Решение № 4920 от 20.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6444/2016 г.
ВАСVI отделение20.04.2017 г.докладчик Димана Йосифова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 98/25.04.2016 г., постановено по адм. дело № 251/2015 г. по описа на Административен съд - гр. Х. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 4920 от 20.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6444/2016 г., VI о., докладчик съдията Димана Йосифова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Г. И. Д. от гр. Х. чрез упълномощения адв. В. Ч., против решение № 98/25.04.2016 г., постановено по адм. дело № 251/2015 г. по описа на Административен съд гр. Х., с което е отхвърлена жалбата му против неотменената част от решение № Ж-91-6/18.12.2013 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - гр. Х. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата и в допълнителни писмени бележки, касаторът моли съдебното решение да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалваният административен акт и да бъде постановено решение, с което да бъде уваженото искането за зачитане на осигурителен стаж и увеличение на пенсията. Ответникът по касационната жалба - директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - гр. Х., не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като прецени посочените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд - гр. Х. е отхвърлена жалбата на Г. И. Д. против неотменената част от решение № Ж-91-6/18.12.2013 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Х., с което е потвърдено разпореждане № 5507308585/ПР 1059/28.08.2013 г. на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ - гр. Х. За да постанови това решение, съдът е приел, че с разпореждането, потвърдено с обжалваното решение на директора на ТП на НОИ гр. Х., законосъобразно е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ) на Г. Д. на основание чл. 68, ал. 1 - 2 КСО и § 4, ал. 1 ПЗР КСО. Съдът е обосновал извода, че в случая дори да бъдат зачетени като втора категория всички останали претендирани от жалбоподателя периоди, приети от пенсионния орган за трета категория труд, то осигурителният стаж от втора категория съгласно заключението на експертизата ще даде сбор по-малък от изискуемите 15 години. Този извод е обоснован със заключението на приетата и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза, както и събраните по делото доказателства. Решаващият състав е приел, че спорният осигурителен стаж не е доказан с представяне на нормативно изискваните документи. Върховният административен съд намира, че обжалваното съдебно решение е правилно. Първоинстанционният съд е изяснил релевантните по спора факти и обстоятелства, обсъдил е представените доказателства, които са относими, допустими и необходими, както и доводите на страните, въз основа на което е направил обосновани и правилни изводи, които се споделят от настоящия състав. С решение № 376/18.08.2014 г., постановено по адм. дело № 1/2014 г. по описа на Административен съд - Х. е отменено решение № Ж-91-6/18.12.2014 г. на директора на ТП на НОИ - Х. в частта, в която е отхвърлена жалбата на Г. Д. против разпореждане № 5507308585/ПР1059 от 28.08.2013 г., в частта на положен от Д. труд в осигурителя "Редки метали" - Б., обект "М." - Х. за периода 25.08.1982 г. - 04.06.1983 г. на длъжността "работник - сонда", отменил е в тази му част разпореждането и е върнал преписката за ново произнасяне от пенсионния орган, като е отхвърлил оспорването в останалата му част. С решение № 5507/14.05.2015 г., постановено по адм. дело № 12293/2014 г. Върховният административен съд отменя решение № 376/18.08.2014 г. по адм. дело № 1/2014 г. по описа на Административен съд - Х. в обжалваната му отхвърлителна част и връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Предмет на първоинстанционното производство е решение № Ж-91-6/18.12.2013 г. на директора на ТП на НОИ - Х., с изключение на отменената му част. От фактическа страна по делото е безспорно установено, че Г. Д., който е касационен жалбоподател, е подал заявление вх. № МП-23536/26.11.2012 г. с приложени документи с искане да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на § 4 ПЗР КСО. С разпореждане № 5507308585/ПР 533/23.04.2013 г. на ръководителя "ПО" при ТП на НОИ - Х., на основание чл. 68, ал. 1 - 2 КСО и § 4, ал. 1 ПЗР КСО му е било отказано отпускане на ЛПОСВ. При последвалото оспорване на това разпореждане пред по-горестоящия административен орган, са извършени проверки от длъжностни лица и изготвени констативни протоколи, вследствие на което са отменени издадени удостоверения обр. УП-3 и са издадени нови такива. С решение № Ж-38-7/15.07.2013 г. директорът на ТП на НОИ - Х. е отменил разпореждане № 5507308585/ПР 533 от 23.04.2013 г. и върнал преписката за ново разглеждане и произнасяне по заявлението на Г. Д. от 26.11.2012 г., по съображения, че от осигурителите били издадени нови документи за осигурителен стаж обр. УП-3, които следвало да се преценят от пенсионния орган, тъй като са констатирани различия в заеманите от заявителя длъжности и периоди на полагане на труд и следва да бъде извършена нова преценка на правото му на ЛПОСВ. В изпълнение на това решение е издадено ново разпореждане № 5507308585ПР 1059/28.08.2013 г. на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ - Х., с което отново е отказано отпускане на ЛПОСВ на заявителя. Посочено е, че на същия не се следва пенсия по реда на чл. 68, ал. 1 - 2 и ал. 3 КСО, тъй като към датата на подаване на заявлението същият е на 57 г. 03 м. и 26 дни и няма навършена изискуемата възраст - 63 г. 04 мес., съответно 65 г. 04 мес. Пенсионният орган е приел, че на Д. не се следва пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на втора категория труд и съгласно § 4, ал. 1 ПЗР КСО (редакция от 01.01.2012 г.), тъй като макар да е навършил възраст 57 г. 04 мес., същият няма 15 години осигурителен стаж, положен по условията на втора категория труд, няма и сбор от осигурителен стаж и възраст 100 за мъжете, а има 93. В разпореждането е посочено, че осигурителният стаж на Д. от II категория труд е 10 г. 10 мес. и 10 дни и осиг. стаж по чл. 104, ал. 3 КСО - 00 г. 05 мес. и 21 дни. При осъществения административен контрол, след последвали нови проверки, директорът на ТП на НОИ - гр. Х., е потвърдил посоченото разпореждане по същите съображения, обективирани и в процесното решение № Ж-91-6/18.12.2013 г. С касационната жалба и в открито съдебно заседание се подчертава, че спорният въпрос по делото е само относно установяването на 15 години класифициран стаж от данните по таблица втора от заключението на вещото лице, прието по първоинстанционното дело и неоспорено от страните. В съответствие с мотивите на отменителното решение № 5507/14.05.2015 г., постановено по адм. дело № 12293/2014 г. по описа на Върховния административен съд, при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд е назначил съдебно-счетоводна експертиза от вещо лице. В приетото заключение констатациите са, че дори да бъдат зачетени като втора категория всички останали, претендирани от жалбоподателя периоди, приети от пенсионния орган за трета категория труд, то осигурителният стаж от втора категория съгласно заключението на експертизата ще се увеличи, както следва: по т.
- с 00 г., 04 мес. и 12 дни; по т.
- с 01 г., 00 мес. и 29 дни и по т.
- с 01 г. 07 мес. и 26 дни, т. е. с общо 03 г., 01 мес. и 05 дни, което, сумирано с признатите от пенсионния орган 10 г., 10 мес. и 10 дни (по Таблица № 1 от заключението на експертизата по първоинстанционното дело № 251/2015 г.), ще даде сбор по-малък от изискуемите 15 години. Съдът е възприел изцяло експертизата в нейната констативна част, като съответстваща на събраните писмени доказателства, но не е кредитирал изложените от експерта мнения по зачитането на категорията на трудовия стаж по отделните периоди, които са предмет на правна преценка. От правна страна, в разпоредбата на чл. 40, ал. 1 НПОС е предвидено, че осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец, а в ал. 3 е предвидено, че документите по ал. 1 и 2 се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Следователно, първичният документ, в който се съдържат данните за осигурителния стаж на лицето, са изплащателните ведомости, а трудовите, служебни и осигурителни книжки са вторичен документ, който отразява вече направените записвания в изплащателните ведомости и затова записванията в книжката /от посочения вид/ трябва да съответстват на записванията в изплащателните ведомости. Вписването в удостоверението има характера единствено на становище на осигурителя и затова направеното в удостоверението предложение за категоризиране не е обвързващо за пенсионния орган, а категорията на труда се определя в зависимост от неговия характер и особените условия на труд. Преценката за категорията на съответния труд и осигурителен стаж се прави от административен орган при произнасяне по направеното искане за пенсиониране или изменение на пенсия, съответно - от съда, при обжалване на издадения административен акт, а осигурителят прави само предложение за категорията на труда. Съществено значение за определяне на категорията на труда има неговия характер, тоест съдържанието на изпълняваните трудови функции, както и особените условия, при които е полаган, съгласно чл. 104, ал. 1 КСО. Затова, за да се направи обоснован извод от коя категория следва да бъде зачетен конкретен трудов, респективно - осигурителен стаж, следва да се изясни каква е била заеманата от лицето длъжност, какво е съдържанието на трудовите функции на тази длъжност и при какви условия са изпълнявани. Правилно съдът е приел претенцията за зачитане на осигурителен стаж за 01.01.1973 г. - 20.09.1974 г. в АПК - "Север" и 15.11.1976 г. - 10.01.1979 г. в АПК - "К." на длъжност "тракторист" за неоснователна. Правният извод, че към този момент е действала Инструкция за данните, които е необходимо да съдържа трудовата книжка за установяване на трудов стаж за пенсиониране и класиране, а трудовата книжка на Д. не е оформена в съответствие с тези изисквания, е обоснован. Данните за този период са отразени в трудовата книжка на жалбоподателя, за която правилно е прието, че не е оформена съобразно предвидения ред. Не са представени документи, съдържащи данни за осигурителен стаж и доход по смисъла на чл. 40, ал. 3 НПОС. След като не е оформена по изисквания начин трудовата книжка и отбелязванията в нея правилно са приети без доказателствена сила за тези факти, за които жалбоподателят претендира. В случая не са налице и други автентични документи по смисъла на чл. 40, ал. 5 НПОС. Относно периода 01.01.1977 г. - 31.12.1979 г., след като не са издадени удостоверения по образец за осигурителен стаж за спорния период и при липсата на такива данни в разплащателни ведомости, обосновано е прието, че този стаж не е доказан. Констативните протоколи на органите на НОИ не са опровергани, като заключението на експертизата в тази част извън правните аргументи не обосновава извод за различно заключение. Правилни са изводите и във връзка с претенцията за осигурителен стаж, положен в "Нова индустриална компания" ("НИК)" АД, правоприемник на "Винпром" - Х. от 19.06.1996 г. - 16.09.1996 г. - шофьор на шкода, 17.09.1996 г. - 31.01.1997 г. - шофьор на автобус. С. правилно е приет и стажът му като шофьор в "Областно пътно управление" - Х. за периода 26.12.1988 г. - 22.04.1991 г., и шофьор в "Макбул" за периода от 02.05.2000 г. - 31.07.2001 г., за които не е установено полагане на труд от втора категория. При изясняване на спора за длъжността "шофьор" за времето от 1996 г. до 1999 г. не са събрани доказателства за вида и товароносимостта на автомобилите, поради което съображенията в тази насока са обосновани. Заключението на експертизата не променя този извод, още повече, че тази част от заключението, която съдържа правни изводи, правилно не е кредитирана. При неустановяване на обстоятелствата във връзка с т. 53а ПКТП правилно не е зачетена категорията труд за конкретната длъжност, заемана от жалбоподателя. В този смисъл се явяват неоснователни наведените доводи в касационната жалба, че при липса на официални документи е допустимо установяване на факти със свидетелски показания. Свидетелските показания, дадени в с. з. по предходното производство, са приобщени към доказателствата при произнасянето по настоящото производство, но обосновано е прието, че те не установяват релевантните за спора факти за вид и товароносимост на управлявания от жалбоподателя товарен автомобил. Предвид липсата на категорични данни относно товароносимостта на автомобилите, с които е работил Д. през процесния период, следва да се приеме, че положеният от него труд като "шофьор" не попада в регламентираната хипотеза от чл. 53а от отменения Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране и не може да бъде зачетен като такъв от втора категория. По отношение на стажа във фирма "Макбул" АД, придобит след 31.12.1999 г., е извършена проверка в Регистъра на осигурените лица и е установено, че осигурителните вноски на жалбоподателя за периодите от 19.04.2000 г. до 13.12.2000 г. - 07 мес. и 24 дни; от 01.02.2001 г. до 28.02.2001 г. - 01 мес. и от 13.03.2001 г. до 31.07.2001 г. - 04 мес. и 18 дни са правени в размерите, определени за трета категория труд. На това основание правилно съдът е приел, че не следва да се взема предвид ръкописното вписване в приложения на л. 37 от пенсионната преписка Трудов договор от 02.05.2000 г. на текста "26 t кола фатиф 06 58" като удостоверяващо товароподемност над 12 тона на управляваното от жалбоподателя МПС. По изложените съображения, не са налице касационни основания за отмяна, обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото от ответната страна не са претендирани, поради което съдът не се произнася по възлагането им.
Цитирани разпоредби
2- чл. 208 АПК
- чл. 4