Решение № 8608 от 24.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16135/2009 г.

Решение № 8608 от 24.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16135/2009 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Иван Петров Хаджимладенов и Георги Иванов Хаджимладенов, двамата от гр. Самоков, подадена против решение № 631 от 20.10.2009 г., постановено от Административен съд София - област, седми състав, по адм. д. № 444/2009 г. С жалбата и в съдебно заседание чрез упълномощен адв. Ицов се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според жалбоподателите съдът е тълкувал крайно стеснително нормата на чл. 31, ал. 1 от ЗОС, като е приел, че започването на мероприятието е пречка за отмяна на отчуждаването. Касаторите твърдят, че приложимата норма следва да се тълкува с оглед бездействието на органа по отчуждаването и молят Върховния административен съд да отмени обжалваното решение, да уважи жалбата им против процесния отказ и да уеднакви практиката по чл. 31 от ЗОС. Ответникът - кметът на община Самоков оспорва касационната жалба с писмен отговор, подаден чрез упълномощен юрисконсулт Емилия Константинова, която изразява становище за оставяне в сила на съдебното решение, защото в случая не са налице предпоставките за отмяна на отчуждаване. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за отхвърляне на касационната жалба, защото съдът е обсъдил доказателствата, становищата и приложимата материалноправна уредба, като за приетото се е обосновал. Заключението на вещото лице е, че мероприятието по подробния устройствен план е изпълнено и 29 кв. метра от процесния имот представляват прилежаща площ към изградените в УПИ-I в квартал 285 сгради, чието изграждане е в изпълнение на мероприятието по плана. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 631 от 20.10.2009 г. е отхвърлена жалбата на Иван Петров Хаджимладенов - лично и като пълномощник на Георги Иванов Хаджимладенов, двамата от гр. Самоков, срещу изричен отказ на кмета на община Самоков, обективиран в писмо изх. № 94-00-1125/24.03.2009 г., с който е отказано да бъде отменено отчуждаването на масивна жилищна сграда, построена в парцел № 1081, кв. 81 по плана на гр. Самоков от 1964 г. За да достигне до този резултат Административният съд - София-област е приел, че процесният имот е отчужден на основание § 91 от ППЗПИНМ с решение № 45 от 28.08.1970 г. на ИК на ГОНС - Самоков и протоколи за избор на жилища на правоимащите съгласно § 8 от горепосочения правилник, като в т. 7 от визираното решение относно имот № 1081 е предвидено обезщетяване на Георги Иванов Хаджимладенов с апартамент № 13 - двустаен с мазе № 3, а Петър Иванов Младенов е обезщетен с апартамент № 15 - двустаен с мазе № 18. Съдът се е позовал на приета съдебно- техническа експертиза, според която за частта от процесния имот № 1081 от кв. 82 по рег. план на гр. Самоков, идентичен с имот № 1413 по плана на гр. Самоков от 1978 г. и нов пл. № 348 по одобрения регулационен план от 2007 г., за който по цитирания план от 2007 г. е отреден УПИ I - за ЖС в кв. 285, мероприятието по подробния устройствен план е изпълнено, тъй като 29 кв. м. от процесния имот представляват прилежаща част към изградените в горепосочения УПИ сгради, чието изграждане е в изпълнение на мероприятието по ПУП. От тук първоинстанционният съд е извел извод, че законодателят в чл. 31, ал. от ЗОС не предвижда частична отмяна на отчуждаването, поради което отказът на ответника е законосъобразно издаден. Освен това в мотивите на съдебното решение е констатирано, че жалбоподателите не са заявили готовност да върнат получените имотни обезщетения - два двустайни апартамента. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, Административният съд - София-област е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото с приетото като доказателство решение № 112 на ИК на ГОНС от 11.08.1970 г. се установява по безспорен начин, че в полза на държавата са отчуждени множество имоти, между които пл. № 1081 и същите са включени в терена на същия квартал, отреден за блоково жилищно строителство. От приложения към преписката АДС № 2682/8.06.1976 г. относно отчуждената сграда в горепосочения имот и АОС - частна № 771/19.05.2000 г. за имота с нов пл. № 1413 е видно, че отчуждаването е осъществено за обществено строителство. При това положение основният спорен въпрос между страните е дали е започнало мероприятието по подробния устройствен план и доколко отчужденият имот се ползва по предназначение. На тези въпроси е отговорила назначената съдебно-техническа експертиза, която не е оспорена от страните и е приета без възражения. В заключението на вещото лице е отразено, че след запознаване с приложените писмени доказателства и оглед на място експертът е установил, че за частта от процесния имот, която сега попада в УПИ-I - за ЖС в кв. 285 мероприятието е изпълнено, защото посочените от вещото лице 29 кв. м. съставляват прилежаща площ към изградените в гореописания УПИ сгради, които според експерта представляват мероприятието, предвидено в отчуждителните преписки. При това положение в мотивите на атакуваното съдебно решение правилно е преценено, че отреждането на процесния имот е за блоково жилищно строителство и то е реално осъществено на място, като част от отчуждения имот е зает от реализираното мероприятие. Следва да се има предвид, че в конкретната хипотеза имотът се ползва по предназначението, за което е отчужден - за блоково жилищно строителство, поради което по отношение на процесния имот нито една от двете предпоставки на закона за отмяна на отчуждаване по реда на чл. 31, ал. 1 от ЗОС не са налице. За да е изпълнен фактическия състав на чл. 31, ал. 1 от ЗОС, следва да е поискана и да е възможна отмяна на отчуждаването на целия отчужден имот и законът не регламентира частична отмяна на отчуждаването. Обосновано съдът е приел, че не са налице законовите условия за приложението на чл. 31, ал. 1 от ЗОС. Неоснователно е възражението на касаторите, че съдът е тълкувал приложимата законова норма крайно стеснително. В текста на визираната разпоредба са регламентирани изрично условията, при които е допустима претендираната отмяна на отчуждаване, като не е предвидена частична отмяна. След като съдът е констатирал, че в случая липсват изискуемите предпоставки, следва да се приеме, че чл. 31, ал. 1 от ЗОС е тълкуван и приложен точно и правилно е отхвърлена жалбата срещу оспорения отказ на кмета на община Самоков. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, което налага отхвърлянето й. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение