Решение № 10082 от 24.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4553/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите (НАП), подадена чрез процесуален представител- юрисконсулт Радева срещу Решение 378/ 24.02.2023 г., постановено по адм. дело 1327/ 2022 г. на Административен съд- Пловдив (АС Пловдив), с което същата е осъдена да заплати на С. Апостолов, сумата от 3 950.00 лв., представляваща вреди по смисъла на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ за заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с обжалване на незаконосъобразния и отменен с Решение 609/ 24.11.2021 г. на директора на дирекция "ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП Ревизионен акт Р-16002621000917-091-001/ 17.08.2021 г., издаден от органите по приходите към НАП. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е необосновано и неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон- касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател счита, че претендираното обезщетение в размер 3950 лева не е съразмерно на извършената правна защита и съдействие, като такава се е изчерпала само с написването на жалба срещу РА, без извършване на каквито е и други действия. Иска отмяната на обжалваното съдебно решение и отхвърляне на исковата претенция. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът- С. Апостолов, чрез адвокат К. Груйчев от САК моли да се остави касационната жалба без уважение и да се потвърди решението на АС Пловдив. Претендира разноски за касационното производство. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и иска съдебното решение, като валидно, допустимо и правилно да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалвания съдебен акт- Решение 378/ 24.02.2023 г., постановено по адм. дело 1327/ 2022 г. на Административен съд- Пловдив, Националната агенция за приходите е ОСЪДЕНА да заплати на С. Апостолов, сумата от 3 950.00 лв., представляваща вреди по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с обжалване на незаконосъобразния и отменен с Решение 609/ 24.11.2021 г. на директора на дирекция "ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, Ревизионен акт Р-16002621000917-091-001/17.08.2021 г., издаден от органите по приходите към НАП, които вреди са дължими ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба 20.05.2022 г. до окончателното им изплащане. За да достигне до този резултат адм. съд е намерил, че с жалба вх. ВХК-4210/04.10.2021 г. по описа на ТД на НАП- Пловдив, офис Хасково, РА Р-16002621000917-091-001/ 17.08.2021 г., на ТД на НАП Пловдив е оспорен по административен ред пред директора на дирекция "ОДОП" Пловдив при ЦУ на НАП на основание чл.152 от ДОПК. По жалбата е постановено Решение 609 от 24.11.2021 г. на директора на дирекция "ОДОП" Пловдив при ЦУ на НАП, с което РА е изцяло отменен. Приел, че по делото са представени писмени доказателства: договор за правна защита и съдействие от 20.09.2021 г., сключен между С. Апостолов, клиент и Л. Еленкова, адвокат, за осъществяване на правна защита и съдействие по изготвянето и подаването на жалба против РА Р-16002621000917-091-001/ 17.08.2021г., с договорено адвокатско възнаграждение в размер на 3 950.00 лв., платими по банков път и 3 бр. банкови документи за внасяне на процесната сума. Адм. съд на база анализ на представените писмени доказателства намира, че ищецът е доказал в пълнота наличието на вреда под формата на намаляване на имуществото му с размера на платеното адвокатско възнаграждение. Доказано е основанието за заплащането му сключен договор с адвокат, по който е престиран, от страна на адвоката, уговорения резултат изготвяне на жалба срещу РА на хартиен и електронен носител. В заключение намерил за установени предпоставките за ангажиране на отговорността на държавата чрез НАП за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Обжалваното решението е ПРАВИЛНО. Неоснователни са направените оплаквания, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е дейността на органа- негов издател. Решаващият орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК, издал решението, с което е отменен ревизионният акт, е административен орган, действащ в изпълнение на нормативно възложени задължения. Това по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност във фазата на административното обжалване. В този смисъл определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, в резултат на административна дейност, поради което представлява властнически акт. В случая налице е ревизионен акт, отменен във фазата на административното обжалване. Производството по оспорване на ревизионния акт в конкретният случай се е развило по реда на ДОПК, като е приключило окончателно във фазата на оспорването по административен ред. Необосновано от касатора са развити твърдения, че разноските за адвокатско възнаграждение нямат характер на претърпени вреди по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Разпоредбата на чл. 161 ДОПК, предвижда, че на жалбоподателя се присъждат разноските по делото и възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция, съразмерно уважената част на жалбата, като съдът е в правото си да редуцира тези разноски при определени предпоставки. В глава осемнадесета на ДОПК "Обжалване на ревизионния акт по административен ред", в която систематично място имат разпоредбите на чл. 152- чл. 155 няма норма, която да урежда въпроса с разпределението на понесените от страните разноски. Съгласно § 2 от ДР на ДОПК за неуредените в кодекса въпроси се прилагат разпоредбите на АПК и Гражданския процесуален кодекс (ГПК). В АПК въпросът с разноските в административното производство също не е уреден, като този въпрос не е засегнат в глава шеста "Оспорване на административните актове по административен ред". Налице е законова празнота в ДОПК и в АПК относно понесените от страната разноски в това производство. Издаденото решение на директора на дирекция "ОДОП"- София не съдържа разпореждане относно разноските. За страната в оспорването по административен ред съществува възможността да претендира като претърпени вреди, направените разноски по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Към този ред препраща разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от Закона за националната агенция за приходите (ЗНАП), съгласно който агенцията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и служители при или по повод изпълнение на дейността им, а съобразно ал. 2 обезщетения за вреди от незаконни актове, действия или бездействия по ал. 1 може да се искат след тяхната отмяна. Необосновано от касационния жалбоподател се счита, че не са изпълнени обстоятелствата за ангажиране отговорността на НАП, поради неустановяване и недоказване на фактическия състав на чл.1, ал.1 ЗОДОВ. Адм. съд е достигнал обоснован извод, че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В случая налице са: 1. незаконосъобразен акт, отменен по съответния ред, а именно ревизионен акт, който е отменен от горестоящия орган- директор на Д "ОДОП"- Пловдив; 2. вреда от такъв административен акт в размер на платеното адвокатско възнаграждение във връзка с оспорването на акта по административен ред и 3. причинна връзка между отменения незаконосъобразен ревизионен акт и настъпилия вредоносен резултат. Неоснователно е становището в касационната жалба, че плащането по договора за правни услуги не е в пряка причинно- следствена връзка с ревизионния акт. Доколкото вредата може да произтича от намаление на имуществото на едно лице, то в случая е налице претърпяна вреда от страна на дружеството, произтекла от платеното адвокатско възнаграждение. Заплатената сума за адвокатска защита във връзка с оспорването по административен ред следва да се квалифицира като вреда, непосредствено произтичаща от отменен незаконосъобразен административен акт. Вредите са преки, тъй като в случая са обусловена последица от вредоносния резултат, т.е. явяват се следствие от увреждането- чл.4 ЗОДОВ. Тяхната непосредственост е установена, поради настъпването им по време и място, следващо противоправният резултат. Необосновани са твърденията на НАП, че претендираното обезщетение не е съразмерно на извършената правна защита и съдействие. Така определеният размер се явява справедлив и обоснован по смисъла на чл.36, ал.2 ЗА, като е съобразен с материалния интерес и извършените процесуални действия. Обезщетението ще възмезди лицето за действително понесените вреди, без да накърнява или облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството. Безспорно са налице извършени надлежни процесуални действия, изложени правни аргументи, които са възприети като основателни и послужили за отмяна на ревизионния акт. Ефикасността на защитата, бързото решаване и етапът, в който е приключил процесния спор не може да обоснове недължимост на обезщетението. Дължима е обезвреда на всички вреди, като следва да се обезщети изцяло вредоносния резултат - чл.4 ЗОДОВ, чл.51, изр. първо ЗЗД, във вр. с &1 ЗОДОВ. Поради тези съображения обжалваното решение като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора, НАП следва да бъде осъдена да заплати на ответната страна разноски, за касационната инстанция в размер от 700 лв ( седемстотин лева) заплатено възнаграждение за адвокат. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение