Решение № 11507 от 29.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 899/2024 г.

Производството е по реда чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Държавно предприятие "Управление и стопанисване на язовири" /ДПУСЯ/, със седалище и адрес на управление гр. София, чрез пълномощника старши юрисконсулт В. Василев, срещу Решение 7866 от 15.12.2023 г. по адм. дело 6/2023 г. по описа на Административен съд София град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложените в касационната жалба доводи се иска отмяна на съдебното решение. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът началникът на група Превантивен контрол и превантивна дейност /ПКПД/ в сектор Превантивна и контролна дейност /ПКД/ към Районна дирекция за пожарна безопасност и защита на населението /РДПБЗН/ гр. Ловеч в отговор излага аргументи за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното съдебно решение, поради което моли същото да бъде оставено в сила. Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски от касатора. Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на съдебен контрол акт. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон съгласно чл. 218 АПК, касационната жалба се явява неоснователна. С обжалваното съдебно решение Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на ДП Управление и стопанисване на язовирите срещу Констативен акт КА-ПБЗН-ЛЧО-4-11/24.11.2022 г., издаден от началник група ПКПД, в сектор ПКД към РДПБЗН - Ловеч при ГД ПБЗН към МВР и е присъдил разноски. Съдът е приел, че с констативния акт законосъобразно са дадени предписания за изграждането на система за оповестяване за осигуряване на ранно предупреждение на персонала, компетентните органи и населението, с правно основание чл. 35, ал. 3, т. 5 от Закона за защита от бедствия /ЗЗБ/ като актът е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и е в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. От фактическа страна е установено, че язовир Пазар дере в землището на с. Голец, община Угърчин, област Ловеч е собственост на държавата, предоставен за стопанисване на ДП Управление и стопанисване на язовирите. От писмо с изх. ОМ-06-91/14.07.2020г. на областния управител на област Ловеч е видно, че за язовир Пазар дере е определена първа степен на потенциална опасност по критерия: засегнати елементи от инфраструктурата, водещи до отрицателни последствия за обществото и човешкото здраве и стопански такива от първа и втора категория по смисъла на чл. 2, чл. 4, ал. 5 от Наредбата за номенклатурата на видовете строежи. В Протокол 59/22.06.2022 г., съставен при извършен оглед на язовирна стена и съоръжения към нея, са обективирани резултатите от проверка, извършена от Комисия при Областен управител Област Ловеч. За язовира е изготвен авариен план през 2021 г. Констативният протокол е изпратен на директора на РД ПБЗН Ловеч с писмо изх. ОМ-06-28/21/25.07.2022 г. При извършена последваща проверка е установено, че за язовира няма изградена локална система за ранно оповестяване и предупреждение на персонала, компетентните органи и населението, както и че към аварийния план не е приложена карта на уязвимите от заливане зони несъответствия с разпоредбите на чл. 35, ал. 2 и ал. 3, т. 5 от ЗЗБ. Фактическите обстоятелства са обективирани в Констативен акт КА-ПБЗН-ЛЧ0-4-11/24.11.2022 г. С КП са дадени и задължителните предписания на ДПУСЯ като лице, което стопанисва язовира, за отстраняване на несъответствията. Задължението за изграждане на локална система за оповестяване за осигуряване на ранно предупреждение на персонала, компетентните органи и населението е нормативно регламентирано от разпоредбата на чл.35, ал.3, т.5 от ЗЗБ, а касационният жалбоподател е лицето, което е задължено да извърши горното съобразно чл.35, ал.3 вр. ал.1 от ЗЗБ. С оглед казаното така даденото предписание се основава на закона и не са налице основания за неговата отмяна. Неоснователен е доводът на касационния жалбоподател за невъзможност за изготвяне на карта на уязвимите от заливане зони, тъй като от самото начало липсвали изготвени карти на уязвимите от заливане зони и нямало утвърдена от компетентен орган методика, по която те да се изготвят. Съгласно чл. 89, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗБ, при осъществяване на контрол по спазването на този закон или на подзаконовите нормативни актове по прилагането му, министърът на вътрешните работи или оправомощени от него длъжностни лица дават предписания, които органите на изпълнителната власт, юридическите лица и едноличните търговци са длъжни да изпълняват. В разпоредбата на чл. 7 от Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние /Наредбата/, издадена на основание чл. 141, ал. 2 от Закона за водите, е посочено, че собственикът отговаря за изпълнението на всички изисквания по Закона за водите и за осигуряването на безопасна експлоатация на язовирите. Съгласно чл. 57, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата, аварийните планове на язовирите се изготвят от собственика/оператора по реда на чл. 35 от ЗЗБ и чл. 138а, ал. 1 и 2 от Закона за водите /ЗВ/, като специфичните изисквания за формата и съдържанието на аварийните планове на язовирите се определят с Наредбата. Съобразно т. 4.8. от Приложение 2 към чл. 57, ал. 2 от Наредбата, аварийният план съдържа карти на уязвимите от заливане зони, които се изготвят за язовирите от първа висока степен на потенциална опасност съгласно чл. 141б от Закона за водите. Степента на потенциална опасност се определя съгласно Приложение 1 към чл. 10, ал. 2 от Наредбата, като в настоящия случай язовирът е класифициран като такъв от първа висока степен на потенциална опасност. Следва да бъдат споделени изводите на Административен съд София град, че не съществува идентичност между картите по чл. 146з от Закона за водите и картите по т. 4.8. от Приложение 2 към чл. 57, ал. 2 на Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях, и за осъществяване на контрол за техническото им състояние. Картите по чл. 146з от Закона за водите касаят райони под заплаха от наводнения и райони с риск от наводнения, въз основа на същите се съставят планове за управление на риска от наводнения на ниво район на басейново управление на водите за районите по чл. 146г, ал. 1, както и за районите по чл. 146б, ал. 1, т. 2, картите се съставят по методиката по чл. 187, ал. 2, т. 6 от ЗВ, актуализират се и се преразглеждат от директора на съответната басейнова дирекция. Картите по т. 4.8. от Приложение 2 към чл. 57, ал. 2 на Наредбата са относно уязвими от заливане зони, изготвят се за язовирите от първа висока степен на потенциална опасност съгласно чл. 141б от Закона за водите, част са от аварийния план на язовира, поради което очевидно изготвянето им е задължение на собственика/оператора на язовира. Съгласно посоченото в т. 4.8. от Приложение 2 към чл. 57, ал. 2 от Наредбата, основната цел на картите на уязвимите от заливане зони е да се определят териториите, които ще бъдат наводнени от високата вълна при разрушаване на язовирната стена или от изпускане на водни обеми от язовира в аварийни условия, като тези карти са необходими, за да се улесни навременното уведомяване и евакуацията на райони, потенциално засегнати от разрушаване на язовирната стена или преминаване на висока вълна. Това води до извода, че първо се изготвят аварийни планове с карти на уязвимите от заливане зони на всеки обект, а след това се съставят планове за управление на риска от наводнения в целия район, в който може да има множество водоеми и водностопански съоръжения. След като процесният язовир е класифициран от първа висока степен на потенциална опасност, собственикът/операторът е задължен да изготви авариен план за обекта, като изготви и приложи към същия и карта на уязвимите от заливане зони. Обстоятелството, че няма създадена единна методика за изработване на картите по т. 4.8. от Приложение 2 към Наредбата е ирелевантно за спора, тъй като то не обуславя отпадане на задължението на собственика/оператора за изготвяне на карта на уязвимите от заливане зони. Правилно е преценено от съда, че наличието или липсата на единна методика касае по-скоро класификацията на язовирите по степен на потенциална опасност, която за конкретния язовир е приключила с категоризирането му като такъв от първа висока степен на потенциална опасност. Неоснователни са и оплакванията за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, свързани с нарушаване правото на участие на Държавно предприятие "Управление и стопанисване на язовири" в административното производство. Според теорията и съдебната практика съществени са онези нарушения, които са повлияли или са могли да повлияят на съдържанието на акта и ако не бяха допуснати, би могло да се стигне и до друго решение по същество от страна на административния орган. В конкретния случай административният акт съдържа фактически констатации, които не са били оспорени. Присъствието на негов представител при осъществяване на проверката не би довела до констатирането на различни такива. Решението на Административен съд София град се основава на задълбочена и обоснована преценка на събраните доказателства, и е постановено в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. В хода на проведеното съдебно производство първоинстанционният съд е събрал относимите и необходими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни факти и обстоятелства от значение за спорното право, съобразил е правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на оспорения акт съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 АПК по критериите в чл. 146 АПК. Въз основа на прецизната преценка на събраните по делото доказателства и анализа им във връзка с приложимата нормативна уредба е изведен правилен извод за неоснователност на жалбата срещу акта. С оглед изхода на спора, искането за присъждане на разноски от стана на касационния жалбоподател не следва да бъде уважено, а такова от страна на ответника не е заявено и разноски не му се следват. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,