Решение № 1865 от 20.2.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) София-град, срещу решение 3979 от 14.06.2022 г., постановено по административно дело 11995/2020 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отменено като незаконосъобразно решение 1040-21-538/14.08.2020 г. на директора на ТП на НОИ София-град, както и потвърденото с него разпореждане РВ-3-21-00774104/30.06.2020 г. на ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване (ДОО), с което на основание чл. 114, ал. 2, т. 2 и чл. 114, ал. 3 от КСО е разпоредено на Г. Попов да възстанови добросъвестно получените парични обезщетения поради общо заболяване (парично обезщетение при нетрудова злополука) за периода от 06.02.2017 г. до 17.03.2020 г., в общ размер на 10674,84 лв. По съображения за неправилност, относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът моли оспореният съдебен акт да се отмени и делото да се реши по същество, като се отхвърли поради неоснователност оспорването срещу процесното решение на директора на ТП на НОИ София-град. Претендира и присъждане на направените деловодни разноски за производството пред двете съдебни инстанции и прави възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Ответникът по касация Г. Попов не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С процесното разпореждане от 30.06.2020 г. на ръководителя на контрола по разходите в ТП на НОИ София-град на основание чл. 114, ал. 2, т. 2 и ал. 3 от КСО е разпоредено на Г. Попов да възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение поради общо заболяване за периода от 06.02.2017 г. до 17.03.2020 г. в размер на 10674.84 лв. Органът е извел решаващ извод, че Попов не е бил осигурено лице, защото не е упражнявал труд в полза на работодателя си К.-32-ММ ЕООД, поради което изплатените му обезщетения са неоснователно получени. За да не уважи жалбата на Попов срещу разпореждането, с оспореното пред първоинстанционния съд решение от 14.08.2020 г. директорът на ТП на НОИ София-град е възприел и доразвил аргументите на долустоящия орган. За да постанови решението си, АССГ е обосновал теза, че макар и издадени от компетентни органи и в изискуемата форма, решението на директора на ТП на НОИ София-град и потвърденото с него разпореждане са издадени при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. По основният спорен между страните въпрос съдът е приел, че Г. Попов е имал валидно сключено трудово правоотношение с К.-32-ММ ЕООД през периода от 21.01.2016 г. до 24.07.2019 г. и реално е осъществявал в полза на дружеството трудова дейност като изпълняващ длъжността технически секретар, на която е бил назначен, поради което към датата на настъпване на осигурителния риск е имал статут на осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР (допълнителните разпоредби) на КСО, и съответно добросъвестно получените парични обезщетения от фонд ДОО за периодите, в които е ползвал отпуск по болест поради общо заболяване, не следва да ги върне, както незаконосъобразно са преценили административните органи. Подложеното на касация съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Атакуваният съдебен акт не страда и от такива пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на оспорения административен акт съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. Решението на съда има изискуемото съдържание по чл. 172а от същия кодекс и е постановено при правилно прилагане и тълкуване на материалния закон. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и компетентно изготвеното заключение на назначената съдебно-почеркова експертиза, и при анализа им във връзка с приложимата за казуса нормативна уредба е направен обоснован краен извод за основателност на жалбата на Попов срещу процесното решение на директора на ТП на НОИ София-град и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, като убедително са опровергани релевираните, включително и пред настоящата инстанция, доводи от административния орган за неговата законосъобразност. Съдебният акт е надлежно мотивиран, като фактическите и правни изводи съответстват с установените по делото обстоятелства. Касаторовите възражения за противното са неоснователни. Легална дефиниция за понятието "осигурено лице" е дадена в § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, според която "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски; осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1-3 и 5 от КСО. В чл. 10, ал. 1 от КСО е уредено, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването ѝ. Следователно лицето трябва не само да има сключен трудов договор и валидно възникнало трудово правоотношение, но и реално да осъществява трудова дейност в рамките на това правоотношение, които би обусловило дължимост на осигурителни вноски, а оттам и правото на получаване на обезщетения при наличието на останалите предпоставки за целта. Предвид горното без значение за изхода на спора е дали осигурителят е спазвал нормативните актове по ДОО. Съществено е дали Попов реално е упражнявал трудова дейност за дружеството съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО и поради това може да се счита за осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО към момента на настъпване на осигурителния риск. От събраните по делото доказателства в производството пред първата инстанция безспорно е установено, че Г. Попов е полагал труд като технически секретар в полза на К.-32-ММ ЕООД, съответно не само трудово, а и осигурително правоотношение между Попов и този работодател валидно е възникнало, и за него осигурителни вноски са били дължими. Изложеното изключва правомощието на административния орган да нареди на Иванов да възстанови в бюджета на Държавното обществено осигуряване добросъвестно получените суми за парични обезщетения. От обсъденото по-горе явства, че не са налице касационни основания за отмяна на проверяваното съдебно решение. Тезата, която се силаеше да докаже касаторът, за неправилност на съдебния акт по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, не намира опора в данните по делото и категорично се опровергава от изнесеното по-горе. В случая ръководителят на контрола по разходите на ДОО неправилно е приложил относимите норми на КСО. Като не е съобразил това в постановеното от него решение по реда на административния контрол по чл. 117, ал. 3 от КСО, директорът на ТП на НОИ София-град също е издал незаконосъобразен акт. Уважавайки жалбата срещу последния, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което при установената липса на твърдяните от касатора негови пороци, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора съдебни разноски на касатора не се дължат, а ответникът не е претендирал присъждане на такива. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение