Решение № 7468 от 3.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11240/2012 г.

Решение № 7468 от 3.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11240/2012 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Държавната агенцията за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет на Република България, чрез юрк. Кулинова против решение № 4206 от 19.07.2012 г. по адм. дело № 10396/2011 г. на Административен съд София-град. Касаторът твърди неправилност на обжалваното съдебно решение поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което иска неговата отмяна. Ответникът - Саид Абдулрахман Ахмед, представляван от адв. Нилсен, счита касационната жалба за неоснователна, а първоинстанционното решение за правилно и обосновано. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата, по мотиви изложени в пледоарията му по делото. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна. С обжалваното решение Административен съд София-град е отменил по жалба на Саид Абдулрахман Ахмед, гражданин на Сомалия, решение № 599/11.11.2011 г. на зам. председателя на ДАБ при МС, като е изпратил преписката на органа за ново произнасяне по искането на чужденеца за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут при спазване на указанията, дадени с решението. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореният отказ на административния орган за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут е постановен при липса на надлежни мотиви относно сигурността на държавата по произход на заявителя, както и при неизяснена бежанска история. Приел е също така, че административният орган не е разглеждал положението в гр. Могадишу, където чужденецът е живял, където са били убити родителите му и където е бил преследван от движението Ал Шабаб. Това е било от съществено значение за обосноваността на административния акт относно наличието или не на "тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт" по смисъла на тълкуването, дадено с решение от 17.02.2009 г. на СЕС по дело № С-465/07 относно тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/89/ЕО на Съвета. Решението е неправилно. В хода на съдебно-административното производство първоинстанционният съд не е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е извел необосновани изводи, които не се възприемат от настоящата инстанция. При изготвянето на съдебния акт не са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти. Едностранно са преценени доводите на жалбоподателя, без да се обърне внимание на това, дали са подкрепени от доказателства за тях или не. Не е обсъдена достоверността на бежанската история на чужденеца, както и явните противоречия в нея, обективирани в проведените интервюта от административния орган. Не може да се приеме твърдението на съда, че административният орган не е посочил кои обстоятелства от бежанската история не кредитира. В решението на зам. председателя на ДАБ подробно са изложени противоречията и несъответствията в бежанския разказ по отношение убийството на родителите на чужденеца, което е и основната му причина за напускането на Сомалия. За заплахите от движението Ал Шабаб чужденецът споменава едва в последното интервю, докато в предишните не е посочвал да е бил заплашван от въпросната групировка. При това положение правилно е решението на административния орган, че липсват основания за предоставяне статут на бежанец, тъй като твърденията на сомалиеца не съдържат информация за осъществено спрямо него преследване по смисъла на чл. 8, ал. 2 - 5 от ЗУБ. Неправилен е изводът на съда, че в оспорения административен акт не са изложени конкретни мотиви относно съществуващата към датата на издаване на решението обществено-политическа ситуация в Сомалия. Административният орган е съобразил обстоятелството, че жалбоподателят се е преместил заедно със семейството си от гр. Могадишу в гр. Кисмайо, където по негови думи не е имал никакви проблеми. Съобразена е и информацията в приложената към преписката справка вх. № 4603/19.09.2011 г. на дирекция "Европейски въпроси, международна дейност и европейски бежански фонд" на ДАБ, че от началото на 2010 г. до септември 2011 г. няма информация за сериозни въоръжени стълкновения в района на гр. Кисмайо. Цитираната от съда информация се отнася единствено до хуманитарната обстановка в района, която не е от значение за предоставянето на закрила по ЗУБ. Предвид това може да се направи обоснован извод, че жалбоподателят не е бил принуден да напусне Сомалия поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, нито е застрашен от такива посегателства при завръщането си в страната по произход. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд - София град е неправилно и следва да бъде отменено, като, вместо него, съдът постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата на Саид Абдулрахман Ахмед, гражданин на Сомалия против отказа на зам. председателя на ДАБ при МС да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на сомалийския гражданин. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение