Решение № 5569 от 12.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11342/2018 г.

Решение № 5569 от 12.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11342/2018 г., II о., докладчик председателят Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Ибердрола Инмобилиария Риъл Естейт Инвестмънтс" ЕООД, гр. С. против решение № 1254 от 25.06.2018 г. по адм. дело № 506/2018 г. на Административен съд – Б., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против мълчалив отказ на главния архитект на община Ц. да презавери разрешение за строеж № 126 от 17.07.2009 г. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон и не се обосновава от събраните доказателства. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който мълчаливият отказ на главния архитект на община Ц. да бъде отменен и делото да бъде върнато на административния орган за презаверяване на разрешението за строеж. Ответникът– главният архитект на община Ц. не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура представя заключение за основателност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд – Б. е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. По делото е установено, че на 17.07.2009 г. главният архитект на община Ц. издава на жалбоподателя "Ибердрола Инмобилиария Риъл Естейт Инвестмънтс" ЕООД разрешение за строеж № 126/17.07.2009 г. за обект: "Жилищни сгради за сезонно обитаване и зони за обществено обслужване - зона "F", с 209 бр. апартаменти, подземен паркинг за 238 автомобила и 3 бр. външни търговски обекта, в това число домови ВиК връзки", находящ се в имот с идентификатор 44094.3.954 по КК на с. Л., общ. Ц., м. "Смайлов чаир", (ПИ 003912). Поради обстоятелството, че в продължение на три години строителството не е започнало, разрешението е презаверено от същия орган на 21.12.2012 г. на основание чл. 153, ал. 2 и ал. 3 и чл. 157, ал. 1 ЗУТ съгласно заявление вх. № 53-00-1515/21.12.2012 г. На 22.10.2015 г. жалбоподателят подава заявление вх. № 53-01-1860/22.10.2015 г., с което иска ново, повторно презаверяване на разрешението за строеж. С писмо изх. № 53-01-1860/29.10.2015 г. главният архитект отказва да извърши презаверяването. Този отказ е оспорен от дружеството и по жалбата е образувано адм. дело № 2259/2015 г. на Административен съд – Б.. П. по делото е спряно поради наличие на висящ преюдициален спор и приключва с решение № 1974/23.11.2017 г., с което отказът на главния архитект на община Ц., обективиран в писмо изх. № 53-01-1860/29.10.2015 г., да презавери разрешение за строеж № 126/2009 г., презаверено на 21.12.2012 г., е отменен, а преписката е върната на административния орган за произнасяне по заявлението на дружеството от 22.10.2015 г. със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Съдебното решение влиза в сила като необжалвано и на 28.12.2017 г. преписката е върната на главния архитект на община Ц. за произнасяне съобразно дадените указания. В срока по чл. 153, ал. 4 ЗУТ административният орган бездейства, поради което дружеството – жалбоподател оспорва мълчалив отказ. По тази жалба е образувано производството пред Административен съд – Б. и е постановено решението, предмет на оспорване в настоящото производство. При тези факти първоинстанционият съд правилно приема, че по искането на жалбоподателя за презаверяване на разрешение за строеж № 126/17.07.2009 г., презаверено през 2012 г., е формиран мълчалив отказ. Законосъобразно е преценено, че като индивидуален административен акт по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК, мълчаливият отказ подлежи на съдебен контрол, при който съдът следва да изследва неговата законосъобразност като вземе предвид всички фактически и правни предпоставки, обуславящи претендираното право и евентуалните мотиви на органа да не уважи искането (т. 5 от ППВС 4/1976 г.). В случая при правилно тълкуване и прилагане на закона и в съответствие с доказателствата съставът на административния съд приема, че не са налице основания за отмяна на мълчаливия отказ на главния архитект на община Ц. да се произнесе по заявлението на "Ибердрола Инмобилиария Риъл Естейт Инвестмънтс" ЕООД от 22.10.2015 г. за презаверяване на разрешение за строеж № 126/17.07.2009 г., презаверено на 21.12.2012 г. Аргументирано е заключението, че отказът на органа да се произнесе, е постановен в съответствие с материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 2 ЗУТ разрешението за строеж губи правно действие, когато, както в случая, строителството не е започнало в продължение на три години от влизането му сила. В тази хипотеза строежът може да бъде осъществен след презаверяване на разрешението за строеж при условията на чл. 153, ал. 3 ЗУТ. В случая тази възможност е използвана и издаденото разрешение за строеж № 126/2009 г. е презаверено от главния архитект на община Ц. на 21.12.2012 г. Тъй като строителството не е започнало в тригодишен срок, жалбоподателят прави повторно искане за презаверяване на разрешението (заявление от 22.10.2015 г.). По време на съдебното производство, образувано по жалба на дружеството против изричен отказ на главния архитект на община Ц. да презавери повторно разрешението за строеж, е прието изменение на Закона за устройство на територията (ЗУТ), обн., ДВ, бр. 13/2017 г. Създадена е нова ал. 5 на чл. 153, съгласно която разрешението за строеж може да се презаверява само веднъж – за подновяване срока за започване на строежа или за подновяване срока за завършване на строежа. По смисъла на текста презаверяването е административна услуга, която се извършва еднократно. В случая издаденото на "Ибердрола Инмобилиария Риъл Естейт Инвестмънтс" ЕООД разрешение за строеж № 126/2009 г. е презаверено веднъж през 2012 г. Следователно съгласно цитирания текст повторно презаверяване не може да бъде извършено. Ето защо отказът на административния орган да се произнесе по повторното искане за презаверяване на разрешението за строеж е в съответствие с действащите материалноправни разпоредби. В този смисъл са и изводите на административния съд, които настоящата инстанция споделя изцяло. Възражението на касационния жалбоподател, че след като заявлението за презаверяване на разрешението за строеж е подадено през 2015 г., същото следва да се разгледа при действието на нормите на чл. 153, ал. 2, и ал. 3 в ред. до ДВ бр. 13/2017 г., а ограничението за еднократно презаверяване, въведено с новата ал. 5 на чл. 153 ЗУТ е неприложимо, е неоснователно. Разпоредбата на чл. 153, ал. 5 ЗУТ е материалноправна, а съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на постановяването му (чл. 142, ал. 1 АПК). Следователно релевантен за спора е актуалният текст на закона, при чието действие органът следва да се произнесе, а не разпоредбите, действали към момента на подаване на заявлението. Ето защо доводите на касационния жалбоподател в обратния смисъл не се споделят от настоящия състав. Разпоредбите на § 58, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗУТ също не обосновават различен извод. Нормите се отнасят за производствата по одобряване на инвестиционни проекти и разрешения за строеж, започнали до влизане на закона в сила и не могат да се приложат по отношение на тези, образувани по искане за презаверяване на вече издадени разрешения. Производството по издаване на разрешение за строеж е различно от това за презаверяване на вече издадено разрешение, тъй като се развива при различни предпоставки и по различен процесуален ред. Следователно съставът на административния съд правилно приема, че тези текстове не могат да се приложат по аналогия, а съображенията на касационния жалбоподател в обратния смисъл настоящата инстанция намира за неоснователни. Поради изложеното настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното решение. Съдебният акт е постановен в съответствие с материалния закон, обосновава се от събраните доказателства и следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,