Решение № 9362 от 28.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16592/2011 г.

Решение № 9362 от 28.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16592/2011 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба от Костадинка Здравкова Михайлова, Петра Здравкова Цонева, Асенка Димитрова Станоева, Маринета Тодорова Костадинова и Димитър Тодоров Костадинов, всички от гр. София, подадена чрез пълномощник адв. Неврокопски, срещу решение от 29.09.2011 г. по адм. дело № 01973/2006 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, III "Б" състав, с което е отхвърлена жалбата им срещу заповед № 34 от 11.01.2006 г. на кмета на район "Искър", Столична община, като неоснователна. С жалбата /с допълнение към нея/ се излагат доводи за необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Смятат, че съдът неправилно е приел двата процесни имота за застроени, като не е изяснил действителните фактически обстоятелства, като се е позовал на единичната експертиза и не е допуснал тройна СТЕ. Смята, че не са осъществени мероприятия в имотите, които да обуславят извод за застрояване по смисъла на § 1в от ПЗР на ЗСПЗЗ. Молят, да се отмени обжалваното решение и се върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Ответникът - кметът на район "Искър", Столична община, чрез юрист Иванова оспорва жалбата като неоснователна и излага доводи за правилност на обжалваното решение, с искане да бъде потвърдено. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Излага, че решението е правилно, като съдът е изследвал подробно фактическата обстановка и обосновано е приел, че имотът, попадащ в бивша земеделска земя - нива, за чието възстановяване претендират жалбоподателите, сега е в урбанизирана територия, върху която са изградени съоръжения и вертикална планировка, съгласно заключението на вещото лице, въз основа на които правилно е преценил, че процесната заповед по чл. 13, ал. 4 и чл. 13а във вр. с чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ, е постановена в съответствие с материалния закон. Излага, че съдът не е допуснал и твърдяното нарушение на процедурата, което да е съществено, защото евентуалната неизясненост на фактическата обстановка не се дължи на грешка на съда, а на процесуално бездействие на жалбоподателите, чието искане за назначаване на тройна експертиза е първоначално уважено, но впоследствие определението е отменено поради невнесен депозит. Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С решение от 29.09.2011 г. по адм. дело № 01973/2006 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, III "Б" състав, е отхвърлена жалбата срещу заповед № 34 от 11.01.2006 г. на кмета на район "Искър", Столична община, с която на основание чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е одобрено решение по преписка № 94-И-36 от 15.06.2005 г. на комисията по чл. 11, ал. 4, за имоти пл. № 10182 и № 10183 к. л. 508 м. "Тръджин кладенец", сега попадащи в УПИ I-13 кв. 2 "За производствени складови, административни, търговски и обслужващи сгради и съоръжения" по плана на м. НПЗ "Искър-север", поради това, че имота е застроен и не е свободен. Съдът въз основа на назначена СТЕ /първоначална и допълнителна/ е приел, че процесните имоти попадат в границите на урбанизирана територия и върху тях е реализирано комплексно мероприятие - застрояване на сграда и на прилежащия терен към нея е с трайна настилка и различни подобрения. Приел е, че в УПИ I-13 кв. 2 има изградена бетонова настилка, реализирана е вертикална планировка с асфалтови алеи и озеленени градинки, като реализираното комплексно мероприятие и няма незастроена площ. При установените фактически обстоятелства е извел правен извод за законосъобразност на обжалвания административен акт и е отхвърлил жалбата срещу него, като неоснователна. Решението на административния съд е правилно. Първоинстанционният съд правилно е определил компетентността на административния орган, както и реда за възстановяване на земеделски земи включени в урбанизирани територии, като изводите са в съответствие с материалния закон - § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ, в който при условията на примерно изброяване са посочени строителните дейности и съоръженията, които не позволяват възстановяване на земеделска земя, включена в урбанизирани територии и които следва да бъдат съобразени при определяне на застроената и свободна от застрояване част. Фактическите обстоятелства по делото са обективно установени, поради което настоящият състав в съответствие с чл. 220 от ГПК приема за доказани констатациите свързани с процесните имоти, като бивши земеделски земи, които попадат в урбанизирана територия. Твърденията на касаторите са, че имотите не са застроени и площта следва да бъде определена като незастроена. Установено е от СТЕ /първоначална и допълнителна/, че процесните имоти попадат изцяло в УПИ I-13 кв. 2 "За производствени складови, административни, търговски и обслужващи сгради и съоръжения" по плана на м. НПЗ "Искър - север", гр. София, който е застроен с масивна сграда с голяма застроена площ, има изградена бетонова настилка, реализирана е вертикална планировка с асфалтови алеи и озеленени градинки, които са обосновали заключение за реализирано комплексно мероприятие. Настоящият съдебен състав приема, че в конкретния случай реализираните строителни дейности и съоръжения в процесния имот са от характер, визиран в § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ. Посоченото по СТЕ реализирано комплексно мероприятие е в съответствие с предвиждането, с изградена масивна сграда с голяма застроена площ, изградена бетонова настилка, реализирана вертикална планировка с асфалтови алеи и озеленени градинки. По смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, освен сгради, "строежи" са и огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура и благоустройствени съоръжения. В тази връзка преценката на съда, че е осъществено предвиждането и са застроени бившите имоти пл. № 10182 и № 10183, е правилна, поради което не може да се възприеме наличие на свободни от застрояване части. Застрояване по смисъла на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ е не само фактическото изграждане на съответните сгради, а и обслужващите терени, необходими за нормалното им функциониране, функционално са свързани с тях и са осъществени благоустройствени дейности - вертикална планировка с асфалтови алеи и озеленени градинки - чл. 11, ал. 3 от ППЗСПЗЗ. Неоснователни са възраженията на касаторите, че не е доказано извършеното застрояване и че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила от съда, като не е допуснато назначаване на тройна СТЕ. В производството образувано през 2006 г., съдът многократно е отлагал делото и е допуснал назначаване на тройна СТЕ, но жалбоподателите не са внесли определения от съда депозит. Липсата на тройна СТЕ е по вина на самите жалбоподатели и не може да се определи за допуснато съществено нарушение, след като съдът е приел първоначална и допълнителна СТЕ, въз основа на които е постановил обжалваното решение. Наличието на сграда и благоустройствени дейности в УПИ I-13 кв. 2 обуславят законосъобразния извод на съда, че са свързани с обслужването на административната сграда и осъществяване дейността по предвиждането. При тези данни правилни и обосновани са изводите на първоинстанционния съд, че претендираните за възстановяване имоти не са свободни от застрояване, а са осъществени строителни дейности и благоустройствени мероприятия. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените с касационната жалба отменителни основания и обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение