Решение № 9774 от 29.9.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3590/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Министъра на културата, подадена чрез юрк. Харизанова, срещу решение 497/01.02.2021 г., постановено по адм. дело 8910/2020 г. по описа на Административен съд - Софияград (АССГ). Касационният жалбоподател навежда доводи за недопустимост и неправилност на решението, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита за неправилен извода на съда, че административният акт, в оспорваната му част, не съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Иска отмяна на съдебното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Етажна собственост на недвижими имоти в сграда, с административен адрес: гр. София, район Възраждане, "Зона Б-2", [улица] 70, представлявана от адв. Арабаджиева и адв. Кънчовски, изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор. Претендира разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение съставът на АССГ е отменил отказ по заявление вх. 94-00-379 от 12.03.2020 г., подадено от Етажната собственост на сграда, с административен адрес: гр. София, район Възраждане, "Зона Б-2", [улица], обективиран чрез невключването му в Утвърдения от министъра на културата списък на одобрените за финансиране искания за целева финансова подкрепа в областта на консервацията на недвижими културни ценности през 2020 г. в рамките на средствата, предвидени по бюджетна програма 1: Опазване на недвижимото културно наследство и е върнал делото като преписка на министъра на културата за ново произнасяне по заявление вх. 94-00-379/12.03.2020 г. при спазване на изискването за мотивираност на акта-чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. С обжалваното решение са присъдени разноски с оглед изхода на спора. За да постанови решението си, съдът е приел, че обжалваният отказ не отговаря на изискванията за форма по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Съдът е заключил, че същият е постановен при пълна липса на фактически и правни основания за издаването му. Съдът е приел, че въпреки факта, че мотивите на административния акт могат да бъдат изложени и отделно от него, в друг предхождащ го документ, част от административната преписка, предхождащите издаването на заповедта документи в настоящия случай не могат да удовлетворят изискването за излагане на мотиви към акта, още по малко липсващото фактическо и правно основание. Съдът е приел, че констатираното нарушение на формата на акта е съществено, тъй като препятства възможността за упражняване на контрол върху издадения акт, както и за организиране на адекватна защита спрямо него и се явява основание за отмяна на отказа. Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът, преценявайки законосъобразността на обжалвания пред него индивидуален административен акт на основанията по чл.146 от АПК и предвид разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК е длъжен да провери дали административният акт съдържа всички изискуеми по смисъла на чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, включително наличието на фактически и правни основания за издаването му. Правилно в тази връзка първоинстанционният съд е приел, че административният акт не отговаря на изискванията за форма по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК в постановения отказ липсват фактическите и правни основания за издаването му, поради което същият не е мотивиран. С излагането на тези основания / мотиви до знанието на страните се довеждат съображенията, по които административният орган е издал или е отказал да издаде искания административен акт. Посочването на фактически и правни основания за постановяване на административния акт осигурява правото на адекватна защита на страните срещу същия от една страна, а от друга дава възможност на съда да упражни ефективен контрол за законосъобразността му. Фактическите основания са юридическите факти, от които органът черпи упражненото от него публично право, поради което непосочването им в текста на административния акт препятства индивидуализиране пределите на упражнената власт, съответно препятства проверката за законосъобразност на обективираното в акта властническо волеизявление. Правилен е изводът на административния съд, че липса на фактически основания за издаване на обжалвания отказ, не може да бъде попълнена за първи път в хода на съдебното производство по обжалването му. Съдът не може и не следва да замества мотивите, фактическите и правни основания за издаване на административния акт, тъй като по този начин би подпомогнал една от спорещите страни, с което би нарушил основни принципи в административния процес, на първо място - принципа за равенство на страните в административното производство, прогласен в чл. 8 от АПК. С оглед на гореизложеното касационната жалба е неоснователна, а обжалваното с нея съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на ответника следва да се присъдят своевременно претендираните разноски в размер на 300 лева. На л. 59 от делото е представен списък по чл. 80 от ГПК, а на л. 31 е представен договор за правна защита и съдействие и доказателства, че сумата е внесена. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение