Решение № 10041 от 20.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7360/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на управителния съвет на Агенция Пътна инфраструктура против решение 2090 от 17.06.2025 г. по адм. дело 370/2025 г. на Административен съд - Плевен, с което е отменена заповед ЧР-СП-203 от 28.03.2025г. на същия административен орган за прекратяване на служебното правоотношение на И. И. Д. на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е необоснован и постановен в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата на Д. да бъде отхвърлена. Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът И. И. Д., чрез адв. Филипов, оспорва касационната жалба. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила, като му се присъдят разноските по делото. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд- Плевен е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Административният съд правилно приема, че са налице основания за отмяна на заповед ЧР-СП- 203 от 28.03.2025 г. на председателя на управителния съвет на Агенция Пътна инфраструктура, с която, на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл, е прекратено служебното правоотношение на И. И. Д. директор на Областно пътно управление - Плевен. Законосъобразно е преценено, че независимо от формалното съответствие с изискванията на чл. 108, ал.1, изр. 2 ЗДСл, оспорената заповед всъщност не съдържа фактически обстоятелства, които да попадат в обхвата на посоченото в заповедта за прекратяване на служебното правоотношение правно основание - чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл, обуславящи обективна невъзможност за изпълнение на служебните задължения. При този формален порок, заповедта е издадена и в противоречие с материалния закон, тъй като предпоставките на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение не са изпълнени. Цитираният текст предоставя право на органа по назначаваното да прекрати без предизвестие служебното правоотношение, когато е налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява задълженията си извън случаите на чл. 103, ал. 1, т. 3 от закона, визиращ хипотези на трайна нетрудоспособност. Разпоредбата, на която се позовава органът по назначаването, изисква промяна в обстоятелствата, която възниква въпреки и независимо от волята на всяка от страните по служебното правоотношение и която води до невъзможност за изпълнение на задълженията на конкретната длъжност. В случая по делото не са установени факти, обосноваващи промяна на обстоятелствата и възникнала във връзка с това обективна невъзможност за изпълнение на служебните правомощия от служителя Д., поради което не са осъществени материалноправните предпоставки за прекратяване на служебното правоотношение на посоченото в заповедта правно основание. Изложените в административния акт обстоятелства са свързани с неизпълнение на служебните задължения и не попадат в обхвата на разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл. Както вече се посочи цитираният текст предполага промяна в обстоятелствата, възникнала независимо от волята на страните по служебното правоотношение, която води до невъзможност държавният служител да изпълнява задълженията си. Неизпълнението на служебните задължения и нарушаването на работните срокове, са обстоятелства от субективен характер, които биха могли да бъдат основание за ангажиране на дисциплинарна отговорност или да бъдат съобразени при атестирането на служителя, но не съставляват основание за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл. По тези съображения издаденият административен акт е незаконосъобразен и правилно е отменен от първоинстанционния съд, а доводите на касационния жалбоподател в обратен смисъл са неоснователни. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. В съответствие с нормата на чл. 168, ал. 1 АПК съдът извършва преценка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички, посочени в чл. 146 от АПК, основания. Решението е постановено след преценка на релевантните за разрешаване на правния спор доказателства и обсъждане на доводите и възраженията на страните. Съдебният акт е със съдържанието по чл. 172а, ал. 2 АПК и в него са изложени мотиви в подкрепа на направените изводи по съществото на спора. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд - Плевен е валидно, допустимо и правилно и не са налице посочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи в касационното производство, Агенция Пътна инфраструктура, юридическото лице, в чиято структура е административният орган, издал оспорения административен акт, следва да заплати на ответника по касационната жалба сумата 2500.00 лв. разноски по делото, представляващи възнаграждение за адвокат. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,