Решение № 11726 от 12.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16529/2009 г.

Решение № 11726 от 12.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16529/2009 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби: Първата - подадена от областния управител на област с административен център гр. Варна против решение № 1645/14.10.2009 г. по адм. д. № 2093/2007 г. на Варненски административен съд, с което е отменена негова Заповед № РД-07-7706-204/8.08.2007 г., с която е одобрен плана на новообразуваните имоти за земеделски земи, предоставени за ползване на граждани на осн. § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ на местност "Сотира", землище Варна, област Варна в частта на Регистъра към плана досежно имоти № № 1044 и 433, по отношение на които преписката е върната за ново разглеждане и произнасяне по същество и го осъдил да заплати разноски в размер на 180 лв. Касаторът посочва основанието по чл. чл. 209, т. 2 АПК - недопустимост, алт. неправилност на обжалваното решение по чл. 209, т. 3 от АПК без да сочи доводи. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение. В откритото съдебно заседание пред ВАС не се явява и не изпраща представител. В молба чрез юрк. Мартин Добрев поддържа само искането обжалваното решение да се отмени като неправилно и незаконосъобразно и претендира разноски . В о. с. з. на ВАС касационният жалбоподател не се явява и не изпраща представител. Втората касационна жалба, подадена срещу същото решение е от Стефка Георгиева Петрова и Петър Янков Халваджиев, чрез адв. Кирил Костов, техен пълномощник. Навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение на трите касационно отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК . Молят решението да бъде отменено и постановено друго, с което подадената срещу оспорената заповед жалба да бъде отхвърлена. В откритото съдебно заседание пред ВАС не се явяват и не изпращат представител. Ответните и заинтересованата страни не се явяват и не изпращат представител. В писмени отговори заинтересованите страни Тодор Василев Цанев и Румяна Ваклинова, чрез адв. Кремена Маринова, оспорват двете жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за незаконосъобразност на оспорения съдебен акт. Посочва, че в приетата СТЕ имало данни за наличие на спор за материално право. Предлага решението да бъде отменено. Касационните жалби са подадени в срока по в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страни, спрямо които постановените съдебни актове са неблагоприятни, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество на посочените в тях касационни основания, са неоснователни, по следните съображения: С обжалваното решение, в производство по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, образувано по жалба на Тодор Цанев Василев и Васил Цанев Василев, вторият починал в хода на процеса и заместен от наследниците си Росица Кирилова Василева и Цветелина Василева Иванова, и по жалбата на Румяна Добромирова Ваклинова по присъединеното дело 2099/07 г. по описа на Адм. съд - Варна, административният съд отменил заповед № РД-07-7706-204/8.08.2007 г., с която е одобрен плана на новообразуваните имоти и регистъра към него на земеделските земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ на местност "Сотира", землище Варна, област Варна в частта на Регистъра към плана досежно имоти № № 1044 и 433 и изпратил преписката на областния управител за съобразяване с указанията, дадени в решението. За да достигне до този резултат АС - Варна обсъдил представените от първите двама оспорващи титули за собственост, а именно НА № 134/97 г. и НА № 124/99 г., установяващи собственост, както следва: Тодор Цанев Василев - 5/6 ид. ч. от лозе с площ 400 кв. м, цялото от 450 кв. м и Васил Цанев Василев 1/6 ид. ч. от същото лозе в местността "Сотира", представляващо имот № 2049-А по плана на местността. По отношение на оспорващата по присъединеното дело Румяна Добромирова Ваклинова обсъдил представените НА № 128/97 г. и НА № 43/97 г., видно от които тя е собственик на осн. § 4 от ЗСПЗЗ и чрез дарение на лозе с площ от 600 кв. м, цялото от 750 кв. м, находящо се в местността "Сотира", представляващо имот пл. № 2049 по плана на местността. Преценил, че и тримата жалбоподатели са ползватели на имоти с № 2049 и 2049-А, обективирани в посочените по-горе нотариални актове, съществуващи в действащия кадастрален план на района от 1973 г. Съобразил представеното по делото Решение на ПК № 184 от 23.02.1994 г., с което се възстановява правото на собственост на наследниците на Петър Янков Халваджиев върху овощна градина в местността"Сотира"от 1,200 дка, представляваща имот № 2049. Посочил, че видно от извадката от Регистъра на имотите към ПНИ за м. "Сотира", одобрен с процесната заповед за собственици на имот № 433 с площ 400 кв. м са вписани тримата оспорващи и още две лица, а за имот № 1044 с площ 803 кв. м са вписани наследниците на Петър Янков Халваджиев. С основна и две допълнителни СТЕ установил, че от стар имот 2049 са образувани два нови имота - № 2049-а с площ 450 кв. м и № 2049 с площ 565 кв. м и че имот 2049-а е новообразуван по ПНИ в имот с № 433 с площ от 400 кв. м. Така извел извод, че по отношение на собствениците на този имот е налице неправилно записване, тъй като не е отразено действителното положение съгласно НА № 124/97 г., видно от който Цвята Т. Маринова е продала на сина Тодор Василев своите 4/6 ид. ч. от процесния имот, поради което съсобственици на имот № 2049-а, респективно имот № 433 по ПНИ са само той с 5/6 ид. ч. и Васил Василев- с 1/6 ид. ч. По отношение на имот № 1044 с площ 803 кв. м по ПНИ приел, че също е налице незаконосъобразност, тъй като не е отреден имот за ползвателката Румяна Ваклинова, притежаваща право на собственост, трансформирано от право на ползване в пълен обем, видно от НА № 43/97 г., върху 600 от 750 кв. м ид. ч. на имот № 2049 по плана на местност "Сотира", чието име не фигурира в регистъра на имотите като собственик на имот. При тези данни приел, че е налице нарушение на чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. На това основание приел, че в частта досежно посочените два имота следва да отмени оспорената заповед, и тези имоти да се отразят с легитимните собственици. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му съдът не е допуснал нарушения, които да съставляват касационни отменителни основания. На първо място съдът намира за неоснователно възражението за недопустимост на обжалваното решение. При наличие на допустими - подадени в срок и от лица с активна легитимация жалби, съдът е имал право и задължение да процедира, поради което извършените от него процесуални действия са валидни, а доводът по чл. 209, т. 2 АПК не намира опора в доказателствата по делото и закона. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, изискващи отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, АС - Варна е издал законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Законосъобразен е извода на съда за основателност на жалбите, с които е бил сезиран, предвид следното: Съгласно разпоредбата на § 4к, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ, за земите, предоставени на граждани въз основа на актове по § 4, се изработват помощен план и план на новообразуваните имоти, а според ал. 2 помощният план съдържа данни, както за имотите, предоставени за ползване, така и за имотите, съществували преди образуването на трудово-кооперативните земеделски стопанства и държавните земеделски стопанства. Съгласно препращащата разпоредба на ал. 4 на цитирания текст, съдържанието на плана на новообразуваните имоти по ал. 1 и реда за изработването му се определят с правилника за прилагане на закона. Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, с плана на новообразуваните имоти по § 4к, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които се придобива, съответно възстановява, по реда на § 4к, ал. 7 и при условията на § 4а, 4б и 4з от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ. Планът на новообразуваните имоти се изработва въз основа на помощния план, а данните за собствеността на новообразуваните имоти се записват в регистър на имотите, който е неразделна част от плана на новообразуваните имоти. С оглед горното е обоснован и законосъобразен извода на съда, че по отношение на имоти № № 1044 и 433 е нарушена разпоредбата на чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ . Този извод се налага от безспорно установените данни, че в регистъра на имотите не са записани действителните данни за собственост върху тях. От друга страна не е налице спор за материално право, респ. противопоставяне на собственически интереси, както се твърди във втората жалба, тъй като ползвателката Румяна Ваклинова е със завършена процедура по закупуване на ползваните от нея имоти, и като бивш ползвател се ползва с предимство пред възстановените собственици, по арг. от § 4з, ал. 1 и 2 от ЗСПЗЗ. Въведеното в тази връзка основно възражение на касаторите по втората жалба не намира опора в закона. Последното възражение в тази жалба, че съдът не съобразил своя акт със заключението на вещото лице в частта, посочваща липса на нарушения по чл. 28 ППЗСПЗЗ при издаване на оспорената заповед, е също неоснователно, предвид обстоятелството, че това е правен въпрос, по който само съдът има право и задължение да се произнесе. Предвид посоченото по-горе ВАС намира, че първостепенният съд е направил правилен извод за незаконосъобразност на плана в обжалваната му част. С оглед горното правилно преписката е върната на административния орган, тъй като съдът не може да замести волята на административния орган. Одобряването на плана на новообразуваните имоти е в кръга на специалните правомощия на областния управител, като самата процедура се изпълнява от лица със специални познания, каквито съдът не притежава. Затова съдът, след като е констатирал несъответствието със закона, правилно е отменил порочния акт и в съответствие с правомощието си по чл. 173, ал. 2 от АПК върнал преписката на административния орган, като дал указания по тълкуването и прилагането на закона. Предвид изложеното по-горе, настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение на административния съд съответства на материалния закон, обосновано е и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. При служебната проверка не се констатира същото да е нищожно, поради което и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията за разноски, направена от първия касационен жалбоподател, е неоснователна. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,