Решение № 1781 от 18.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 278/2015 г.

Решение № 1781 от 18.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 278/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от "ТЕЦ Бобов дол" ЕАД, подадена чрез пълномощник адв. Николай Лазаров, против решение № 13671 от 14.11.2014 г. по адм. дело № 11527/2013 г. на Върховния административен съд, Четвърто отделение, тричленен състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № Ц-25 от 29.07.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, в частта му по раздел I, т. 2 и е осъдено да заплати на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране разноски по делото в размер на 1180,00 лв. Излагат се доводи, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Излага, че съдът неправилно е тълкувал заключението на приетата съдебно - икономическа експертиза относно условно постоянните разходи на дружеството, както и неправилно е приета средно претеглена цена определена от ДКЕВР. Излага също, че не са зачетени изводите на вещото лице относно признаване на разходите за въглеродни емисии. Твърди, че съдът не е съобразил допуснатите съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на решението от ДКЕВР. Иска, да се отмени обжалваното решение и се отмени решението на ДКЕВР в обжалваната част, или се върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Ответникът - Държавна комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), чрез процесуален представител адв. Славов, оспорва касационната жалба като неоснователна и излага доводи за правилност на решението, с искане да бъде потвърдено. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Смята, че е неоснователно възражението на касатора за някакво превратно тълкуване от страна на съда на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, която е обсъдена ведно с останалите по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и правилно е приел, че в дадения случай не е налице нарушение на материалния закон от страна на ДКЕВР, относно променливите разходи, както и че не е налице законово основание цените на въглищата да бъдат изчислени по искания от жалбоподателя начин и че метода избран от ДКЕВР не е незаконосъобразен. Излага, че правилно съдът е приел за неоснователно възражението относно непризнаването на разходи за закупуването на емисии въглероден двуокис, като заключението на вещото лице е в смисъл, че горния разход е по-коректно да бъде включен в цените на регулаторния период, като не е отказал по принцип признаването на такъв разход, а включването му е било отложено за един по-следващ регулаторен период. Излага, че касационната жалба следва да се остави без уважение. Върховният административен съд, Първа колегия, петчленен състав като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С решение № 13671 от 14.11.2014 г. по адм. дело № 11527/2013 г. на Върховния административен съд, Четвърто отделение, тричленен състав, е отхвърлена жалбата на "ТЕЦ Бобов дол" ЕАД срещу решение № Ц-25 от 29.07.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, в частта му по раздел I, т. 2 и е осъдено дружеството да заплати на ДКЕВР разноски по делото в размер на 1180,00 лв. Съдът е приел, че оспореното решение на ДКЕВР е постановено от компетентен орган в съответствие с правомощията по чл. 21, ал. 1, т. 8 и т. 21, във връзка с чл. 30, ал. 1, т. 1 от ЗЕ и, при спазване на установената форма и административнопроизводствените правила по ЗЕ и Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия (НРЦЕЕ), в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Съдът е приел, че ДКЕВР е приложила за производителите на електрическа енергия метода "норма на възвръщаемост на капитала" съгласно чл. 4, ал. 2, т. 1 от НРЦЕЕ, като по този метод е определила цените за електрическа енергия и разполагаема мощност на "ТЕЦ Бобов дол" ЕАД при анализ и оценка на отчетната и прогнозната информация предоставена от заявителя, одобряване на необходимите приходи на енергийното предприятие, включително икономически обоснованите разходи за дейността по лицензиите. Съдът е допуснал съдебно - счетоводна експертиза въз основа на която е приел, че ДКЕВР е приела заявените от жалбоподателя прогнозни количества електрическа енергия, разходите за собствени нужди и за количество гориво (въглища и мазут), а също и количество разполагаемост, като са коригирани цените за суровини за производство и за условно-постоянните и променливите разходи. Приел е, че при определяне на постоянните разходи ДКЕВР не е допуснала нарушение, предвид на това, че разходите за основно гориво - въглища, формиращи 67,90 % от променливите разходи, са определени по заявеното от жалбоподателя количество въглища и цена според 2012 г., увеличена с 2 % инфлация и няма законово основание цената на въглищата да бъде изчислена на база средно-претеглената цена на въглищата на база налични количества и очаквани доставки по договори за предстоящия регулаторен период. Също така съдът е отхвърли оплакването на жалбоподателя относно непризнаването на разходи за закупуване на емисии въглероден двуокис и не е възприел заключението на вещото лице, че е по-коректно да бъде включен в цените на регулаторния период, поради това, че ДКЕВР е приела общ подход за всички дружества, при който такъв разход не е включен в разходите за определяне на цените на нито едно дружество в сектор "Електроенергетика" и е съобразила, че реалното заплащане на този разход ще се осъществи в по-късен период за закупуване на емисии въглероден двуокис, поради и което определянето им ще стане в следващия ценови период след реалното им заплащане от всички дружества от сектора. Съдът е приел, че одобрените цени съответстват и на целите по чл. 2, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЕ. От фактическа страна е установено от съда, че производството пред ДКЕВР е образувано по заявление вх. № Е-14-33-5/29.03.2013 г. от "ТЕЦ Бобов дол" ЕАД, допълнено със заявление № Е-14-33-5/30.04.2013 г. с представени доказателства към него по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗЕ, с което е поискал да бъдат утвърдени нови по-високи цени за енергия и за разполагаемост, както следва: цена за енергия - 96,83 лв./МВтч и цена за разполагаемост - 19,12 лв./МВтч. С писмо изх. № Е-14-33-5/27.06.2013 г. ДКЕВР е поискала да бъде коригирано подаденото заявление за утвърждаване на нови цени по отношение нормата на възвращаемост с оглед на това предложените цени да бъдат образувани при прилагане на общите правила за ценово регулиране и с оглед въвеждането на нов модел на ценообразуване в сектор "Електроенергетика". ДКЕВР е извършила регулаторен преглед и въз основа на информацията и представените документи от жалбоподателя е изготвен доклад с вх. № Е-Дк-335/18.07.2013 г. от работна група, съставена от директора на дирекция "Регулиране и контрол - Електроенергетика и Топлоенергетика", директора на дирекция "Икономически анализи и регулаторен одит" и директора на дирекция "Правна". Проведена е процедура по обществено обсъждане на доклада и е изразено становище от представител на "ТЕЦ Бобов дол" ЕАД представено с възражение вх. № Е-14-33-10/24.07.13 г. На 29.07.2013 г. е проведено закрито заседание на ДКЕВР, на което е съставен протокол № 115 и са разгледани подробно възраженията на жалбоподателя. С решение № Ц-25 от 29.07.2013 г. ДКЕВР, в частта по раздел I, т. 2, е утвърдила считано от 1.08.2013 г. цена без ДДС, по която "ТЕЦ Бобов дол" ЕАД продава електрическа енергия на обществения доставчик, в размери, както следва: цена за енергия - 68,30 лв./МВтч; цена за разполагаемост - 13,35 лв./МВт*ч. Цените са утвърдени при следните ценообразуващи елементи: регулаторна база на активите - 129 943 хил. лв.; норма на възвръщаемост на капитала - 7%; необходими годишни приходи - 51 284 хил. лв.; прогнозни количества електрическа енергия за регулаторния период - 616 403 МВтч и прогнозна разполагаемост за регулаторния период - 687 949 МВт*ч. Решението на ДКЕВР е оспорено от "ТЕЦ Бобов дол" ЕАД пред Върховния административен съд по реда на чл. 13, ал. 7 от ЗЕ. В производството съдът е допуснал и приел съдебно - икономическа експертиза. Съдът обективно е установил фактическите обстоятелства по проведеното административно производство пред ДКЕВР и постановяване на обжалваното решение. Съдът обосновано е разгледал приложимите материалноправни разпоредби при определяне на цените за енергия и разполагаемост на жалбоподателя по обявения от административния орган метод на регулиране "норма на възвръщаемост на капитала", като е изследвал всеки от ценообразуващите елементи. По касационната жалба са направени възражения относно изводите на съда за законосъобразност на приетите условно постоянни разходи на дружеството и неправилно приетата средно претеглена цена определена от ДКЕВР, както и че не са зачетени изводите на вещото лице относно признаване на разходите за въглеродни емисии. Неоснователни са възраженията на касатора относно приетите условно постоянни разходи на дружеството при определяне на цената, поради това, че не е включен инфлационен индекс за предстоящия регулаторен период. Съдът правилно е изследвал приложимите материалноправни разпоредби при определяне на цените за енергия и възвращаемост. Съгласно чл. 18, ал. 2 от НРЦЕЕ (ред. ДВ, бр. 33 от 2013 г.) цените на електрическата енергия от производители може да включва компоненти - цена за разполагаема мощност и цена за енергия: 1. цената за разполагаема мощност се образува на база на признатите от комисията условно-постоянни разходи, възвръщаемост и утвърдена разполагаемост на предоставената мощност; 2. цената за енергия включва признатите от комисията променливи разходи и прогнозните нетни количества електрическа енергия. Съгласно § 1, т. 19 от ДР на НРЦЕЕ "условно-постоянни разходи" са тези, които не се променят при промяна в количествата произведена или пренесена енергия. Обективно съдът е съобразил заключението на СИЕ, че ДКЕВР е коригирала цените за суровини за производство и за условно-постоянните и променливите разходи, като условно-постоянните разходи са признати на нивото на отчетените за 2012 г. според пояснителните бележки към представения от дружеството годишен финансов отчет. Направено е изключение по отношение на разходите за амортизация, които са намалени от 10 320 хил. лв. на 9 300 лв., но това намаление е обосновано и мотивирано с приложен общ подход от ДКЕВР, като са признати разходи само за въведени в експлоатация активи. Съдът обосновано е приел, че ДКЕВР е приложила общ подход спрямо всички производители и е приела, че заявените прогнозни повишения не са икономически обосновани, тъй като детайлният анализ на компонентите им очертава тяхното обективно запазване или определено намаляване в различна степен за всяко едно дружество, а по отношение на жалбоподателя е отчетено запазването им на нивата от 2012 г. Законосъобразен и обоснован е изводът на съда, че не е допуснато нарушение от ДКЕВР, като предвидените разходи не са увеличени с инфлационен индекс, така както е предложено в заявлението на жалбоподателя. От една страна това е обосновано с извършения регулаторен преглед, през който не е отчетена инфлация, която да бъде компенсирана в новия регулаторен период, както и че по отношение на някои от признатите разходи е отчетена дефлация. Съдът обективно е съобразил, че регулаторния орган е отчел 2% инфлационен индекс за разходи за основно гориво, но този индекс не е задължително да се отнесе и към всички условно- постоянни разходи, предвид прогнозният им характер. Неоснователно е възражението на касатора, че приложеният от ДКЕВР различен подход по отношение отделните ценообразуващи елементи и възприет от съда, обоснова незаконосъобразност. В съответствие с цитираните нормативни разпоредби ДКЕВР определя цените на базата на признатите от нея условно-постоянни разходи, които не се променят при промяна на количествата произведена или пренесена енергия. Задължение на производителя е при заявяване на нови по-високи цени за енергия и за разполагаемост, да обоснове и докаже реални прогнозни условно-постоянните разходи за новия регулаторен период, но които да са основани на нормативно определените начини за тяхното формиране по НРЦЕЕ и Указанията за образуване на цените при производство на електрическа енергия при прилагане на метод на регулиране "норма на възвръщаемост на капитала", приети с протоколно решение № 13 от 30.01.2012 г. по т. 18 на ДКЕВР. ДКЕВР е възприела общ подход по отношение на базата условно - постоянните разходи, като е анализирала, че при отделните компоненти се очертава обективно запазване или определено намаляване в различна степен, поради и което за жалбоподателя е отчетено запазването им на нивата от 2012 г., след като не е икономически обоснован предложения прогнозен размер. В тази връзка ДКЕВР е приела заявените от жалбоподателя прогнозни количества електрическа енергия, разходите за собствени нужди и за количество гориво (въглища и мазут), които са определени на база 2012 г., увеличени с 2 % инфлация. Правилно съдът е приел, че в тази част липсва нормативна основа цената на въглищата да бъде изчислен въз основа на средно-претеглената цена на въглищата на база налични количества и очаквани доставки по договори за предстоящия регулаторен период, поради и което не е възприел становището на вещото лице в тази част. Неоснователно е и възражението на касатора, че необосновано не са зачетени от съда изводите на вещото лице за признаване на разходите за въглеродни емисии. Съдът обективно е обсъдил заключението на вещото лице, което по отношение на разходите за въглеродни емисии е дало становище за включването им при определяне на цените за регулаторния период и признаване в прогнозните разходи, въпреки че за тях ще бъдат направени разходи за закупуване. Съдът е съобразил, че по отношение на тези разходи ДКЕВР е приела общ подход за всички дружества, при който такъв разход не е включен в разходите за определяне на цените на нито едно дружество в сектор "Електроенергетика", което е мотивирано с това, че реалното заплащане на разходите за закупуване на емисии въглероден двуокис ще бъде извършено в по-късен период и ще бъде коригирано в следващия ценови период след реалното им заплащане от всички дружества от сектора. Законосъобразно съдът е приел, че всъщност тези разходи не са отказани, а е отложено тяхното включване в цените за конкретния регулаторен период, което е обосновано с динамиката на цените за този разход и продължителността на периода /1.08.13 г. - 30.06.14 г./, при който биха се получили разлики в заплатените цени по този разход между отделните дружества в сектора и свързаната с това невъзможност за прогнозиране на този разход. Действително липсата на база за определяне на този разход, препятства обективността при признаване от страна на регулаторния орган, както и е оправдано със спазване на принципа за равнопоставеност между отделните категории енергийни предприятия и видове клиенти (чл. 23, т. 5 от ЗЕ). Твърдението на касатора за незаконосъобразност в тази част не е обосновано и не доказано. Неоснователни са доводите на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, предвид непроизнасяне по оплакванията в жалбата. Съдът при спазване на разпоредбата на чл. 168 от АПК е разгледал законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, дори и по отношение на които не са направени оплаквания в жалбата, като в последната се твърди нарушение при определяне на отделните ценообразуващи елементи, като за всеки от тях съдът е изложил обосновани правни изводи. Предвид на изложеното настоящият съдебен състав приема, че не са налице касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, които да обуславят отмяна на обжалваното решение, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,