Решение № 10586 от 8.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4083/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Директорът на дирекция Обжалване и данъчноосигурителна практика, град София, чрез гл. юрк. М. Василева обжалва решение 1217/23.02.2024 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело 6918/2022 г., с което по жалба на Пан Ауто Лайн ЕООД, гр. София е отменен ревизионен акт Р-22221021004894-091-001/22.03.2022 г. на органи по приходите при ТД на НАП Варна. В касационната жалба са посочени касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на решението. Конкретните оплаквания са за неправилна преценка на събраните по делото писмени доказателства и заключенията на съдебно счетоводната и съдебно техническата експертизи, на които съдът е основал изводите си за реално осъществяване на доставката на стоки, предмет на фактурите, издадени от Илина Билд ЕООД /с ново наименование Технопрогрес Билд ЕООД/ и последващата им реализация от ревизираното лице. В тази връзка сочи, че по делото е установено, че платената сума по последващата доставка към MAR INVESTMENTS е върната и последващата реализация не е налице. Не са представени и доказателства за произхода на стоките и тяхното транспортиране. Касаторът счита, че са налице доказателства за данъчна измама и като се позовава на практика на Съда на ЕС. Искането е за отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и разноски за платената държавна такса за касационното производство. Ответникът Пан Ауто Лайн ЕООД, гр. София не изразява становище по основателността на касационната жалба. Заключението на прокурора от Върховна прокуратура е за основателност на жалбата. Върховният административен съд, състав на първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима. При разглеждането й по същество, съдът приема следното: Предмет на оспорване пред Административен съд, София град е бил ревизионен акт Р-22221021004894-091-001/22.03.2022 г. на органи по приходите при ТД на НАП Варна, с който на Пан Ауто Лайн ЕООД, гр. София е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 39 030.00 лева за данъчни периоди м. 02.2021 г., м. 03.2021 г. и м. 04.2021 г. по фактури, издадени от Илина Билд ЕООД за доставка на рамково скеле алуминий подвижно 14,40 м., напречен предпазен борд, работна платформа за скеле, хоризонтал (парапет) за скеле 2 м. и вертикална рамка за скеле. За да отмени акта, съдът е приел, че същият е издаден от компетентни органи, видно от представените по делото заповеди, в предвидената в л.120, ал.1 ДОПК форма, при спазване на процесуалните правила за провеждане на ревизия и за събиране на доказателства, но в противоречие с материалния закон. От събраните по делото писмени доказателства за предаване и получаване на стоките между страните по преките доставки (фактури и приемо предавателни протоколи), преценени във връзка със заключението на допълнителната съдебно счетоводна експертиза, според което придобитото от ревизираното лице скеле е използвано за последващи доставки към MAR INVESTMENTS и е налице надеждна одитна следа за проследяването на стоките, предмет на фактурите, от момента на постъпването им в дружеството до крайната реализация, както и от установеното плащане по фактурите, съдът е приел за доказано осъществяването на доставките по смисъла на чл. 6, ал.1 ЗДДС. Относно твърдението на органите по приходите за липса на материална и техническа обезпеченост на доставчика, съдът е приел, че това обстоятелство само по себе си не е достатъчно да се откаже правото на приспадане съгласно решението на Съда на ЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11, както и решения по дело С-324/11 и дело С-18/13. В решението е посочено, че по делото не е установено фактурите, по които е упражнено правото на приспадане, да са с невярно съдържание, за да се квалифицират като част от данъчна измама по критериите на т. 49 от решението на Съда на ЕС по дело С-285/09. Според съда по делото не е установено, че ревизираното дружество като получател по доставките е знаело или е трябвало да знае, че с придобиването на процесните стоки участва в сделка, която е част от измама с ДДС, извършена от доставчика или друг данъчен субект, действащ нагоре или надолу по веригата от доставки. С тези мотиви е обоснован краен извод, че са изпълнени всички предпоставки за упражняване и признаване на правото на данъчен кредит по спорните фактури. Решението е неправилно постановено. Съдът не е извършил дължимата проверка по валидността на оспорения ревизионен акт. Съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК проверката за законосъобразност в съдебното производство по ДОПК включва преценка за компетентността на органа, спазването на изискванията за форма, на процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването на акта. В обжалваното съдебно решение изводът на първоинстанционния съд, че актът е издаден от компетентен орган, е бланкетен. От данните по делото се установява, че в конкретния случай ревизията е възложена и проведена, а ревизионният акт е издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна Д. Б. К. на длъжност началник сектор Ревизии в качеството на орган, възложил ревизията и Г. В. К. на длъжност главен инспектор по приходите като ръководител на ревизията. На основание чл. 8, ал.1, т. 3 ДОПК компетентната териториална дирекция по седалището на ревизираното лице Пан Ауто Лайн ЕООД е ТД на НАП София. Издателите на оспорения ревизионен акт са посочени в заповед З-ЦУ-1659/05.05.2021 г. издадена от П. Д. заместник изпълнителен директор на основание чл. 12, ал. 6 ДОПК и съгласно заповед ЗЦУ-ОПР-2/19.04.2021 г. на изпълнителния директор на НАП, като органи по приходите, за които не се прилагат правилата по чл. 7, ал. 1 и чл. 8 ДОПК. Представена е и заповед РД - 01 287/10.05.2021 г. на директора на ТД на НАП София, по силата на която функциите на компетентен орган по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК се изпълняват от конкретни служители (органи по приходите), за които съгласно заповед З-ЦУ-1659/05.05.2021 г. на заместник изпълнителен директор на Националната агенция за приходите не се прилагат правилата на чл. 7, ал. 1 и чл. 8 от ДОПК. За да е приложимо изключението от териториалната компетентност по чл. 12, ал. 6 ДОПК, е необходимо то да бъде обосновано съгласно чл. 10, ал. 9 ЗНАП. Тази норма предвижда, че при необходимост за изпълнение на възложените на агенцията функции изпълнителният директор или оправомощено от него лице може със заповед да нареди служители от една териториална дирекция да осъществяват правомощията си по отношение на лица, за които съгласно правилата на чл. 8 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс компетентни са органите на друга териториална дирекция, включително за части от работното време и без промяна на мястото на работа. В конкретния случай по делото е представена заповед З-ЦУ-2795/26.08.2021 г., издадена от заместник изпълнения директор на НАП Г. Д., с която на основание чл. 10, ал. 9 ЗНАП и заповед за оправомощаване ЗЦУ-ОПР-9/21.05.2021 г. е наредено служителите на ТД на НАП, посочени в заповед З-ЦУ-1659/05.05.2021 г. издадена на основание чл. 12, ал. 6 ДОПК, да осъществяват производствата по данъчно-осигурителен контрол по отношение на конкретни лица, посочени в приложение към тази заповед, за които компетентна териториална дирекция съгласно чл. 8 ДОПК е ТД на НАП София. Със същата заповед е наредено контролните производства спрямо конкретни задължени лица, в това число и ревизираното дружество, да бъдат възложени от началниците на сектори, посочени в заповед З-ЦУ-1659/05.05.2021 г. и определени от директора на ТД на НАП София съгласно чл. 112, ал. 2, т.1 ДОПК със заповед РД-01-287 от 10.05.2021 г. Така представената заповед не съдържа никакви мотиви за необходимостта, породила осъществяването на данъчно осигурителния контрол от органи по приходите от друга териториална дирекция. Възможността по чл. 12, ал. 6 ДОПК служители от една териториална дирекция да осъществяват правомощията си по отношение на лица, за които съгласно правилата на чл. 8 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс компетентни са органите на друга териториална дирекция, е изключение от правилото за териториална компетентност на органите по приходите и следва да се прилага при спазване на изискванията, предвидени в чл. 10, ал. 9 ЗНАП при необходимост, за изпълнение на възложените на агенцията функции. Обосноваването на такава необходимост е гаранция за спазване на принципа на законност по чл. 2, ал. 1 ДОПК, според който органите по приходите следва да действат в рамките на правомощията си, установени от закона и да прилагат законите точно и еднакво спрямо всички лица и срещу превратното упражняване на власт. В конкретния случай това изискване не е изпълнено, предвид липсата на мотиви в заповедта по чл. 10, ал. 9 ЗНАП. От изложеното следва, че органите по приходите от ТД на НАП Варна, възложили и провели ревизията и издали оспорения ревизионен акт, не разполагат с компетентност за осъществяване на данъчно осигурителен контрол по отношение на ревизираното лице при условията на чл. 10, ал. 9 ЗНАП във връзка с чл. 12, ал. 6, чл.112, ал. 2, т. 1 и чл.119, ал. 2 от ДОПК. Като е приел, че оспореният акт е издаден от компетентни органи и го е отменил като незаконосъобразен, поради нарушение на материалния закон, първоинстанционният съд е постановил решение в противоречие с доказателствата по делото и в нарушение на чл. 10, ал. 9 ЗНАП, което следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което актът да бъде обявен за нищожен. На основание чл. 160, ал. 5 ДОПК във връзка с чл. 173, ал. 2 АПК административната преписка следва да се изпрати на компетентния орган по приходите при ТД на НАП София. При това положение е безпредметно да се обсъждат доводите в касационната жалба относно материалната законосъобразност на оспорения ревизионен акт. По разноските: Независимо от изхода на спора, решението следва да се отмени и в частта на присъдените разноски, тъй като в нарушение на § 1, т. 6 от ДР на НАП те са възложени на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град София, която не е юридическо лице. Съгласно чл.2, ал.2 от ЗНАП юридическо лице е Национална агенция за приходите. С оглед нищожността на оспорения ревизионен акт, на ответника по касация ПАН АУТО ЛАЙН ЕООД следва да се присъдят сторените по делото разноски пред първата инстанция в размер на 1 092 лева. За касационното производство не следва се присъждат разноски на дружеството - ответник, поради липсата на искане за това. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,