Решение № 7402 от 17.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3697/2021 г.

Решение № 7402 от 17.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3697/2021 г., II о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Т. против решение № 69 от 6.01.2021 г., постановено по адм. д. № 2693/2020 г. по описа на Административен съд София - град. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – главният архитект на Столична община, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София – град отхвърля жалбата на К. Т. против заповед № РА-30-332/15.11.2019 г. на главния архитект на Столична община, с която, на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, е наредено на жалбоподателя да премахне незаконен строеж "дървен навес над плосък покрив", изпълнен пред ап. 4, находящ се на четвъртия етаж в апартаментната част на Многофункционален търговски център, развлекателен и офис комплекс с подземен гараж, изграден в УПИ І, кв. 194А, местност "Цар Борис ІІІ" по плана на гр. София. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма. Излага съображения, че при постановяването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Приема, че в случая е налице строеж, за които не са издадени строителни книжа, поради което прави извод, че заповедта е издадена и в съответствие с материалния закон. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че заповедта е издадена от компетентен орган предвид категорията на строежа и приложената заповед за делегиране на права. Правилно съдът приема, че заповедта е издадена в предписаната от закона форма. В административния акт са посочени, както фактическите, така и правните основания за издаването му. Процесния незаконен строеж е индивидуализиран в достатъчна степен, както в заповедта, така и в констативен акт № 8/15.04.2019 г., изготвен от длъжностните лица съобразно изискването на чл. 223, ал. 2 ЗУТ. Освен това към констативния акт са приложени и два броя скици, от които е видно местоположението и разположението на навеса. Фактът, че в заповедта е посочена приблизителна площ на навеса – 30. 50 кв. м., както и че част от дървените колони са монтирани до фасадата на сградата, а в заключението на вещото лице, в изготвената и приета по делото съдебно-техническа експертиза, е посочено, че площта на процесния строеж е 28. 29 кв. м. и навеса е изпълнен на около 0. 20 м. от фасадата на сградата, не обосновава извод за липса на индивидуализация на строежа, тъй като всички останали основни характеристики на строежа в т. ч. материалите от който е изпълнен, разположението му и начина на построяването му, които са описани в оспорената заповед, са потвърдени от заключението на съдебно-техническата експертиза, като доказателства, които да ги опровергават не са ангажирани. Ето защо доводите в касационната жалба в обратния смисъл, са неоснователни. Законосъобразен е изводът на съда, че при постановяване на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. От компетентните органи е съставен констативен акт на 15.04.2019 г., който е връчен на жалбоподателя, като последният депозира писмени възражения, които са обсъдени от административния орган и са приети за неоснователни. Фактът, че са съставени предходни актове и протоколи за същия строеж, не обосновава съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като в административният акт е налице позоваване на констативен акт от 15.04.2019 г., като съставените предходни актове са ирелевантни и не обосновават допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Законосъобразен и обоснован е и изводът на съда, че оспорената заповед е в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че процесният навес е строеж по смисъла на § 5, т. 38 ЗУТ. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че навесът е изпълнен върху тераса – плосък покрив пред ап. 4, има "Г" образна форма с дървена конструкция, с носещи елементи колони, греди и ребра. Прикрепването към пода е с метални планки. Навесът е с метален покрив. При тези данни законосъобразен е изводът на съда, че процесния навес не е преместваем обект. За да бъде даден обект преместваем освен характеристиката по § 5, т. 80 ДР ЗУТ същият следва да има и предназначението по чл. 56, ал. 1 ЗУТ, което в случая не е налице. Законосъобразен е и изводът на съда, че в случая не е налице правилото на чл. 93, ал. 1 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, съгласно което не се считат за издатини по смисъла на тази наредба и се поставят, без да се иска разрешение, леките слънцезащитни устройства на прозорците, балконите, лоджиите и терасите и слънчевите колектори по фасади и покриви. В случая навеса не е леко слънцезащитно съоръжение, по смисъла на цитираната норма предвид начина на изпълнението му и неговата конструкция. От събраните по делото доказателства е установено, че процесният строеж е реализиран без одобрени строителни книжа, поради което същият е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. С оглед годината на изграждането му същият не е търпим строеж по смисъла на § 16, ал. 1 - 3 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗУТ. Следователно изводът на съда за материална законосъобразност на оспорената заповед е правилен. При постановяване на решението съдът не допуска съществени нарушения на процесуалните правила. С определение от 30.07.2020 г. съдът разпределя и указва доказателствената тежест на страните, извършва служебна проверка на оспорения акт на всички основания по чл. 146 вр. чл. 168 АПК, обсъжда събраните по делото доказателства и достига до обоснован извод за законосъобразност на оспорения административен акт. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и на основание чл. 143, ал. 3 АПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ следва да се осъди К. Т. да заплати на Столична община сумата 100 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,