Решение № 70 от 2.04.2013 г. на ВКС по н. д. № 2095/2012 г.

Решение № 70 от 2.04.2013 г. на ВКС по н. д. № 2095/2012 г., III н. о., НК, докладчик съдията Севдалин Мавров Постъпило е искане от главния прокурор за изменение по реда на възобновяването на решение № 240 от 6.10.11 г., постановено по ВНОХД № 226/11 г. на Великотърновския апелативен съд, в частта за режима за изтърпяване на наложеното на осъдения А. А. наказание лишаване от свобода. Посочено е основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК - нарушение на закона. Искането се поддържа в съдебно заседание. Защитата и осъденият намират искането за основателно и молят да се възобнови делото. Върховният касационен съд, като взе предвид постановените по делото съдебни актове, посочените основание и доводи и становищата на страните, намира, че искането на главния прокурор следва да се ОСТАВИ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ. С присъда № 21 от 11.04.11 г., постановена по НОХД № 126/11 г. на Русенския окръжен съд, А. е признат за виновен и осъден по чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, пр. 1, б. "б", пр. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 342, ал. 1 и чл. 58а, ал. 1 НК на ШЕСТ години лишаване от свобода. На осн. чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 ЗИНЗС му е определен първоначален СТРОГ режим за изтърпяване на наказанието в затворническо заведение от ЗАКРИТ тип. По протест на прокурора и жалби от защитата на А. и частните обвинители Великотърновският апелативен съд с решение № 240 от 6.10.11 г. по ВНОХД № 226/11 г. е изменил първоинстанционния акт, като е оправдал осъдения за част от инкриминираните нарушения на ЗДвП и ППЗДвП и е увеличил размера на наложеното му наказание на ОСЕМ години лишаване от свобода. По касационни жалби лично от А., неговата защита и повереника на частните обвинители с решение № 585 от 19.01.12 г. по н. д. № 2828/11 г. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение е оставил в сила въззивния акт. Чрез протеста, жалбите и пледоариите на страните контролиращите инстанции не са сезирани по въпроса за първоначалния режим, съответно типа затворническо общежитие. При това развитие на делото не е налице посоченото основание по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК за възобновяване на делото, макар и в полза на осъденото лице, тъй като по негова жалба и такава от неговата защита въззивното решение е проверено по касационен ред и настоящият състав на ВКС няма правомощие да ревизира касационното решение. Допуснатото нарушение на чл. 59, ал. 1 ЗИНЗС, касаещо първоначалния режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, наложено за непредпазливо престъпление, както и определения тип на затворническото общежитие по чл. 61, т. 2 ЗИНЗС следва да бъде коригирано единствено по реда и със средствата на ЗИНЗС, като се има предвид, че отразеното в искането на главния прокурор е в полза на осъденото лице. Водим от горното и на осн. чл. 424, ал. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,