Решение № 873 от 18.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2123/2008 г.

Решение № 873 от 18.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2123/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Владимир Йорданов Производството е по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК вр. чл. 218а, ал. 1, б. "а" и сл. от ГПК (от 1952 г.). Образувано е по касационна жалба на Д. Н. К. - Г., Л. Н. Г. и И. Н. Г. срещу решение от 29.06.2007 г. по гр. д. № 3927/2002 г. на Софийски градски съд, II -Б г. о., с което е отменено решение от 26.04.2002 г. по гр. д. № 5126/2001 г. на Софийски районен съд, 41 с-в., и вместо това въззивният съд е отхвърлил предявените от жалбоподателите срещу С. о. у. искове за това, че жалбоподателите са придобили правото на собственост върху магазинно помещение с площ около 7 кв. м., построено в дворно място в гр. С., ул. "Ц" № 79, съставляващо парцел ****, кв. 149, местността "Центъра", при посочени съседи. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно поради неправилния извод на въззивния съд, че дворното място представлява държавна собственост, по-късно трансформирана като общинска собственост, този извод е необоснован - не съответства на представения АДС № 2082/08.08.1952 г., в който мястото не е описано по никакъв начин. Следователно е актувано като частна общинска собственост неправомерно и изводът на съда, че не е текла придобивна давност е неправилен. Необосноваността е допусната поради необсъждането на акта, което представлява съществено процесуално нарушение. Жалбоподателите искат отмяна на въззивното решение и уважаване на исковете. Ответникът по жалбата С. о. не изразява становище по нея. Настоящият състав намира, че наведените основания за неправилност не са осъществени: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд, след като е приел, че представения от ответника договор за наем за имота, сключен с Л. Г. (свекърва и баба на ищците) е нищожен, тъй като в него е посочено, че е сключен от А. А. - директор, но не е посочено учреждението, в което е била заемана тази длъжност и което е представлявал, въззивният съд е приел, че от представения АДС № 2082/8.08.1952 г. е установява, че имотът е бил актуван за държавна собственост и при липса на доказателства за учредено право на строеж за процесния магазин, следва да се приеме, че по силата на приращение собственикът на земята е станал собственик на магазина, а съгласно чл. 86 ЗС, действаща към момента на изграждането на магазина и до 1996 г., е съществувала забрана за придобиването по давност на вещ - държавна или общинска собственост, независимо дали същата е от публичен или от частен характер, а след това и до предявяване на исковата молба (01.05.2001 г.) не е изтекъл 10-годишният давностен срок, необходим за придобиването на имота по давност от недобросъвестни владелци, а след предявяване на исковата молба давност не тече. Настоящият състав намира за неоснователен довода, че въззивният съд не е обсъдил АДС № 2082/08.08.1952 г., документът е обсъден от фактическа и от правна страна и изводите на въззивния съд са обосновани: В документа е написано, че е съставен за дворното място на ул. "Ц" № 79, в графата "каква част от имота е одържавена" е написано, че целият имот е одържавен, че преди бомбардировките е бил училище. А графата "описание на сградите" е различна, както и графата "Наименование на учреждението или предприятието, на което се отстъпва имотът", в която е отразено Министерство на народната просвета и после Софжилфонд. От посочването на имота и съпоставката на двете първи цитирани графи следва извод, че е одържавено дворното място. Обосновани и правилни са и останалите (изложени по-горе) изводи на въззивния съд за това, че имотът не е придобит по давност. За пълнота следва да се отбележи, че според настоящия състав ответникът по исковете е успял да проведе и насрещно доказване за това, че Л. Г. (наследодател - свекърва и баба на ищците, починала на 05.05.1999 г., преди техния съпруг и баща Н, починал на 25.08.1999 г.) се ползвала процесното магазинно помещение по силата на договор за наем, което изключва намерението за придобиване на собствеността: на 07.03.1998 г. тя е подписала с ОФ БКС - Възраждане анекс към договор от 13.02.1979 г. (също представен, този, сключен от А. А. - директор) за отдаване под наем на общински нежилищен имот, находящ се на ул. "Ц" № 79, на нея през 2000 г. срещу подпис е връчено изявление за прекратяване на наемно правоотношение за процесния обект и тя се е подписала без възражения; представено е изготвено от БКС - Възраждане "наемно определение" за процесния имот на нейно име, представени са договорите за наем и анексите към тях за други недвижими имоти на същия адрес, сключени от същия наемодател, както и "наемни определения" за тях. При тези изводи следва да се приеме, че касационната жалба е неоснователна, а въззивното решение следва да бъде потвърдено. При този изход на спора жалбоподателите нямат право на разноски. Воден от горното настоящият състав на Върховния касационен съд, трето гражданско отделение