Решение № 8307 от 20.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14237/2017 г.

Решение № 8307 от 20.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14237/2017 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано по две касационни жалби, съответно от Й. Т. Б., действащ като едноличен търговец (ЕТ) с фирма "Т. - Й. Б.", със седалище и адрес на управление гр. П., ул. "П. С." № ..., ет. ... и от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - П. при ЦУ на НАП против Решение № 1488/21.08.2017 г., постановено по адм. дело № 1417/2016 г. по описа на Административен съд - П., с което е изменен Ревизионен акт (РА) № 161303877 от 05.12.2013 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - П., офис С. З., в частта, потвърдена с Решение № 611 от 23.06.2014 г. на и. д. директора на Дирекция "ОДОП" - П., като са определени задължения за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ в размер на 8 318,45 лв., ведно с лихви за просрочие в размер на 4 019,16 лв., за здравно осигуряване (ЗО) за 2008 г. в размер на 34,53 лв. и отхвърлена жалбата в останалата част.

Касаторът - Й. Т. Б., действащ като ЕТ "Т. - Й. Б.", оспорва решението в частта, с която РА е изменен, в резултат на което му е определено задължение за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ в размер на 8 318,45 лв., ведно с лихви за просрочие в размер на 4 019,16 лв. Излага доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че неправилно му е отказано право на данъчен кредит по фактури № 309/11.03.2008 г. и № 332/12.03.2008 г., издадени от "Т. г." ООД и неправилно съдът приел, че разходите по тези фактури са отчетени в нарушение на счетоводното законодателство. Претендира отмяна на съдебното решение в обжалваната част и постановяване на друго по съществото на спора, с което РА, в тази му част да бъде отменен. Претендира направените по делото разноски.

Касаторът - директорът на Дирекция "ОДОП" - П. оспорва решението в частта, в която РА е изменен, в резултат на което е намалено установеното задължение за ЗО за 2008 г. за годишно изравняване от 967,78 лв. на 34,53 лв. и отменено задължението за лихви в размер на 467,83 лв., като излага доводи за нарушение на материалния закон - касационно основание съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и жалбата срещу РА да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за недопустимост на касационната жалба на Й. Т. Б., действащ като ЕТ "Т. - Й. Б." на основание чл. 215, т. 2 АПК, като насочена срещу съдебно решение, което не съществува и частична основателност на касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" - П. по подробно изложени доводи.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационните жалби са процесуално допустими, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу конкретно посочено решение на Административен съд - П., което подлежи на касационно оспорване.

Действително, касатора Й. Т. Б., действащ като ЕТ "Т. - Й. Б." твърди, че обжалва решението на АС - П., в частта, с която му е отказано право на данъчен кредит по фактури № 309/11.03.2008 г. и № 332/12.03.2008 г., издадени от "Т. г." ООД, но в същото време излага доводи не само срещу отказа да му се признае право на данъчен кредит по цитираните фактури, но и срещу изводите на съда, че разходите по тези фактури са отчетени в нарушение на счетоводното законодателство, като претендира отмяна на решението на АС - П. в обжалваната му част и отмяна на РА, в частта, с която не са признати действителни стопански операции. Ето защо, настоящата инстанция не споделя становището на прокурора за недопустимост на касационната жалба на Й. Т. Б., действащ като ЕТ "Т. - Й. Б." на основание чл. 215, т. 2 АПК, като счита, че същата е насочена срещу съдебно решение, което съществува - Решение № 1488/21.08.2017 г., постановено по адм. дело № 1417/2016 г. по описа на Административен съд - П., в частта, с която е определено допълнително задължение за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ в размер на 8 318,45 лв., ведно с лихви за просрочие в размер на 4 019,16 лв.

Разгледани по същество, съдът намира за установено следното:

1. По жалбата на Й. Т. Б., действащ като ЕТ "Т. - Й. Б.":

С РА, в обжалваната му част е преобразуван финансовия резултат на ЕТ "Т. - Й. Б.", като е увеличен със сумите по фактури № 309/11.03.2008 г. и № 332/12.03.2008 г., издадени от "Т. г." ООД. Фактическото основанието за увеличение на финансовия резултат е, че фактурите не отразяват реално извършена стопанска операция.

За да отхвърли жалбата на ревизираното лице в частта на установено задължение за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ в размер на 8 318,45 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 4019,16 лв., първоинстанционния съд е взел предвид, че с влязло в сила решение № 1215 от 15.06.2015 г. на Административен съд - П., постановено по адм. дело № 2086/2014 г., потвърдено с решение № 6901/09.06.2016 г. по адм. дело № 8648/2015 г. по описа на ВАС, първо отделение е потвърден процесния РА, в частта, с която на ЕТ "Т. - Й. Б." е отказано право на данъчен кредит по фактури № 309/11.03.2008 г. и № 332/12.03.2008 г., издадени от "Т. г." ООД, поради липса на реални доставки по процесните две фактури. След като е съобразил задължителните указания на ВАС, дадени с решението в отменителната му част, първоинстанционния съд е назначил и изслушал съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), която е приета без оспорване от страните. При определяне на размера на дължимия данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ съдът се е позовал на заключението по назначената ССчЕ, която след като е съобразила резултата от спора по ЗДДС и разпоредбата на чл. 27, т. 2 ЗКПО (в редакцията към 2008 г.) е определила, че следва да се преобразува финансовия резултат на дружеството за 2008 г. на основание чл. 26, т. 2 и чл. 77, ал. 1 от ЗКПО в посока увеличение със сумата от 63 475 лева, представляващи разходи, които не са документално обосновани, а данъчната основа за облагане с пряк данък е в размер на 66 723,24 лв., съответно дължимата сума за довнасяне за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ, след приспадане на авансово внесения данък е в размер на 8 318,45 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 4019,16 лв.

Решението в оспорената от касатора Й. Т. Б., действащ като ЕТ "Т. - Й. Б." част е правилно. Не са налице сочените касационни основания. Решението е обосновано, постановено след обсъждане на доводите на страните и събрания доказателствен материал в съвкупност, като фактите са точно установени и съответно правилно е приложен материалният закон.

Доводите на касатора за неправилност на решението са същите като изложените от него доводи за незаконосъобразност на РА, в частта на отказаното право на данъчен кредит по фактури № 309/11.03.2008 г. и № 332/12.03.2008 г., издадени от "Т. г." ООД. По този въпрос е налице влязло в сила решение № 1215 от 15.06.2015 г. на Административен съд - П., постановено по адм. дело № 2086/2014 г., потвърдено с решение № 6901/09.06.2016 г. по адм. дело № 8648/2015 г. по описа на ВАС, първо отделение.

Правилен е извода на АС - П., че с разходите по цитираните две фактури, издадени от "Т. г." ООД, като документално необосновани следва да се увеличи финансовия резултат на дружеството за 2008 г., като се съобрази и разпоредбата на чл. 27, т. 2 ЗКПО (в редакцията към 2008 г.). При липса на касационни доводи в жалбата срещу размера на установения данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ и съобразяването му със приетото по делото заключение по назначената ССчЕ, настоящата инстанция при служебно извършена проверка за съответствието на решението с материалния закон, намира същото за правилно.

1. По жалбата на директора на Дирекция "ОДОП" - П.:

За да измени РА, в резултат на което е намалено установеното задължение за ЗО за 2008 г. за годишно изравняване от 967,78 лв. на 34,53 лв. и отменено задължението за лихви в размер на 467,83 лв., АС - П. е приел, че съгласно неоспореното от страните заключение по назначената ССчЕ, дължимата сума за ЗО за 2008 г. е в размер на 34,53 лева.

Решението, в тази му част е частично неправилно.

В нарушение на материалния закон - чл. 40, ал. 1, т. 2, ал. 6 и ал. 7 от ЗЗО /редакция, ДВ, бр. 113/2007 г./ съдът е приел, дължимата сума за ЗО за 2008 г. е в размер на 34,53 лева. Този извод не е обоснован нито със заключение по назначена ССчЕ, нито със собствени мотиви, изложени от съда.

Едноличният търговец се осигурява върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващи се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване и годишно върху доходите от дейността и доходите по т. 3, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 8 от Кодекса за социално осигуряване. Максималният размер на месечния доход, върху който се изчислява здравноосигурителната вноска, е максималният доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Съгласно чл. 8, т. 2 от ЗБДОО за 2008 г. (отм.) минимален месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица е 240 лв., а съгласно т. 5 от същата разпоредба, максимален месечен размер на осигурителния доход е 2 000 лв. За годишен период - 2008 г., осигурителният доход следва да бъде ограничен до 24 000 лв., съгласно чл. 40, ал. 7 от ЗЗО. Тази сума се намалява с размера на дохода от пенсия, върху който е осигурено лицето за сметка на републиканския бюджет и която е в размер на 4 990,26 лв, съгласно констатациите в решението на директора на Дирекция "ОДОП" - П. Облагаемият доход по чл. 26 от ЗДДФЛ за данъчната година се намалява с вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на Кодекса за социално осигуряване в размер на 2 880 лв. Осигурителният доход на ревизираното лице, при приложимост на горните разпоредби е 16 129,74 лв. Съгласно чл. 2 от ЗБНЗОК за 2008 г. (отм.), здравноосигурителната вноска за 2008 г. в размер 6 на сто, или размерът на ЗОВ по ЗЗО е върху годишен осигурителен доход в размер на 16 129,74 лева е в размер на 967,78 лв. От нея следва да се приспаднат вноските по ЗЗО, внесени през годината в размер на 172,80 лв. Остатъкът за внасяне се получава в размер на 794,98 лв., ведно с лихвите върху тях.

С оглед изложеното, настоящата инстанция счита, че решението на АС - П., в частта с която е отменен РА, в частта, с която е определено задължение за ЗО за 2008 г. за годишно изравняване над размера от 34,53 лева до размера на 794,98 лв. е неправилно, поради което следва да се отмени, като вместо него спора се реши по същество, като се отхвърли жалбата на Й. Т. Б., действащ като ЕТ "Т. - Й. Б." срещу Ревизионен акт № 161303877 от 05.12.2013 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - П., офис С. З., в частта, потвърдена с Решение № 611 от 23.06.2013 г. на и. д. директора на Дирекция "ОДОП" - П., с която са му определени задължения за ЗО за 2008 г. за годишно изравняване над размера от 34,53 лева до размера на 794,98 лв., ведно със съответните лихви върху тях.

С оглед крайния изход на спора, на Дирекция "ОДОП" - П. следва да се присъдят допълнително разноски за първоинстанционното и касационното производство в общ размер на 600 лева, определени за всяка инстанция от по 300 лева на основание чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Предвид на изложеното Върховният административен съд, Осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК,