Решение № 4041 от 30.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13578/2020 г.

Решение № 4041 от 30.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13578/2020 г., I о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от началник на отдел "Оперативни дейности" – гр. София в Главна дирекция (ГД) "Фискален контрол" при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), чрез юрисконсулт Е. М., срещу Решение № 1600/21.10.2020 г. по адм. дело № 557/2020 г. на Административен съд (АС) – Благоевград, с което по жалба на А. Ц. е отменена негова Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № ФК-С530-0340207/12.06.2020 г. на началник на отдел "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП - гр. София. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, поради допуснато нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорват се изводите на съда, че в заповедта за налагане на ПАМ е останал неизяснен въпросът кой е деецът на нарушението и кой следва да е адресат на заповедта. Излага се, че извършването на административното нарушение, а също и извършителят са безспорно установени, доколкото в хода на извършената проверка е направено писмено обяснение, че именно адресатът на заповедта извършва търговска дейност в проверения обект. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – А. Ц. не изразява становище по депозираната касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Предмет на оспорване пред АС - Благоевград е била Заповед за налагане на ПАМ № ФК-С530-0340207/12.06.2020 г. на началник на отдел "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП - гр. София, с която на А. Ц., на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) е наложена ПАМ "запечатване на търговски обект" – фризьорски салон "С. ", находящ се в с. Сатовча, ул. "Тодор Шопов" № 41, стопанисван от А. Ц., с [ЕГН], и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл. 187, ал. 1 ЗДДС. С обжалваното решение АС – Благоевград е отменил Заповед за налагане на ПАМ № ФК-С530-0340207/12.06.2020 г. на началник на отдел "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП - гр. София. За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, с оглед нормата на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС и правомощията предоставени му със Заповед № 3 ЦУ-ОПР-16 от 17.05.2018 г. Заповед № 3766/25.09.2019 г. на изпълнителния директор на НАП, в предписаната от закона форма и съдържание, като отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК. Наред това е приел, че заповедта за налагане на ПАМ е издадена при съществено нарушение на процесуалния закон, рефлектирало върху правото на защита на извършителя на нарушението и обуславящо незаконосъобразността й. Във връзка с горното, АС – Благоевград е приел за установено, че на 05.06.2020 г. в 12: 40 ч. при извършена проверка от органи по приходите в търговски обект – фризьорски салон "С.", находящ се в с. Сатовча, ул. "Тодор Шопов" № 41, стопанисван от А. Ц., е констатирано, че А. Ц., в качеството си на задължено лице по чл. 3 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, извършва търговска дейност - продажба на фризьорски услуги, без да е изпълнило задължението си да монтира, въведе в експлоатация и използва регистрирано в НАП фискално устройство (ФУ) от датата на започване на дейността в обекта – обстоятелство, за което е бил съставен АУАН № 0340207/05.06.2020 г. Посочените обстоятелства са отразени в Протокол за извършена проверка (ПИП) серия АА № 0035262/05.06.2020 г., връчен на А. Ц., без направени възражения от нейна страна. От писмено обяснение, дадено на 06.06.2020 г., също е установено, че А. Ц. извършва търговска дейност (фризьорски услуги), без да има налично фискално устройство в обекта. Последвало е издаване на процесната заповед от страна началник на отдел "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП - гр. София, с която е наложена ПАМ запечатване на обекта и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. При тези факти, първоинстанционният съд е приел, че атакуваната заповед е издадена при неизяснена фактическа обстановка, доколкото е счел за неуточнен въпросът досежно кой следва да бъде адресат на заповедта и кой е деецът на нарушението. В зависимост от обстоятелството, че в хода на производството процесуалният представител на жалбоподателя е изложил твърдения, че фризьорски салон "С.", находящ се в с. Сатовча, ул. "Тодор Шопов" № 41, не е стопанисван от А. Ц., която няма регистрирана фирма, а е стопанисван от ЕТ "Д. Ц. – С." съдът е приел, че в случая административният орган не е събрал доказателства за това дали А. Ц. лично, или в качеството на служител на ЕТ "Д. Ц. – С.", е работила във въпросния търговски обект, за да може по безспорен начин да се установи и кой следва да бъде адресат на процесната заповед. Съдът е приел за неустановено и обстоятелството дали А. Ц. е задължено лице по чл. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. В заключение е прието, че административният орган, не изяснявайки релевантни факти и обстоятелства за случая, е нарушил чл. 35 от АПК. Обжалваното решение е неправилно постановено. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда за въвеждане в експлоатация или регистрация в Националната агенция за приходите на фискално устройство или интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. Наред с изложеното следва да се посочи, че по силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съобразно чл. 7, ал. 1 ЗДДС лицата по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. Въз основа на ПИП серия АА № 0035262/05.06.2020 г. и 0340207/05.06.2020 г., правилно съдът е приел за установено, че на 05.06.2020 г. в 12: 40 часа, при извършена проверка от органи по приходите в търговски обект – фризьорски салон "С.", находящ се в с. Сатовча, ул. "Тодор Шопов" № 41, стопанисван от А. Ц., е констатирано, че не е изпълнено задължението за монтиране, въвеждане в експлоатация и използване на регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта, въведено с разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗДДС. Следва да бъде посочено, че в конкретния случай спорът в производството не касае осъществяването на нарушението, а правилното определяне на адресата на заповедта за налагане на ПАМ. В тази връзка необосновано първоинстанционният съд приема за неизяснено обстоятелството в какво качество А. Ц. е работила в търговския обект и е извършила нарушението. От приложените към административната преписка писмени обяснения на А. Ц. се установява, че същата извършва търговски услуги (фризьорски услуги) в салон, находящ се на адрес ул. "Тодор Шопов" № 41, с. Сатовча, без да има налично фискално устройство в обекта. Предвид изложеното, решението на първоинстанционния съд е в противоречие с доказателствата по делото, поради което същото като неправилно следва да бъде отменено, като вместо него следва да се разпореди отхвърляне на оспорването срещу Заповед за налагане на ПАМ № № ФК-С530-0340207/12.06.2020 г. на началник на отдел "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП - гр. София. При този изход на спора, на касатора се дължат разноски за касационната инстанция в размер на 100, 00 лева, определени при условията на чл. 143, ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от Гражданскопроцесуалния кодекс, чл. 144 от АПК, чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение