Решение № 9750 от 14.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5067/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Х. А., гражданин на Сирия, подадена чрез пълномощник - адвокат Я. Косарова, срещу решение 9728/20.03.2025 г., постановено по адм. дело 293/2025 г. по описа на Административен съд София-град. С решението е отхвърлено оспорването по жалба на Х. А. против отказ за влизането му в страната 871/16.12.2024 г., издаден от орган за граничен контрол /контролиращ служител/ на Граничен контролно-пропускателен пункт Аерогара София /ГКПП/. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушения на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочат се доводи за липса на мотиви както при издаване на отказ за влизане в страната, така и в решението на Административен съд София-град, както и за незадълбочен анализ на доказателствата, представени по делото. Ответникът по касационната жалба Полицейски инспектор в 01 група на ГКПП Аерогара София от Главно управление София към Регионална дирекция Гранична полиция /ГКПП Аерогара София от ГПУ София към РДГП при ГДГП/, чрез процесуален представител юрисконсулт Е. Кабранска, в съдебно заседание пред настоящата инстанция оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение като неоснователна и недоказана, като бъде потвърдено първоинстанционното съдебно решение. Представителят на Върховна касационна прокуратура прокурор Беремска, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд намира подадената касационна жалба за процесуално допустима като подадена от лице, за което обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на Х. А., гражданин на Сирия, срещу отказ за влизането му в страната 871/16.12.2024 г., издаден от орган за граничен контрол /контролиращ служител/ на Граничен контролно-пропускателен пункт Аерогара София /ГКПП/. С обжалваното решение е отхвърлено оспорването по така подадената жалба. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният отказ за влизане в страната е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона писмена форма. При проверка относно спазване на процесуалните правила при провеждане на административното производство, съдът не е установил допуснати съществени нарушения. Административен съд София-град е приел, че на 16.12.2024 г. жалбоподателят, съвместно със съпругата си украинската гражданка А. У., е направил опит да влезе на територията на България с валиден национален паспорт и валидна виза тип С. Лицата твърдели, че посещавали страната с цел туризъм и почивка, за което разполагали с всички изискуеми документи и необходимите за престоя парични средства и застраховки. Независимо от изложеното, не били допуснати до територията на България, а били задържани с часове на летището, в помещение с лоши санитарно-битови условия, без храна и вода. Били принудени да закупят самолетни билети за връщане в посока Дамаск на изключително висока стойност. Жалбоподателят твърди, че отказът е постановен без да се съобрази обстоятелството, че чуждите граждани разполагат с валидна виза тип С, за издаването на която очевидно са били изпълнени всички законови изисквания, удостоверени от компетентните органи на Република България. С оспорения отказ 871 от 16.12.2024 г. е отказано влизане в страната при пристигането на Х. А. на ГКПП Аерогара София, с полет от Турция. Отказът е съставен на бланка, като са попълнени правното му основание чл. 10, ал. 1, т. 17, вр. чл. 16, ал. 1 от ЗЧРБ и фактическо такова: не разполага с необходимите документи за удостоверяване на причината и условията на пребиваване, като в изготвената докладна записка е посочено, че лицето не може достоверно да обоснове целта и условията на планирания престой. При тези фактически данни първоинстанционният съд е изложил аргументи в насока, че Отказът е законосъобразен, предвид основанията, посочени в чл. 16, ал. 2 и чл. чл. 19, ал. 1, т. 5 от ЗЧРБ, като мотивите за постановяването му могат да бъдат изведени от представената по делото докладна записка, в която се излагат аргументи вследствие на проведена с лицето беседа. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които да налагат неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснената фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане на аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да се остави в сила. Правилно е прието, че отказът за влизане страната 871 от 16.12.2024 г. е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му по закон правомощия, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби. Съобразно чл. 16, ал. 2 от ЗЧРБ органите за граничен контрол могат да не допуснат влизането в Република България на чужденец, притежаващ виза, в случаите по чл. 10, ал. 1 или при неизпълнение на изискванията на чл. 19 ЗЧРБ. В конкретния случай, основанието за отказа се съдържа в чл. 10, ал. 1, т. 17 от ЗЧРБ чужденецът не може да докаже достоверно целта и условията на заявеното пребиваване. В случая, като цел е декларирано частно посещение, за което лицата Х. А. и А. У. са представили декларация с нотариална заверка на подписа от 17.07.2024 г. от българския гражданин О. А. К., [ЕГН], че ще осигурява издръжка и жилище за срок от 40 дни, за времето от 01.10.2024 г. до 01.04.2025 г. и покана към Х. А.. Органът за граничен контрол е провел разговор с канещото лице, но същото заявило, че не се намира в България. Дължим е извод, че към 16.12.2024 г. канещото лице не може да изпълни условията по предоставената декларация с нотариална заверка на подписа от 17.07.2024 г. От друга страна, и при проведената беседа, резултатите от която са обективирани в докладна записка към постановения отказ, чуждите граждани не са декларирали категорично условията си на престой. Отбелязано е, че лицата не представят и медицинска застраховка. Последната не е сред приложените към жалбата документи, като не е представена и допълнително, независимо от указанията към жалбоподателя, дадени с разпореждане 1254 от 13.01.2025 г. Съвкупната преценка на така установените обстоятелства навежда съда на категоричен и несъмнен извод за изпълнение на предпоставките на правното основание по чл. 10, ал. 1, т. 17 от ЗЧРБ при влизането си в Република България на 16.12.2024 г. сирийският гражданин не доказал достоверно целта и условията на заявеното пребиваване, както и на фактическото такова не разполага с необходимите документи за удостоверяване на причината и условията на пребиваване. Вследствие на гореизложеното, не може да се сподели твърдението в касационната жалба, че причините за пътуването и престоя не са били уточнени. Още повече, в жалбата срещу административния акт, която касаторът сочи, че поддържа и пред касационната инстанция, се твърди, че Х. А. и съпругата му - А. У., идват в България на почивка и като меден месец впоследствие обаче, както и пред настоящата инстанция, обстоятелството, че лицата са в брак, остава недоказано, а самите те не са посочили следбрачното си пътешествие като причина за посещението на България. Отразено е в докладната записка, че лицата споделят пред административния орган единствено, че причината за влизането в България е с цел туризъм (макар и лицата да не са отговорили на въпроса какво ще посещават), като ще гостуват на свой семеен приятел. Обстоятелството, че същият, макар и да е декларирал по законоустановения ред, че ще осигури престой на лицата, не е в България, и поради това е направена хотелска резервация, в случая не може да се приеме като заместващо легалното условие за осигурен престой. Представените извадки от booking.com, доказващи направена хотелска резервация от Х. А., не могат да се приемат като алтернативи на осигуреното жилище, което видно от фактическата обстановка, е осигурено само на хартия посочено е в поканата-декларация на О. А. К., но не и на практика, тъй като самият О. А. К. не е имал готовност да посрещне и настани лицето. Горните противоречия сочат убедително, че чужденецът не може да докаже достоверно целта и условията на заявеното пребиваване. Това следва да подкрепи и извода, че не може да се сподели посоченото в касационната жалба, че отказ 871 от 16.12.2024 г. е немотивиран и като такъв следва да бъде отменен. Твърдението не може да бъде споделено, доколкото мотивите за постановяването на отказа могат да бъдат изведени и от представената по делото докладна записка, в която се излагат аргументи вследствие на проведена с лицето беседа, както и от факта, че за да издаде административния акт, органът е отчел всички факти и обстоятелства по конкретния случай. Съгласно цитираното и от първоинстанционния съд тълкувателно решение 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС, ако административният акт е издаден на основание на надлежно служебно съставени подготвителни документи, изложените в тях съображения са такива и за издаването на самия акт, т.е. негови мотиви. По изложените съображения първоинстанционният съд не е допуснал твърдените нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна. Решението на съда е правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,