Решение № 2142 от 14.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6689/2018 г.

Решение № 2142 от 14.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6689/2018 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Т. Мирчев от [населено място], [област], е подал касационна жалба срещу решение № 654/22.03.2018 г., постановено по адм. дело № 2841/2017 г. по описа на Административен съд Пловдив. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено със законните последици. Ответникът – зам. Изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" София, надлежно уведомен и призован за съдено заседание – не взема становище в допустимия срок - до приключване на устните състезания и обявяване на делото за решаване в касационна съдебна инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е допустима и неоснователна. Предмет на оспорване пред АС Пловдив е акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 02-220-6500/161/24.04.2015 г., издаден от зам. Изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" София. АУПДВ е издаден при следната фактическа обстановка: Земеделският производител не е подал заявление за подпомагане за третата година 2011 г., в нарушение на задължението си по чл. 4, т. 3 от Наредбата. С влязъл в сила акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 212 № 02-220-6500/2982/14.09.2013 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" бил прекратен многогодишния ангажимент по мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" на земеделския стопанин Т. Мирчев. След влизане в сила на акта за прекратяване на многогодишния ангажимент по мярка 212, с писмо изх. № 02-220-6500/4505 от 10.11.2014 г. заместник-изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" уведомил Т. Мирчев за започване на производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане. С акт № 02-220-6500/161/24.04.2015 г. на заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", на основание чл. 14, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от Наредба № 11 от 3 април 2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г." /нар. тук Наредбата/, по отношение на Т. Мирчев било установено публично държавно вземане за сумата 6183, 07 лева, съставляваща 75 % от общата изплатена на земеделския стопанин сума за подпомагане по мярка 212 за кампания 2009 и 2010 година. Делото се разглежда за втори път от първоинстанционния съд след отмяна от касационния съд на предходно решение, при дадени задължителни указания - за конституиране като страна по делото на издателя на акта – зам. Изп. Директор на ДФ "Земеделие" и да укаже на административния орган да ангажира доказателства за уведомяването на жалбоподателя като ползвател на земеделски земи за провеждането на процедура по чл. 37в ЗСПЗЗ за съответния масив и разгласяването на заповедта, която подлежи на обжалване, както и да представи цитирания в заповедта доклад на назначената комисия по чл. 37в, ал. 4 ЗСПЗЗ, като съобрази, че приложимата разпоредба на чл. 31 от Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета от 19 януари 2009 г. за установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски стопани, за изменение на регламенти (ЕО) № 1290/2005, (ЕО) № 247/2006, (ЕО) № 378/2007 и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1782/2003 не изброява изчерпателно случаите на непреодолима сила или извънредни обстоятелства, което задължава компетентния орган да направи преценка за наличието им в определена хипотеза, вкл. и с оглед направеното от жалбоподателя възражение, че не е подал заявление за подпомагане за 2011 година, нарушавайки поетия многогодишен ангажимент поради предоставянето на обработваните от него земи на друг земеделски стопанин със заповед № 0645/30.09.2010 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" - Пловдив. При повторното разглеждане на делото пред АС Пловдив указанията на касационния съд са спазени. Правилно е прието от административния съд, че спор по фактите не е развит като спорът е относно значението на заповед № 0645/30.09.2010 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" – Пловдив, а именно съставлява ли разпореденото с нея форсмажорно или изключително обстоятелство по смисъла на чл. 15 от Наредбата. Съдът е приел, че не са налице такива обстоятелства, както по смисъла на даденото легално определение в пар. 1, т. 3 ДР от Наредбата, така и съобразно чл. 31 Регламент /ЕО/ № 73/2009. Касационният съд намира изводите на АС Пловдив за обосновани и законосъобразни. Решението е правилно и следва да се остави в сила като на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК касационният съд препраща към мотивите на АС Пловдив. За пълнота се акцентира върху обстоятелството, че с изричен административен акт многогодишният ангажимент на касатора е бил прекратен и този акт не е бил обжалван. Редът за заявяване на случаите на форсмажорни или изключителни обстоятелства от земеделските стопани, станали причина за неизпълнение на поетите от тях задължения, е уреден в разпоредбата на чл. 15 от Наредбата. Тези обстоятелства е следвало да бъдат заявени най-късно при обжалване на акта за прекратяване на многогодишния ангажимент. След влизането му в сила, административният орган вече не може да разгледа тези възражения, а е задължен да се произнесе за възстановяването на получените суми по реда на чл. 14, ал. 1 от Наредбата. Административните съдилища нямат правомощието да упражняват косвен съдебен контрол върху влезли в сила административни актове, включително да констатират евентуалната им нищожност. Първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което като валидно и допустимо следва да остане в сила. Не се дължат разноски в полза на ответника по касация, тъй като искането за заплащане на такива е направено след срока за допустимост на искането – приключване на редовно проведено касационно съдебно заседание. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,