Решение № 13493 от 10.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5305/2019 г.

Решение № 13493 от 10.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5305/2019 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" – Благоевград срещу Решение № 572 от 21.03.2019 г., постановено по адм. дело № 889/2018 г. по описа на Административен съд – Благоевград. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че съдът не е обсъдил доводите му относно дължимостта на таксата, както и наличието на противоречива съдебна практика по този въпрос. Счита, че дружеството не разполага с разрешително по чл. 46, ал. 1, т. 2 от Закона за водите /ЗВ/ за ползване на воден обект за аквакултури и свързаните с тях дейности, поради което намира, че то дължи такса за водовземане. По същество претендира отмяна на атакувания съдебен акт и отхвърляне на оспорването. Ответникът по касационната жалба –"Феруница" ЕООД, гр. Благоевград, с писмена защита по същество, оспорва основателността й. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава аргументирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, като взе предвид заявените касационни основания, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на производството пред АС - Благоевград е законосъобразността на Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 10/09.08.2018 г., издаден от Директора на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" /БДЗБР/ - Благоевград, с който на "Феруница" ЕООД е установено по основание и размер задължение за водоползване и ползване на воден обект - р. Бяла Места, десен приток на р. Места, местността "Бяла Места", землището на гр. Якоруда, общ. Якоруда, област Благоевград, за периода 01.01.2014 г. - 31.12.2014 г. в размер на 2 790 лв., осъществено въз основа на Разрешително за водоползване и ползване на воден обект № 400317/20.06.2005 г. /Разрешителното/, продължено с Решение № ПО-01-29/08.04.2011 г., издадени от Директора на БДЗБР - Благоевград. За да достигне до извод за основателност на оспорването, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: С горепосоченото разрешително е предоставено право на водоползване и ползване на воден обект - р. Бяла Места, десен приток на р. Места. Същото е издадено на основание чл. 44, ал. 1 и 2 и чл. 46, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 52, ал. 1, т. 3 ЗВ, а като цел на водоползването е вписано "риборазвъждане". На 15.11.2016 г. "Феруница" ЕООД е уведомено, че е започнало производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане относно дължима такса за разрешеното право на ползване с приложена покана за доброволно изпълнение. На 09.08.2018 г. е издаден оспореният АУПДВ, който е обжалван по административен ред и потвърден с Решение № 188/23.10.2018 г. на Министъра на околната среда и водите. След анализ на целта, срока на действие и основанието на издаденото Разрешително за водоползване и ползване на воден обект и продължаващото го и изменящо го Решение, издадени от Директора на БДЗБР – Благоевград, както и приложимата редакцията на разпоредбата на чл. 194 от Закона за водите - ДВ, бр. 36 от 2008 г. АС- Благоевград е приел, че след изменението на чл. 194 ЗВ е отпаднало задължението за заплащане на такси за водовземане и за ползване на воден обект, в случаите, когато те се отнасят за аквакултури и свързаните с тях дейности. Акцентирал е върху отмяната на б. "б" на чл. 194, ал. 1, т. 2 от ЗВ относно задължението за плащане на такса за ползване на воден обект за аквакултури и новоприетата т. 4 на чл. 194, ал. 7 от ЗВ /към момента ал. 11/, съгласно която такса за водовземане по т. 1, б. "а" и "б" не се заплащат в случаите по чл. 46, ал. 1, т. 2 от ЗВ, а именно - за аквакултури и свързаните с тях дейности. В обобщение, съдът е приел, че актът е издаден в нарушение на материалния закон, поради което е незаконосъобразен. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите на касатора, че дружеството не разполага с разрешително по чл. 46, ал. 1, т. 2 ЗВ. С изменението на ЗВ /ДВ, бр. 36 от 2008 г. / са направени две промени в чл. 194 от същия, а именно – отменена е б. "б" на чл. 194, ал. 1, т. 2 ЗВ, с което е отпаднало задължението за плащане на такса за ползване на воден обект за аквакултури и свързаните с тях дейности. Същевременно, приета е нова т. 4 на чл. 194, ал. 7 ЗВ, съгласно която такса за водовземане по ал. 1, т. 1, б. "а" и "б" не се заплащат в случаите по чл. 46, ал. 1, т. 2 ЗВ, а именно - за аквакултури и свързаните с тях дейности. Граматичният анализ на горепосочените изменения в разпоредбата на чл. 194 ЗВ сочи, че още през 2008 г. е отпаднало задължението както за заплащане на такса за водовземане на основание чл. 194, ал. 7, т. 4 от ЗВ, така и на такса за ползване на воден обект, когато се отнасят за аквакултури и свързаните с тях дейности. Възприетият от законодателя критерий за освобождаване от таксата е с оглед целта на използване, поради което релевантна е именно посочената в издаденото на "Феруница" ЕООД разрешително цел на водоползването. В него еднозначно е уточнено, че то е за риборазвъждане, което попада изцяло в обхвата на дефиницията на понятието "аквакултури", съдържаща се в § 1, т. 1 от Допълнителни разпоредби на Закона за рибарството и аквакултурите. Визираната норма определя аквакултурите като дейности, свързани с развъждането и отглеждането на риби и други водни организми, както и получената по съответните технологии продукция от тях. Несподелима е тезата, че е налице противоречива практика на ВАС по приложението на чл. 194, ал. 7, т. 4 ЗВ, обоснована с един единствен съдебен акт в обратния смисъл. Следва да се посочи, че цитираното решение по адм. д. № 9689/2012 г. по описа на ВАС е постановено при приложимост на предходната редакция на чл. 194 ЗВ – ДВ, бр. 65/2006 г. В унисон с актуалното и трайно застъпвано от ВАС становище първоинстанционният съд правилно е приел, че с въведените две промени в разпоредбата на чл. 194 от Закона за водите е отпаднало задължението за заплащане на такса за водовземане и на такса за ползване на воден обект, когато се отнасят за аквакултури и свързаните с тях дейности. Ето защо, като е достигнал до заключението, че оспореният АУПДВ е незаконосъобразен, решаващият състав е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение