Решение № 13426 от 29.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 624/2020 г.

Решение № 13426 от 29.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 624/2020 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба на Г. П. от [населено място], депозирана от адвокат С. П. от БАК, насочена срещу Решение № 2011 от 21.11.2019 г., постановено по административно дело № 2144/2019 г. на Административен съд Б. (АС Б.). Касационният жалбоподател счита решението за неправилно, поради съществено нарушение на материалния закон, необоснованост и нарушение на процесуалния закон- касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Намира, че с оглед изхода на спора и съобразно правилото на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ претенцията за присъждане на направените в съдебното производство разноски, която е своевременно заявена, следва частично да бъде уважена. Излага съображения, че неправилно ищецът е осъден на основание чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение от 200 лева, като с това се нарушава трайно изградената съдебна практика на ВАС в тази насока. Моли за отмяна на съдебния акт и да се присъдят направените на две инстанции съдебни разноски. Ответникът- Община Б., в писмен отговор счита подадената жалба за неоснователна и недоказана. Моли да се потвърди обжалваното решение, като правилно и законосъобразно. Претендира и юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно, и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба на Г. П. от [населено място], депозирана от адв. С. П. от БАК срещу Община Б. за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в общ размер на 150 лева. С обжалвания съдебен акт АС Б. е ОТХВЪРЛИЛ искът на Г. П. от [населено място] срещу Община Б. за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в общ размер - 150 лева, представляващи част от заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по съдебно обжалване на наказателно постановление № НП - 2483/31.12.2018 година на Заместник – кмет на Община Б.. В частта за разноските е бил ОСЪДЕН Г. П. да заплати на Община Б. сумата от 200 (двеста) лева- юрисконсултско възнаграждение. За да постанови този резултат решаващият съд е приел, че с Наказателно постановление № НП - 2483/31.12.2018 година на заместник – кмет на Община Б., на ищеца е наложено административно наказание "глоба" в размер на 100 лева, за нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП (лист 6). След проведено обжалване, с Решение № 377/28.03.2019 година по н. а. х. д. № 585/2019 година на РС– Б. издаденото НП е било изменено, като размерът на наложената санкция е намален от 100 лева на 50 лева. Решението на РС е било оставено в сила с Решение № 1139/21.06.2019 година по к. н. а. х. д. № 1054/2019 г. на АдмС – Б.. В съдебното производство по обжалване на НП, Петков е бил заплатил на процесуалния си представител възнаграждение в размер на 300 (триста) лева (лист 10). Посочил е, че при обжалването на НП ищецът не е достигнал до отмяна на наложената му санкция, т. е. не е признат за невиновен в извършването на нарушението, за което е бил наказан. Напротив, съдът е приел, че нарушението е извършено именно от Петков и това е установено по несъмнен начин в хода на процеса. С оглед установените факти и Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2/2016 година на Общото събрание на съдиите от ВАС, решаващият съд е счел, че исковата молба е неоснователна и същата е била отхвърлена. Сметнал е, че с оглед характера на иска и предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение от 200 лева. При извършената от настоящия състав на ВАС служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК се констатира, че постановеното съдебно решение е недопустимо по смисъла на чл. 204, ал. 1 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да са налице отменен по надлежния ред акт или незаконосъобразни действия или бездействия на органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, реално причинена вреда, произтичаща от отменения акт или незаконосъобразни действия, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт, действия или бездействия и настъпилата вреда. Съгласно чл. 203, ал. 1 от АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава, като за неуредените въпроси се прилага ЗОДОВ. Разпоредбата на чл. 204, ал. 1 от АПК въвежда изискване за допустимост на осъдителния иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - административният акт, от който се претендират вредите, да е отменен като незаконосъобразен по административен или съдебен ред преди предявяването на иска. В случаи, като процесния вредите от незаконосъобразно НП могат да се претендират по чл. 203 и сл. от АПК след надлежната му отмяна. Тази отмяна, е процесуална предпоставка за допустимост на иска за вреди. Съобразно чл. 59, ал. 1 от ЗАНН наказателното постановление и електронният фиш подлежат на обжалване пред районния съд, в района на който е извършено или довършено нарушението, а за нарушенията, извършени в чужбина- пред Софийския районен съд. Районният съд се произнася с решение, с което може да потвърди, да измени или отмени наказателното постановление - чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. В случая при съдебната проверка не е установена незаконосъобразност на НП - чл. 63, ал. 1 ЗАНН, във връзка с чл. 222, ал. 1 АПК. Не е прието, че липсва противоправен характер на деянието. Според мотивите на Решение № 377/28.03.2019 г. по н. а. х. д. № 585/2019 г. на РС– Б.- "Налице са елементите от състава на нарушението и отговорността на нарушителя е привлечена законосъобразно. Правилно и законосъобразно е избрана административно наказателната разпоредба на чл. 178 е ЗДвП". Видно от установеното по делото Наказателно постановление № НП - 2483/31.12.2018 година на заместник – кмет на Община Б., е изменено като размерът на наложената глоба е намален от 100 лева на 50 лева. Макар и да е определено по- малко по размер наказание е налице наложено наказание за извършено виновно нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП. Изменението на размера на наказанието не се приравнява на липса на съставомерност на нарушението, описано в НП. НП не е отменено, като незаконосъобразно, при условията на чл. 63, ал. 1 ЗАНН, във връзка с чл. 222, ал. 1 АПК. Обстоятелството, че соченото от ищеца като незаконосъобразно наказателно постановление не е отменено по съответния ред, влече извод за недопустимост на иска за обезщетение за вреди, които се претендират да са настъпили от този акт, предвид разпоредбата на чл. 204 от АПК. След като не е налице предварително отменено НП, липсва процесуална предпоставка за допустимост на иска. В този смисъл е Решение № 3756 от 14.03.2019 г. по административно дело № 15153/2018 г. на Трето отделение на ВАС. С., при които административният акт е бил изменен, не се обхващат от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Административният акт се изменя в части, които не се отнасят до същността на направеното от органа волеизявление, което лишава от основание претенцията за обезщетяване на вреди от изменен административен акт. В този смисъл е Определение № 2938 от 25.02.2020 г. по адм. дело № 13501/2019 г., на Трето отделение на ВАС. Л. на отменен като незаконосъобразен административен акт основава недопустимостта на исковото производство, основано на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, при приложението на чл. 204, ал. 1 от АПК. При така изложените съображения решението, като недопустимо следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 3, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение