Решение № 746 от 19.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7511/2016 г.

Решение № 746 от 19.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7511/2016 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на В. И. И. от гр. В. против решение № 526/12.03. 2016 г., постановено по адм. д. № 3639/2015 г. по описа на Административен съд - В., с което съдът е отхвърлил жалбата на И. срещу заповед № 30019/6.07.2012 г. на началник-сектор "Пътна полиция" при "ОДМВР"-В. за прилагане на принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство" на основание чл. 171, т. 4 от Закона за движение по пътищата. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Твърди, че съдът е постановил решението си при неизяснена фактическа обстановка; съобразил е в изводите си справка за отнетите контролни точки, без да провери на всички основания законосъобразността на административния акт и да обсъди в съвкупност представените по делото доказателства. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора. Ответникът по касационната жалба не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е установил, че с оспорената заповед № 30019/6.07.2012 г. на началник-сектор "Пътна полиция" при "ОДМВР"-В. на В. И. е приложена принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство" на основание чл. 171, т. 4 от Закона за движение по пътищата. Съдът е приел, че оспорената заповед е законосъобразна, тъй като е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма. Посочил е, че в акта са изложени фактическите и правни основания за прилагане на ПАМ, тъй като органът препраща към приложената към преписката електронна справка за нарушител, поради което заповедта съответства на материалния закон. За да обоснове правния си извод, съдът е приел, че тази справка е описана в обстоятелствената част на оспорената заповед. Мотивирал е извод, че макар и две от наказателните постановления, с които са отнети контролни точки на водача, да са отменени, то съдът не се е произнесъл по отнетите контролни точки, а само по отношение на наложените глоби. По същество е заключил, че е осъществен фактическия състав на чл. 157, ал. 4 ЗДвП, поради което са възникнали последиците на чл. 171, т. 4 ЗДвП. Решението е неправилно. Правно основание за издаване на оспорения пред първоинстанционния съд индивидуален административен акт е нормата на чл. 171, т. 4 ЗДвП, съгласно която на водач, на когото са отнети всички контролни точки и е изгубил правоспособността си, но не е върнал свидетелството си за правоуправление (задължение по чл. 157, ал. 4 от закона), същото се изземва. Съгласно чл. 157, ал. 1 ЗДвП контролните точки служат за отчет на извършените от водача нарушения, като на основание чл. 2, ал. 1 от Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат (отм.), както и на Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение. Следователно, материалноправните предпоставки за изземването на СУМПС като превантивна принудителна административна мярка изискват на водача на МПС да са отнети всички контролни точки и той да не е върнал свидетелството си за правоуправление на компетентния административен орган, при което крайният правопораждащ релевантен факт за отнемането на контролни точки е влизането в сила на наказателното постановление, установяващо нарушението, вида и размера на наказанието. Административният орган е издал оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка "отнемане на свидетелство за управление на МПС" на В. И., като е посочил правната норма, но не е изложил никакви фактически основания, въз основа на които е достигнал до правното заключение за прилагане на ПАМ. В заповедта се съдържа препращане към електронна справка рег. № 15933/26.06.2012 г. - таблици № 1 и № 3. В административната преписка, изпратена по делото, се съдържа електронна справка с печат на КАТ-В., но липсват имена на издател. Към преписката са приложени още две електронни справки без надлежни отбелязвания. В тях са вписани наказателни постановления от 2002 г. до 2012 г. В самата заповед липсва изложение на конкретните фактически обстоятелства, които органът е събрал и съобразил при прилагането на ПАМ. Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК административният акт трябва да съдържа фактически и правни основания за издаването си. В случая, в оспорената заповед не са посочени конкретните фактически основания, които органът е съобразил, за да изведе правния си извод, че са налице основанията по чл. 157, ал. 4 ЗДвП. Издателят на акта е посочил само "справка рег. № 15933/26.06.2012 г. - таблици № 1 и № 3, с посочените в нея НП, датата на влизането им в законна сила и отнетите с тях контролни точки..." Коя справка е таблица 1 и коя справка е таблица 3 не е ясно. Не е ясно и какви точно фактически констатации е установил органът. Оспорената заповед не съдържа каквито и да са мотиви във връзка с посоченото в акта основание за прилагане на ПАМ, макар и органът да препраща към посочените електронни справки, които обаче нямат белезите на официални документи, както са приложени към преписката. Съдът проверява индивидуалния административен акт за наличието на реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК, включително и за фактическите основания за издаването му. Изписването на хипотезата на правната норма, без свързването на предвидените в нея условия и обстоятелства с конкретния казус не е изпълнение на задължението по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Липсата на мотиви е съществено нарушение на процесуалните правила при издаването на акта, водещо до неговата незаконосъобразност и основание за отмяната му. В обжалваното решение съдът е обсъдил изпратените от административния орган доказателства и въз основа на тях е извел правните си заключения. Той е обсъждал конкретни наказателни постановления във връзка с наведени от жалбоподателя възражения, което по същество е допълване на контролирания от него административен акт с мотиви от фактическа страна, което е недопустимо. По делото органът не е представил конкретните НП, влезли в сила, въз основа на които е извел правен извод за отнемане на всички контролни точки на водача. Административният орган е длъжен да изложи фактически и правни основания при издаването на акта си, като в мотивите следва да прецени всички доказателства, които са от съществено значение за административния спор, чието разрешаване се цели с издаването на административния акт. Именно наведените от издателя на акта конкретни факти и обстоятелства, подведени под приложимата правна норма, са предмет на съдебен контрол за законосъобразност. Липсата им засяга съществено и упражняването в пълен обем на правото на защита от адресата на акта. Предвид изложеното, като е приел, че оспорената заповед е законосъобразна, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна. Вместо него следва да бъде постановено друго, с което оспорената заповед бъде отменена като издадена при съществени нарушения на административнопроцесуалните правила и противоречие с материалноправните разпоредби. Воден от горното, Върховният административен съд