Решение № 2822 от 4.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16560/2009 г.

Решение № 2822 от 4.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16560/2009 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Николай Урумов Съдебното производство е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Хари Янчев Ламбов против решение № 14267/26.11.2009 г., постановено по адм. дело № 6646/2009 г. на Върховният административен съд (ВАС), Трето отделение. Поддържаните доводи могат да бъдат обобщени, като възражения за неправилност на решението като постановено при допуснато нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Касатора пледира отмяна на обжалвания съдебен акт и произнасяне по същество като бъде отменена като незаконосъобразна процесната заповед № К-1167/10.03.2009 г. Ответникът по касационната жалба - министъра на вътрешните работи, представляван от юрк. Люнчева, счита касационната жалба за неоснователна по подробно изложени мотиви. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - петчленен състав, намери, че касационната жалба е редовно подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното съдебно решение, първоинстанционният състав на ВАС е отхвърлил като неоснователна жалбата на Ламбов против заповед № К-1167/10.03.2009 г., издадена от министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР), считано от датата на връчване на заповедта, е прекратено служебното правоотношение на касатора, в качеството му на главен инспектор - ръководител на секция в Център за специализация и професионална подготовка (гр. Казанлък) при Академията на МВР. За да постанови обжалвания резултат, съдът, въз основа на данните по административната преписка и събраните в хода на съдебното производство доказателства е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния административен орган, в установеното за това форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно приложен материалния закон. Възраженията на жалбоподателя относно допуснатото съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в липса на предложение по см. на чл. 268а от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР), и неправилно приложен материален закон - прекратяване на служебните правоотношения в нарушени на правилото на чл. 248 от ЗМВР, съдът е отхвърлил. Посочено е, че административния орган е доказал изпълнението на изискванията на чл. 268а от ППЗМВР, с представеното по делото предложение (л. 10 и л. 11), направено от ректора на Академията на МВР до министъра на вътрешните работи. Относно приложението на чл. 248 от ЗМВР, съдът е възприел, че жалбоподателят не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение, изразяващо се в това, че към момента на връчване на заповедта не е декларирал факта, че се намира в законоустановен отпуск породи временна нетрудоспособност по силата на болничен лист № 1153266/03.04.2009 г. Решението е правилно. Настоящата инстанция изцяло кредитира, изложените от първоинстанционният тричленен състав мотиви относно законосъобразността на оспорваната заповед. Поддържаното касационно възражение, относно неправилността на съдебното решение при преценката за законосъобразност на оспорвания административен акт по отношение приложението на чл. 248 от ЗМВР, не може да бъде споделен. Съгласно чл. 248 от ЗМВР, държавните служители в МВР не могат да бъдат освобождавани от служба през време на отпуск, освен в случаите по чл. 245, ал. 1, т. 1 и 3, както и когато са осъдени на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер. В настоящия случай пред първата инстанция, жалбоподателя, в чиято тежест е да докаже твърдяните благоприятстващи го положителни факти, не е установил, че към момента на връчване на заповедта се е намирал в законоустановен отпуск. По делото безспорно е установено, че считано от 03.04.2009 г. по силата на болничен лист № 1153266, издаден на 03.04.2009 г., е призната временна нетрудоспособност на Ламбов. Видно обаче от представения и неоспорен по делото протокол рег. № 1219/03.04.2009 г., се установява, че към 9,00 часа на 03.04.2009 г. т. е. непосредствено към момента следващ връчването на заповедта в ЦСПП-Казанлък не е представен болничен лист, установяващ правото на отпуск на служителя. От друга страна, по делото липсват каквито и да е доказателства, установяващи твърдението, че болничния лист е представен на работодателя чрез "куриерска служба". Следователно заболяването, установено от ЛКК, е възникнало в деня на връчване на заповедта, но е последващо обстоятелство, спрямо факта на прекратяване на служебното правоотношение и поради тази причина не може да бъде противопоставяно на административния орган. Предвид изложеното касационната жалбата се явява неоснователна, обжалваният съдебен акт е правилен и следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - петчленен състав,