Решение № 11120 от 17.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 225/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез пълномощника юрисконсулт Т. Василева, против решение 882 от 20.11.2023 г., постановено по адм. дело 698/2023 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е отменено издаденото от него уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 с изх. 02-260-6500/2635 от 25.05.2023 г. и делото е върнато като преписка на административния орган за ново произнасяне по заявлението на С. А. М., в съответствие със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че противно на приетото от първоинстанционния съд, в оспорвания акт се съдържат фактически основания за издаването му, които кореспондират с посоченото правно основание - чл. 43, ал. 1, т. 3 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), а санкцията е наложена на основание чл. 19 от Делегиран регламент (ЕС) 640/2014. Органът е мотивирал отказа за финансово подпомагане по схемата за обвързано подпомагане за зеленчуци (домати, краставици, корнишони и патладжан) (СЗ - ДККП), с установеното при извършените проверки на място, че парцелът не е допустим за подпомагане. Въз основа направените оплаквания касационният жалбоподател иска отмяна на оспореното съдебно решение и потвърждаване законосъобразността на атакувания административен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции и внесената държавна такса. Ответникът по касация - С. А. М., в представен писмен отговор чрез пълномощника адвокат Д. Аврамов, оспорва касационната жалба и по изложени съображения пледира за оставяне в сила на атакуваното съдебно решение. Претендира разноски. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени доказателствата по делото и обсъди доводите на страните констатира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество и с оглед разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, тя е основателна. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган и при спазване на дадените задължителни указания с предходното решение 477/08.07.2022 г. по адм. дело 382/2022 г. на Административен съд Хасково, но макар да е в предвидената от закона писмена форма, органът не е спазил изискванията за форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, като е изложил неясни изводи, които не са съобразени в пълнота с установеното в предходното съдебно решение и които в своята съвкупност водят до липса на мотиви. След като е преповторил фактическите констатации на решение 477/08.07.2022 г. по адм. дело 382/2022 г., първоинстанционният съд е описал приетата в него липса на мотиви в първото издадено на С. М. уведомително писмо изх. 02-260-6500/2635 от 10.03.2022 г., поради което то било отменено с връщане на преписката на органа със задължителни указания. В процесното съдебно решение е описано подробно и съдържанието на настоящото - второ по ред, уведомително писмо, което е било предмет на обжалване. От правна страна съдът е приел, че от мотивите на акта отново не може да се установи каква е причината за извършеното намаление на заявените за подпомагане суми, а съдържанието на таблиците и обясненията към тях не позволяват установяване конкретните фактически и правни основания за издаването му. Посочил е, че недопустимата площ е установена чрез проверки на място, при които е констатирано, че заявената култура - краставици, е без видимо подобрение във вегетацията на растенията, което не предполага добив от заявения парцел по СЗ-ДККП. Според съда тези данни не позволяват да се формира извод за това на кое от условията по чл. 30, ал. 2 от Наредба 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания (Наредба 3 от 17.02.2015 г.), не отговаря парцела. Счел е, че не е попълнена колоната Причина за недопустимост, поради което не може да се формира извод за неспазено нормативно изискване, което да е предпоставка за извършване на намаление и налагане на санкция. Прието е също, че от акта и преписката не може да се установи да не са налице заети със съответната заявена култура площи, да липсва добив от тази култура или подадена декларация и документи, установяващи добива. Поради това съдът е намерил, че липсва формулирано фактическо основание, което да е релевантно по отношение допустимостта за подпомагане на парцела, заявен с коментираната култура, съответно и по отношение получаването на съответната субсидия. Ето защо изводът, че парцелът не допустим за подпомагане е преценен като необоснован, с което органът е допуснал и нарушение на материалния закон. Досежно наложената санкция, подлежаща на прихващане от бъдещи плащания, също е прието, че липсват посочени относими фактически установявания, поради което е невъзможно да се провери и дали правилно е приложена нормата на чл. 19 от Делегиран регламент (ЕС) 640/2014. Решението е неправилно. С процесното уведомително писмо, издадено след отмяната с решение 477/08.07.2022 г. по адм. дело 382/2022 г. на Административен съд Хасково, на уведомително писмо изх. 02-260-6500/2635 от 10.03.2022 г. и връщане преписката за ново произнасяне, в резултат на извършени проверки на място по подадено заявление за подпомагане с идентификационен 26/270520/00668 от 02.04.2020 г., включително по СЗ-ДККП, по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020, на земеделския производител С. М. са извършени намаления в размер на исканата сума от 42 204,57 лева и не е оторизирана сума по СЗ-ДККП, като е наложена санкция, подлежаща на прихващания от бъдещи плащания в размер на 42 204,57 лева, съгласно чл. 19 от Делегиран Регламент (ЕС) 640/2014 г. Отказът за оторизация и санкцията са мотивирани с извършените - проверка на място от 29.06.2020 г. и контролна проверка на 05.08.2020 г. Контролната проверка била назначена поради невъзможност към момента на първоначалната проверка да се установи дали на парцел 83377-736-1-4 с декларирана култура 141043 - краставици, ще бъдат извършени всички агротехнически мероприятия, за да отговаря на условията за допустимост по СЗ-ДККП. Констатациите от контролната проверка са установили, че месец след извършването на първата проверка няма видимо подобрение във вегетацията на растенията. Същите били малки и към момента на посещението не предполагали добив от заявения парцел по СЗ-ДККП, поради което парцелът бил определен за недопустим за подпомагане единствено по СЗ-ДККП. Административният орган се е позовал на основанието по чл. 43, ал. 3, т. 4 ЗПЗП, според което ДФЗ намалява размера на плащането или отказва плащане, когато кандидатът за подпомагане е заявил площи, които не стопанисва или е заявил площи, които не отговарят на условията за допустимост за подпомагане. Посочил е, че оторизираната сума е 0,00 лева, с оглед условията на чл. 30 от Наредба 3 от 17.02.2015 г., според ал. 2, т. 1, предл. 1 от който, заявените площи от кандидатите по СЗ-ДККП подлежат на подпомагане, когато са заети с домати, краставици, корнишони и патладжан и са с минимална площ на парцела 0,1 ха, т. е. изискването е за ефективното наличие на насаждения, които да позволяват добив. Не е спорно по делото, че С. М. първоначално е заявил за подпомагане по СЗ-ДККП парцел 83377-736-1, а след като при административните проверки е установено, че заявената площ или част от нея попада извън площите допустими за подпомагане, на 05.06.2020 г. е подал редакция на заявлението си, с което е заявил по схемата друг - парцел 83377-736-1-4 от 20.19 ха. На 23.06.2020 г. е наредено извършването на проверка на място на този имот и на следващия ден М. депозирал заявление за оттегляне от подпомагането по СЗ-ДККП, но бил уведомен от органа, че тези площи не могат да се оттеглят, предвид разпоредбите на чл. 14, ал. 6 от Наредба 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (Наредба 5 от 27.02.2009 г.). На 29.06.2020 г. М. декларирал пред органа, че поради неблагоприятните агрометеорологични условия сеитбата е извършена по-късно, като повечето семена били покълнали в почвата и до няколко дни се очаквало да поникнат, а полето се поливало, като било необходимо време от един месец, за да могат да бъдат извършени всички агротехнически мероприятия. На същата дата - 29.06.2020 г., била извършена и първата проверка на място, при която било констатирано, че в парцел 83377-736-1-4 не може да се установи дали ще бъдат извършени всички необходими агротехнически мероприятия, за да отговаря на изискванията за допустимост по СЗ-ДККП, което налагало удължаването на проверката. При контролната проверка, макар да е констатирано, че парцелът се полива, семената от краставици са покълнали, агротехническите мероприятия са извършени и са създадени условия за получаване на добиви, все пак в таблицата за обобщени резултати на доклада от проверката е посочена установената площ на имота по всяка от проверяваните мерки, като по отношение СЗ-ДККП е посочена установена площ от 0,00 ха, т. е. че няма установена площ, което е констатирано и от първоинстанционния съд. При тези данни неправилно съдът е възприел, че от акта и преписката не може да се установи каква е причината за извършеното намаление и на кое от условията по чл. 30, ал. 2 от Наредба 3 от 17.02.2015 г. не отговаря парцела. Изрично в оспореното уведомително писмо административният орган е посочил, че при двете проверки на място не е установено подобрение във вегетацията на растенията от декларираната култура - краставици, като те са били малки и не предполагат добив, което е видно и от изготвените при проверката снимки. Изрично условие за подпомагане по схемата, съгласно чл. 30, ал. 2, т. 1, предл. 1 от Наредба 3 от 17.02.2015 г., е заявените площи да са заети със съответната култура - в случая краставици, с минимална площ от 0,1 ха. Следователно наличието на позволяващо добив насаждение е необходимо условие за подпомагане. Поради липсата му, правилно парцелът е бил определен от органа като недопустим за подпомагане на основание чл. 43, ал. 3, т. 4 ЗПЗП, а в съответствие с чл. 19 от Делегиран Регламент (ЕС) 640/2014 е санкционирана цялата наддекларирана площ. Това налага извода, че в конкретния казус оспореното уведомително е мотивирано и същото съдържа правни основания за постановения отказ от финансиране. Мотиви се съдържат както в самия акт, така и административната преписка - част от издаването му. В резултат на данните от извършените проверки на място, наличните по преписката документи, противно на възприетото от първостепенния съд административният орган законосъобразно е отказал финансова помощ на посоченото правно основание. С оглед горното, настоящият състав приема, че обжалваното решение е постановено при наличие на наведените от касационния жалбоподател основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК - нарушения на материалния закон и необоснованост. Решението на Административен съд Хасково трябва да бъде отменено и вместо него се постанови такова по същество на спора, с което жалбата на С. М. против уведомително писмо изх. 02-260-6500/2635 от 25.05.2023 г., се отхвърли като неоснователна. Предвид изхода на спора и съобразно претендираните и доказани разноски, на касационния жалбоподател следва да се присъдят сторените разноски за две инстанции - юрисконсултско възнаграждение в размер общо на 200 лева и платена държавна такса за касационната инстанция в размер на 675,25 лева. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1, вр. чл. 221, ал. 2, предл. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение