Решение № 8455 от 7.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13193/2015 г.

Решение № 8455 от 7.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13193/2015 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ гр. П., срещу решение № 1746/29.09.2015 г., постановено по адм. дело № 1323/2015 г. по описа на Административен съд гр. П., с която е отменено решение № РД-160/13.05.2015 г. на директора на ТП на НОИ гр. П. за потвърждаване на разпореждане № 4505254512/ПР-328/24.02.2015 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" /ПО/. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в жалбата, касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против оспорения административен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна по касационната жалба - Ц. Г. Б. от гр. П., чрез пълномощника адв. И. М. оспорва жалбата. Претендира присъждане на направените разноски, като представя списък на разноските по чл. 80 ГПК. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. П. е отменено решение № РД-160/13.05.2015 г. на директора на ТП на НОИ гр. П., с което е потвърдено разпореждане № 4505254512/ПР-328/24.02.2015 г. на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ гр. П.. С решението преписката е изпратена на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ гр. П. за постановяване на разпореждане съобразно даденото в мотивите на съдебното решение разяснение по тълкуване и прилагане на закона. С посоченото разпореждане на ръководителя на "ПО" е отменено разпореждане № 99/06.02.2001 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Ц. Г. Б., както и всички последващи на ръководителя на "ПО", отпусната е от 25.05.2010 г. пожизнено по чл. 68, ал. 4 КСО лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и е определен нов размер на пенсията по периоди, като е прието, че пенсията е била неправилно отпусната и е налице основание по чл. 99, ал. 1, т. 5 КСО за изменение на влезлите в сила разпореждания. Съдът е приел, че в хода на административното производство са предприети действия от административния орган за установяване на точния размер на осигурителния стаж и доход на лицето, претендиращо пенсия, в чиято тежест е било да установи продължителността и местоположението на трудовия си стаж и доход. В случая лицето не е доказало, че са били изпълнени предпоставките за отпускане на пенсията, при които е постановено разпореждането от 2001 г. - стаж от втора категория 10 години 9 месеца и 22 дни и от трета - 23 години, 4 месеца и 16 дни, превърнат към трета - 36 години 20 месеца и 21 дни, при навършена възраст към този момент - 55 години и 6 месеца. Наред с това съдът е приел, че административният орган не е преценил всички релевантни доказателства по въпроса за отпускане на лична пенсия на Ц. Б., тъй като не са отчетени като осигурителни периоди времето от 01.01.1999 г. до 31.12.1999 г. В регистъра на осигурените лица има данни за самоосигуряващо се лице за 1999 г., като в регистър "Приходи" има данни за внесени осигурителни вноски за месеците 03, 05, 06, 07, 08, 09, 10, 11 и 12, липсват данни само за месеци 01, 02 и 04/1999 г., а в акта липсват мотиви по този въпрос. С. съда това налага отмяна на административния акт и връщане на преписката на органа за ново произнасяне, тъй като въпросният стаж има съществено значение при преценката за наличие на хипотезата на чл. 68, ал. 3 КСО. Настоящият съдебен състав намира, че така постановеното решение е неправилно. От фактическа страна по делото е безспорно установено, че с разпореждане № 4505254512/ПР-328/24.02.2015 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ гр. П., на основание чл. 99, ал. 1, т. 5 КСО е отменено разпореждане № 99/06.02.2001 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Ц. Г. Б., както и всички последващи на ръководителя на "ПО", отпусната е от 25.05.2010 г. пожизнено по чл. 68, ал. 4 КСО лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и е определен нов размер на пенсията по периоди. При обжалването по административен ред разпореждането е потвърдено изцяло с решение № РД-160/13.05.2015 г. на директора на ТП на НОИ гр. П., което е предмет на оспорването пред първоинстанционния съд. Безспорно е установено също, че с отмененото разпореждане № 99/06.02.2001 г. е била отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Ц. Г. Б. от 25.11.2000 г. пожизнено по чл. 68, ал. 1-3 КСО, по заявление, подадено на 24.01.2001 г. при навършена възраст 55 години и 6 месеца и осигурителен стаж от втора категория 10 години 9 месеца и 22 дни и от трета - 23 години, 4 месеца и 16 дни, общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория 36 години 20 месеца и 21 дни. При извършени проверки и инвентаризация в ТП на НОИ гр. П. е установено, че липсват определени пенсионни преписки на лица, получаващи пенсии към м. март 2013 г. /т. нар. "активни пенсионери"/, сред които и тази на Ц. Г. Б.. Предприето е установяване на осигурителния стаж на същата, като за целта от нея са изискани оригиналните документи за стаж, предвид това, че оригиналните документи, които са представени при отпускане на пенсията, се връщат на лицата, наред с това са изискани и всички други документи, които имат отношение към осигурителния й стаж, но такива документи не са представени. Във връзка със заповед № 200/15.07.2013 г. на директора на ТП на НОИ гр. П. за изготвяне на списък на установените случаи с липсващи пенсионни досиета и преглед на случаите с липсващи преписки или служебно възстановени досиета, по искане на началника на отдел "Пенсии" е извършена проверка по реда на чл. 108, ал. 1, т. 1 КСО от контролните органи при ТП на НОИ гр. П.. В хода на тази проверка Ц. Б. е представила подписана от нея декларация от 02.09.2013 г., в която е декларирала, че не притежава документи за осигурителен стаж, поради това че същите не й били върнати, освен това не е посочила осигурителите, при които е положила осигурителен стаж. Служебно е събрана информация относно наименованията на осигурителите, от които също служебно е поискана информация за осигурителния стаж и доход на Й. Б.. Въз основа на представените документи е установено, че същата има следния осигурителен стаж: 6 години и 8 месеца по удостоверение обр. УП-3 № 11/24.03.2014 г., издадено от "Дружество за приятелство с народите на Русия и ОНД" - за периода от 01.01.1971 г. до 31.01.1982 г. като "хоноруван преподавател", 9 години 4 месеца и 29 дни, съгласно удостоверение обр. УП-3 № 08-00-58/16.04.2014 г., издадено от "Международен панаир П." АД за периода от 01.02.1982 г. до 29.06.1991 г. на длъжност "преводач кореспондент", както и осигурителен стаж като самоосигуряващо се лице с обща продължителност 2 години и 10 месеца за периода от 01.01.1997 г. до 31.12.1998 г. и от 01.01.2000 г. до 31.10.2000 г., или общ осигурителен стаж от трета категория 18 години 10 месеца и 29 дни. Предвид това и след като не е удостоверен никакъв стаж от втора категория е направен извода, че Й. Б. няма осигурителен стаж с продължителността, посочена в разпореждане № 99/06.02.2001 г., което означава, че не е имала право на пенсия при условията на чл. 68, ал. 1 - 3 КСО. При установения осигурителен стаж същата има право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал. 4 КСО в редакцията, действаща към 31.12.2010 г. В съответствие с това е прието, че е налице хипотезата на чл. 99, ал. 1, т. 5 КСО, тъй като лицето не е имало право на отпуснатата пенсия, отпусната е пенсия при условията на чл. 68, ал. 4 КСО в приложимата редакцията и е постановено съответно изменение на всички разпореждания, с които е променян или осъвременяван размера на пенсията. Предвид установените по делото фактически обстоятелства, се налага извода за правилност на изводите на административния орган. В административното производство е безспорно установено, а и по делото не се спори, че в ТП на НОИ гр. П. не се съхранява пенсионно досие на името на жалбоподателката, поради което пенсионният орган е изискал от нея да представи документи за осигурителен доход и осигурителен стаж. Документи не са били представени, което е наложило извършването на проверка по реда на чл. 108, ал. 1, т. 1 КСО. В отговор на направеното от органа искане, Ц. Б. е представила писмена декларация, в която е посочила, че не разполага с оригинални документи за осигурителен стаж и доход и не може да представи такива, поради което от административния орган е предприето служебно установяване на осигурителите и събиране на доказателства за осигурителния стаж и доход на лицето. Въз основа на представените документи е установен осигурителен стаж и доход, в размер на 18 години 10 месеца и 29 дни, който не е достатъчен да отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 - 3 КСО. Предвид събраните доказателства, обоснован е изводът на административния орган, че липсват доказателства, удостоверяващи осигурителен стаж на Ц. Б. в размера, който е бил зачетен при отпускане на личната й пенсия за осигурителен стаж и възраст с разпореждане № 99/06.02.2001 г. /събрани са доказателства за стаж с обща продължителност 18 години 10 месеца и 29 дни/, липсват също така каквито и да било доказателства за осигурителен стаж от втора категория, какъвто е бил зачетен /при това с продължителност 10 години 9 месеца и 22 дни/. Необоснован от доказателствата по делото е изводът на първоинстанционния съд, че Ц. Б. е имала осигурителен стаж като самоосигуряващо се лице през 1999 г., който е следвало да бъде зачетен, а неправилно не е зачетен от административния орган. В хода на административното производство Ц. Б. е декларирала - с декларация от 05.09.2014 г. /приложена на л. 53 от първоинстанционното дело/, че не може да представи осигурителна книжка за времето от 01.05.1995 г. до 31.10.2000 г. Служебно е предприето събиране на документи, при което е установено, че съгласно данните в регистъра на осигурените лица, Ц. Б. е декларирала, че започва дейност като самоосигуряващо се лице считано от 01.05.1995 г.; установено е, че в архива на ТП на НОИ гр. П. се съхраняват заверени отразяци от осигурителна книжка за 1997 г., 1998 г. и 2000 г.; в електронния регистър за заверен осигурителен стаж и доход липсват данни за заверена осигурителна книжка за 1999 г., а в регистъра на осигурените лица има данни за самоосигуряващо се лице за периода 1999 г. - до 31.12.1999 г; в регистър "Приходи" има данни за внесени осигурителни вноски в размер на 257,70 лв., при установен размер на дължимите вноски 451,32 лв.; липсват данни за внесени вноски за месеците 01, 02 и 04/1999 г.; При тези данни, правилен е изводът на административния орган, че за 1999 г. не може да бъде зачетен осигурителен стаж на Ц. Б. като самоосигуряващо се лице. Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 4 КСО за осигурителен стаж се зачита времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски от самоосигуряващите се лица, включително вноските по чл. 6, ал. 9 КСО и дължимите осигурителни вноски от лицата по чл. 4а, ал. 1 КСО. В чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/ е предвидено, че осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец, а в ал. 2 е предвидено, че осигурителният доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО или с осигурителна книжка, както и с документ по утвърден образец. От цитираните разпоредби недвусмислено се налага извода, че за да се признае осигурителен стаж като самоосигуряващо се лице, следва да са внесени дължимите осигурителни вноски. В случая е установено, че осигурителните вноски за 1999 г. като самоосигуряващо се лице не са внесени или най-малкото не са внесени в пълен размер. За месеците 01, 02 и 04 липсват каквито и да било данни за внесени вноски, а за останалите месеци от годината са налице данни за внасяне на суми, които са в общ размер на 257,70 лв., при дължим размер на вноските за годината 451,32 лв. Не е установено дали има месеци, за които е внесен пълния размер на дължимите вноски, а частичното внасяне на вноските не покрива изискването на закона за внасяне на дължимите вноски. Доказателствената тежест за установяване на положителния факт на внасяне на осигурителните вноски като самоосигуряващо се лице се носи от осигуряваното лице. В случая от страна на административния орган са събрани доказателствата, които са съхранявани в регистъра на осигурените лица, но дори и в този регистър липсват данни за заверена осигурителна книжка за 1999 г., което означава, че дори наличните данни не могат да бъдат потвърдени с документ, предвиден в чл. 40, ал. 1 и 2 НПОС за доказване на осигурителен стаж и доход като самоосигураващо се лице. Предвид това, първоинстанционният съд е направил необоснования извод, че са останали неизяснени определени факти относно осигуряването на лицето за 1999 г. като самоосигуряващо се лице и че това налага връщане на преписката на административния орган. Липсват доказателства да са внесени в пълен размер дължимите осигурителни вноски за Ц. Б. като самоосигуряващо се лица за тази година, поради което не може да бъде зачетен осигурителен стаж, съгласно императивното правила на чл. 9, ал. 1, т. 4 КСО. Поради изложените съображения, обоснован от събраните доказателства и в съответствие с материалния закон е изводът, направен от административния орган, че е налице хипотезата на чл. 99, ал. 1, т. 5 КСО, което представлява основание за отмяна на разпореждането за отпускане на пенсията и на разпорежданията за изменение и преизчисляване на пенсията. Във връзка с поддържаните пред първата инстанция доводи от страна на Ц. Б. за съдържанието на пенсионното досие и във връзка с унищожаването на оригиналното пенсионно досие и реда за възстановяването му, следва да се отбележи, че пенсионното досие се съставя на основание чл. 9, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж и в него се прилагат заявлението за пенсия, документите за осигурителен доход, лични декларации, всички последващи заявления и жалби на лицето, постановените актове и други. След отпускането на пенсиите трудовите книжки се връщат на лицата. Документите за осигурителен стаж и осигурителен доход по утвърден образец, съхранявани в досието, се издават от осигурителите по реда на чл. 40, ал. 2 и 3 НПОС въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Липсата на оригиналното пенсионно досие не е пречка за възстановяване на документите по обр. 2 и обр. 3, като се използват вписванията в запазените ведомости. В разглеждания случай в хода на административното производство осигурителите и техните правоприемници са издали документи, удостоверяващи придобития от лицето осигурителен стаж и доход съгласно ведомостите, а доказателства за друг осигурителен стаж от лицето не са представени. Следва да се отбележи, че в смисъла на изложеното съществува съдебна практика, изразена в решение № 13958/21.12.2015 г. по адм. дело № 3045/2015 г., решение № 10491/12.10.2015 г. по адм. д. № 1609/2015 г., решение № 11387/22.08.2013 г. по адм. д. № 5238/2013 г., решение № 2686/10.03.2016 г. по адм. дело № 6395/2015 г., всички на ВАС, шесто отделение. Във връзка с изложените в касационната жалба доводи за липса на недобросъвестност при получаване на сумите от Ц. Б. следва да се отбележи, че този въпрос няма значение за изхода на настоящия правен спор. Едва при постановяване на разпореждане за събиране на недължимо получени суми по реда на чл. 114 КСО, следва да бъде обсъден въпросът относно недобросъвестността на лицето. Настоящият съдебен състав споделя изразеното от първоинстанционния съд становище, че с оспореното решение, с което е потвърдено разпореждането от 24.02.2015 г. не се разрешават въпросите по чл. 114, ал. 6 КСО относно добросъвестността на лицето, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос Предвид изложените съображения, първоинстанционното решение е необосновано, което е довело до неправилно приложение на материалния закон. Решението е неправилно като краен резултат и следва да бъде отменено, а поради това че спорът е изяснен от фактическа страна, на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде постановено решение по същество, с което да бъде отхвърлена жалбата на Ц. Б. против решение № РД-160/13.05.2015 г. на директора на ТП на НОИ гр. П.. При този изход на спора искането на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Пред настоящата инстанция директорът на ТП на НОИ гр. П. не е представляван от юрисконсулт, но пред първата инстанция е представляван от юрисконсулт Минкова, която е направила своевременно искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Поради това и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 144 ГПК, както и на задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение № 3/13.05.2010 г. по тълк. дело № 5/2009 г. на ОСС на ВАС, на страната следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лв., определено на основание чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение