. Д. – Данкомерс" не е представил възражение. На от 24.02.2017 г,. със Заповед №А-0-041, на основание чл. 36, ал. 2, т. 2 и чл. 36а, ал. 4 ЗТИП заместник-председателят на ДАМТН, в условията на заместване, съгласно Заповед №А-144/17.02.2017 г., е заличил ЕТ "Ц. Д. – Данкомерс" от регистъра на ДАМТН на лицата извършващи дейности по поддържане, ремонтиране и преустройване на съоръжения с повишена опасност и е обезсилил удостоверение № ВТ055/5.09.2007 г. Органът е приел, че към 10.10.2016 г. търговецът не е разполагал с персонал, нает по трудово правоотношение, съгласно изискванията на чл. 374, ал. 1, т. 1 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи и на съоръженията, инсталациите и уредите за природен газ (Наредбата), във връзка с чл. 36, ал. 2, т. 2 ЗТИП. Заповедта е обжалвана пред Административен съд (АС), гр. Русе, който с Решение № 41 по адм. дело № 544/2018 г. е отменил Заповед № А-0-041 поради установено съществено нарушение на административнопроизводствените правила. На 13.04.2020 г. с Решение № 4265 по адм. дело № 9046/2019 г. Върховният административен съд е отменил Решение № 41 и е върнал делото за ново разглеждане. ВАС е приел наличие на допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като не е изследвана компетентността на административния орган, издал оспорения акт. Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган по чл. 36а, ал. 4 3ТИП, в кръга на неговите правомощия. Приел е, че заповедта е подписана от заместник-председателя на ДАМТН с изрично отбелязване "за председател съгласно Заповед №А-144/14.02.2017 г.". От последната заповед съдът е установил, че заместник-председателят на ДАМТН е определен за периода от 20.02.2017 г. до 30.03.2017 г. включително, да осъществява в пълен обем правомощията на председател на ДАМТН. Въз основа на получен документ от ДАМДТ съдът е приел за установено, че за този период председателят на ДАМДТ е бил в платен годишен отпуск, поради което е налице хипотеза на заместване, при която заместник-председателят на ДАМТН действа като председател, който е компетентен да издаде оспорения административен акт. Приел е, че заповедта е издадена в предвидената от закона форма, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Въз основа на горното съдът е направил извод за незаконосъобразност на оспорения акт и го е отменил. Решението е неправилно. Безспорно е, че съгласно чл. 36а, ал. 4 ЗТИП (в приложимата редакция), когато лице, вписано в регистъра и получило удостоверение по чл. 36, ал. 1 ЗТИП, престане да отговаря на някое от изискванията по чл. 36, ал. 2 и 3 от същия закон, председателят на ДАМТН или оправомощените от него длъжностни лица заличават лицето от регистъра по чл. 36, ал. 1 и обезсилват издаденото удостоверение с мотивирана писмена заповед. Оспорената в настоящото производство заповед е подписана от заместник-председателя на ДАМТН съгласно заповед за заместване № А-144/14.02.2017 г., видно от отбелязването на самия акт. От съдържанието на цитираната заповед се установява, че на заместник-председателя на ДАМТН е възложено да осъществява в пълен обем правомощията на председател на ДАМТН за периода от 20.02.2017 г. до 30.03.2017 г. включително. Въпреки дадените от АС - Русе с протоколно определение от 25.06.2020 г. указания на председателя на ДАМТН да представи доказателства за причината за отсъствие на титуляра, ответникът на 30.06.2020 г. е представил Заповед № А-144/14.02.2017 г. и е посочил, че председателят на ДАМТН е бил в платен годишен отпуск за 2017 г. Доказателства за причините за отсъствие на ответника за времето от 20.02.2017 г. до 30.03.2017 г. не са представени. При заместването за определен период заместващият осъществява правомощията на титуляра в пълен обем. За да се приеме, че органът, подписал оспорения акт, е компетентен при условията на заместване, следва да са налице следните условия: да има качеството на заместник по служба на титуляра на правомощията, да е налице изрична заповед за заместване, както и да е налице обективна невъзможност на титуляра да упражнява своите правомощия (отсъствие поради отпуск, командировка и други). В случая по делото е установено изпълнението на първите две предпоставки. Липсват доказателства за обективната невъзможност на председателя за изпълнение на правомощията, която не се предполага само поради факта на издаването на заповед за заместване. Доказателствената тежест за установяване на компетентността на органа, издал оспорения пред съда административен акт, в случая е на председателя на ДАМТН, съгласно правилото на чл. 170, ал. 1 АПК. Първоинстанционният съд е изпълнил задължението си по чл. 171, ал. 4 АПК като е указал на ответника, че следва да представи доказателства за обективната невъзможност да упражнява своите правомощия за времето, посочено в заповедта за заместване. В случая пълно доказване на релевантните факти относно компетентността на органа не е проведено. При тези данни, въпреки наличието на Заповед № А-144/14.02.2017 г., в случая не са установени предпоставките за заместване, тъй като не са представени доказателства за това, че на датата, на която е издадена оспорената заповед - 24.02.2017 г., председателят на ДАМТН е отсъствал. За това не може да се направи извод, че действително на посочената дата титулярът е възпрепятстван да изпълнява правомощията си. По изложените съображения актът, подписан от заместник-председателя, е нищожен на основание чл. 146, т. 1 АПК, като издаден от лице, което няма материална компетентност за това. Като не е съобразил тези обстоятелства и е приел оспорената заповед за валиден административен акт, издаден от компетентен орган, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови ново решение, по съществото на спора, като се прогласи нищожността на акта. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 227, ал. 1 АПК Върховният административен съд,