Решение № 844 от 17.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8607/2012 г.

Решение № 844 от 17.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8607/2012 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на "Мобилтел" ЕАД, седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Кукуш" № 1 срещу протоколно решение № 4 от 15.05.2012 г. на Комисията за регулиране на съобщенията.

С оспорваното решение Комисията, на основание чл. 13, ал. 1 от Правилника за устройството, дейността, организацията на работата и числеността на Комисията за регулиране на съобщенията във вр. с чл. 276, ал. 1 и чл. 277, ал. 1 АПК, решила:

I. Започва изпълнително производство срещу "Мобилтел" ЕАД за изпълнение на задълженията по т. 2 от Решение № 343 от 31.03.2011 г. на Комисията;

II. Възложила на председателя на Комисията да изпрати на "Мобилтел" ЕАД покана за доброволно изпълнение на задълженията по т. I.

Жалбоподателят - "Мобилтел" ЕАД (Мобилтел/дружеството) счита обжалваното решение за незаконосъобразно.

Сочи, че жалбата му е допустима, тъй като протоколно решение № 4 е индивидуален административен акт. Това следва от самото позоваване на чл. 13 от Правилника за устройството, дейността, организацията на работата и числеността на Комисията за регулиране на съобщенията (Правилника), както и от факта, че с него се засягат права и законни интереси на дружеството. Решение № 343 от 31.03.2011 г., производство по изпълнение на което Комисията започва с процесното решение, не е влязло в сила. С оглед на това възложеното изпращане на покана за доброволно изпълнение засяга пряко правата и интересите на Мобилтел.

Излага подробно доводи за незаконосъобразност на обжалваното протоколно решение. Сочи, че в нарушение на чл. 14, ал. 1 и 2 от Правилника на страницата на Комисията в интернет - http:/www.crs.bg/files/_bg/prot_2... е публикуван протокол от заседанието, в който не фигурира точка от дневния ред, която се отнася до приемане на решение за отправяне на покана за доброволно изпълнение на решение № 343. Поради това твърди, че решението е взето в нарушение на административнопроизводствените правила. Твърди, че същото е постановено и в нарушение на материалния закон. Счита за недопустимо Комисията, която е орган по изпълнението, да прехвърля свои правомощия чрез "възлагане" на други лица. Останалите доводи на жалбоподателя за материалната незаконосъобразност на протоколното решение по т. 2.1.2, 2.1.3, 2.1.4, 2.1.5 и 2.1.6 от жалбата са доводи за незаконосъобразността на решение № 343.

Мобилтел счита, че протоколното решение е в нарушение на изискванията за форма, тъй като посочените т. 25.2 и 25.3 не кореспондират на действащите текстове в общите условия на дружеството достъпни в интернет на адрес http:/www.mtel.bg/obshti-uslovia, в сила от 30.03.2012 г. Счита също, че протоколното решение противоречи на чл. 227, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 237а и § 211 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС).

Моли съда да отмени обжалваното решение. Жалбоподателят се представлява от юрисконсулт Искра Кусева.

Ответникът по жалбата - Комисията за регулиране на съобщенията, счита същата за недопустима. Оспорваното решение не е индивидуален административен акт, то има процедурен характер и не засяга по какъвто и да било начин права и законни интереси на Мобилтел. Негов пряк адресат е председателя на Комисията, не дружеството.

Върховният административен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

1. Обжалваното протоколно решение № 4 от 15.05.2012 г. е прието на основание чл. 13 от Правилника във връзка с чл. 276, ал. 1 и чл. 277, ал. 1 ЗЕС.

1. С него Комисията решила да започне изпълнително производство срещу Мобилтел за изпълнение на решение № 343 от 31.03.2011 г. и възложила на председателя на Комисията да изпрати покана за доброволно изпълнение на Мобилтел.

Видно от съдържанието на оспорваното решение в него първо е обективирана волята на колективния орган да започне изпълнително производство на свое решение № 343. Следователно по своята същност първият диспозитив на решението е акт, който слага началото на едно изпълнително производство служебно, по инициатива на органа, който го е издал - чл. 276, ал. 1 АПК. Съгласно изричната разпоредба на чл. 21, ал. 5 АПК акт, който е част от производството не е индивидуален административен акт и не подлежи на оспорване. А актът, с който се поставя началото на производството безспорно е акт - част от производството, защото без него производство не би могло има (независимо дали фактически ще е обективиран в нарочен акт на органа или в негови фактически действия). Впрочем, жалбоподателят, макар да твърди в петитума си, че оспорва протоколно решение № 4, не сочи доводи за допустимостта на оспорването на решението по т. I и не сочи доводи за неговата незаконосъобразност.

С втория диспозитив на оспореното решение е възложено на председателя да извърши първото фактическо действие от името на Комисията, за да се реализира това нейно решение. Съгласно чл. 277, ал. 1 АПК органът по изпълнението отправя покана за доброволно изпълнение до длъжника. По своята същност това също е акт по движение на производството, тъй като чрез него се организира изпълнителното производство.

Всеки процесуален акт на административния орган, било по откриване, било по движение на съответното, в случая на изпълнителното, производство, няма материалноправни последици, тъй като не засяга никакви материални права или законни интереси на страната по материалното правоотношение, нито създава задължения за нея. Доказателство за това, че с акта не се засягат права и интереси на жалбоподателя е най-малкото факта, че не той е адресат на решението и не възлагането на председателя на Комисията на фактическото действие изпращане на покана за доброволно изпълнение рефлектира в неговата правна сфера. Юридическият факт на надлежното получаване на тази покана поставя жалбоподателя в известност за започналото изпълнително производство и съответно за правата му по чл. 294 АПК.

Видно от изложеното оспореното решение не е индивидуален административен акт. Позоваването от органа на разпоредбата на чл. 13 от Правилника не може да го направи такъв. Разпоредбата определя само наименованието на акта, с който се произнася Комисията, не и неговата характеристика. Характеристиката му се определя от предмета на регулиране, а той, както бе посочено е процедурен. С оглед на това аргумент за характера на акта като индивидуален административен не може де се изведе и от разпоредбата на чл. 35, ал. 1 и 2 ЗЕС. Що се отнася до твърденията на жалбоподателя за допуснати в хода на постановяване на акта нарушения на административнопроизводствените правила то същите биха могли да бъдат предмет на обсъждане при упражняване на правата му по чл. 294 АПК тогава, когато на съдебен контрол е поставено съответното постановление, действие или бездействие на органа по изпълнението. Още по-малко в настоящото производство могат да бъдат обсъждани доводите на дружеството за незаконосъобразност на самото изпълнително основание - решение № 343 от 31.03.2011 г.

С оглед на горното съдът счита, че оспореното протоколно решение № 4 като акт по смисъла на чл. 21, ал. 5 АПК не подлежи на самостоятелен съдебен контрол, поради което съдебното производство се явява образуваното при наличие на абсолютна процесуална пречка - липсата на годен за оспорване акт. Това прави съдебното производство недопустимо. Съдът следва да отмени определението си за даване ход на делото по същество и да прекрати съдебното производство.

Водим от горното и на основание чл. 253 ГПК във вр. с чл. 114 АПК и чл. 159, т. 1 АПК Върховният административен съд