Решение № 16629 от 12.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10397/2013 г.

Решение № 16629 от 12.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10397/2013 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Мирон Милков Славков, от гр. Русе против решение № 17/14.06.2013 г. по адм. дело № 154/2013 г. на Административен съд - Русе. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с тълкуването и прилагането на чл. 101, ал. 2 и ал. 3а от Кодекса за социално осигуряване (КСО), съществени нарушения на съдопроизводствени правила, изразяващи се в отказ да бъде назначена съдебно-икономическа експертиза за изчисляване на размера на отпуснатата пенсия и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът развива доводи за неправилно отпускане на социална пенсия за инвалидност, в хипотезата на получаване на повече от една пенсия, вместо лична пенсия за инвалидност със съответстващия се по-висок процент. Ответникът по касационната жалба - директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Русе не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че съдът е приложил точно материалния закон при обосновано изясняване на фактите по спора, поради което не са налице заявените с касационната жалба основания за касиране на съдебното решение. Искането за експертиза е недопустимо съгласно чл. 219 АПК. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. С решение № 17/14.06.2013 г. по адм. дело № 154/2013 г. Административен съд - Русе е отхвърлил жалбата на Мирон Милков Славков, от гр. Русе срещу решение ПЕО № 54 от 24.04.2013 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Русе, с което е отхвърлена жалбата му и е потвърдено разпореждане № ОП - 41/15.02.2013 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ досежно отпусната социална пенсия за инвалидност считано от 13.04.2011 г. и разпореденото от тази дата изплащане на 100 % на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст и 25 % от социалната пенсия за инвалидност. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че отпуснатата социална пенсия за инвалидност и постановеното й изплащане в размер на 25% е съобразено с материалноправните предпоставки за законосъобразност по чл. 90а, ал. 1 КСО и чл. 101, ал. 1, т. 2 и ал. 3а, изр. последно КСО. Решението е правилно. Съгласно чл. 101, ал. 1, т. 2 КСО не могат да се получават едновременно лична или наследствена пенсия за осигурителен стаж и възраст с лична или наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Жалбоподателят е получавал лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 7.09.2006 г., а впоследствие му е била отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 25.12.2009 г., която пенсия е била с по-благоприятен размер в сравнение с получаваната дотогава лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Забраната по чл. 101, ал. 1, т. 2 КСО е обусловила спирането на пенсията за инвалидност и в този смисъл съдът законосъобразно е приел, че искането й за изплащане в размер на 50% е неоснователно. По аргумент на противното от чл. 101, ал. 1, т. 1 - 4а КСО не съществува пречка за едновременно получаване на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст със социална пенсия за инвалидност. Съгласно чл. 90а, ал. 1 КСО право на социална пенсия за инвалидност имат лицата, навършили 16-годишна възраст, с трайно намалена работоспособност / вид и степен на увреждане повече от 71 на сто. Касаторът отговаря на условията, тъй като с ЕР № 0784 от 28.11.2012 г. НЕЛК е определила 76% ТНР поради общо заболяване, със срок - пожизнен и дата на инвалидизиране 5.09.2006 г. Размерът на получаваната допълнително социална пенсия за инвалидност е нормативно определен с чл. 101, ал. 3а КСО и законосъобразно съдът е отказал назначаване на експертиза за изясняване на тези обстоятелства. При право на повече от една пенсия и когато една от пенсиите е социална пенсия за инвалидност, тя се изплаща в размер 25 на сто. При тези съображения Върховният административен съд намира, че първоинстанционният съд е постановил своето решение след точно тълкуване и прилагане на материалния закон и вярна преценка на фактите. Не са налични и претендираните от касатора съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение