Решение № 14409 от 5.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8687/2013 г.

Решение № 14409 от 5.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8687/2013 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 5821 от 25.04.2013 г., постановено по адм. д. № 13255/12 г. Върховният административен съд, четвърто отделение, е отменил решение № Ц - 33 от 14.09.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиранe, с което са определени, считано от 18.09.2012 г., временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на "Енергийният системен оператор" - ЕАД, "ЕВН България електроразпределение" - АД, "Енерго про мрежи"АД, "ЧЕЗ разпределение България" - АД, които да бъдат заплащани ежемесечно, в зависимост от присъединяването към съответната мрежа, от производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, в частта по раздел III, т. 10 - за фотоволтаични централи, чиито преференциални цени са определени с решение № Ц - 18/20.06.2011 г., за ФЕЦ с инсталирана мощност над 30 kWp до 200 kWp, въведени в експлоатация в периода 01.01.2012 г. - 30.06.2012 г. С решението съдът е осъдил Държавната комисия за енергийно и водно регулиране е осъдена да заплати на "Грийнфилд Технолоджи" - ООД- разноски по делото в размер на 1050 лв. Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране - гр. София, представлявана от председателя Евгения Харитонова. В същата се прави оплакване, че решението на тричленния състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на тричленния състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, и вместо него постанови друго такова, с което да потвърди решение № Ц - 33/14.09.2012 г. на ДКЕВР. Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба и от "Енерго Про мрежи" - АД -гр. Варна, чрез процесуалния представител адв. Стефан Цаков. В същата се прави оплакване, че решението на тричленния състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК. В жалбата се излагат съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на тричленния състав на Върховния административен съд, четвърто отделение като неправилно. Ответното по касационните жалби дружество "Грийнфилд Технолоджи" - ООД -гр. Стражица чрез своя процесуален представител адв. Лиляна Иванова взема становище, че решението на тричленния състав на Върховния административен съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Претендира заплащане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационните жалби са процесуално допустими, а по същество и двете са не основателни и следва да бъдат оставени без уважение. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания, приема за установено следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни, но са процесуално са допустими и следва да бъдат разгледани. С решението тричленният състав на ВАС, четвърто отделение, е отменил решение № Ц - 33 от 14.09.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиранe, с което са определени, считано от 18.09.2012 г., временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на "Енергийният системен оператор" - ЕАД, "ЕВН България електроразпределение" - АД, "Енерго про мрежи" АД, "ЧЕЗ разпределение България" - АД, които да бъдат заплащани ежемесечно, в зависимост от присъединяването към съответната мрежа, от производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, в частта по раздел III, т. 10 - за фотоволтаични централи, чиито преференциални цени са определени с решение № Ц - 18/20.06.2011 г., за ФЕЦ с инсталирана мощност над 30 kWp до 200 kWp, въведени в експлоатация в периода 01.01.2012 г. - 30.06.2012 г. Съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи служебно, а според чл. 235, ал. 4 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК съдът взема предвид и фактите, които са от значение за спорното право. При извършената служебна проверка от настоящият петчленен състав се установява, че решение № Ц - 33 от 14.09.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиранe, с което са определени, считано от 18.09.2012 г., временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на "Енергийният системен оператор"-ЕАД, "ЕВН България електроразпределение" - АД, "Енерго про мрежи" АД, "ЧЕЗ разпределение България"- АД, които да бъдат заплащани ежемесечно, в зависимост от присъединяването към съответната мрежа, от производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, в частта по раздел III, т. 10 - за фотоволтаични централи, чиито преференциални цени са определени с решение № Ц - 18/20.06.2011 г., за ФЕЦ с инсталирана мощност над 30 kWp до 200 kWp, въведени в експлоатация в периода 01.01.2012 г. - 30.06.2012 г., е отменено с влязло в законна сила решение № 4659 от 03.04.2013 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, постановено по адм. д. № 13239/2012 г. потвърдено с решение № 8733 от 17.06.2013 г. на петчленен състав на Върховния административен съд, постановено по адм. д. № 6086/2013 г. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че спорът по законосъобразността на решение № Ц - 33 от 14.09.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиранe, с което са определени, считано от 18.09.2012 г., временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на "Енергийният системен оператор"-ЕАД, "ЕВН България електроразпределение" - АД, "Енерго про мрежи" АД, "ЧЕЗ разпределение България" - АД, които да бъдат заплащани ежемесечно, в зависимост от присъединяването към съответната мрежа, от производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, в частта по раздел III, т. 10 - за фотоволтаични централи, чиито преференциални цени са определени с решение № Ц - 18/20.06.2011 г., за ФЕЦ с инсталирана мощност над 30 kWp до 200 kWp, въведени в експлоатация в периода 01.01.2012 г. - 30.06.2012 г.,, е разрешен с влязло в законна сила съдебно решение, с което процесния акт в посочената му точка е отменен по оспорване от друг жалбоподател. Съгласно чл. 177, ал. 1 от АПК, решението има сила за страните по делото, а ако оспореният акт е отменен, решението има действие по отношение на всички. От друга страна разпоредбата на чл. 297 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, според която влязлото в законна сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че след отмяната на посоченото решение на ДКВЕР в посочената точка, с влязло в законна сила решение към датата на даване на ход по същество по настоящето производство, жалбата на "Грийнфилд Технолоджи" - ООД се явява процесуално недопустима, тъй като спорът по оспорване на административния акт е разрешен с влязло в законна сила съдебно решение - чл. 159, т. 6 от АПК. Поради това постановеното по тази жалба решение на тричленния състав на Върховния административен съд се явява процесуално недопустимо и при условията на чл. 221, ал. 3 от АПК следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено. Настоящият съдебен състав не споделя виждането, изложено в определения на петчленни състави на Върховния административен съд, според които в подобна хипотеза решението на петчленния състав не следва да бъде обезсилвано. Липсата на влязло в законна сила решение по оспорването на атакувания индивидуален административен акт е отрицателна процесуална предпоставка за допустимост на жалбата / по аргумент на чл. 159, т. 6 от АПК/, за която съдът е длъжен да следи служебно - чл. 159 от АПК - през цялото време на процеса. Възникването на тази предпоставка по време на висящтността на процеса в касационната инстанция също до недопустимост на жалбата, а от там и до недопустимост на постановеното от нея решение от първата инстанция и обуславя неговото обезсилване при условията на чл. 221, ал. 3 от АПК. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия,